Животът е цвят – понякога бял, понякога черен, понякога шарен, понякога блед. Стъклото е живот: то носи в себе си особен магнетизъм. Присъствието му е неуловимо и предметно, и плътно, и имагинерно. Като материал, а и като смислови посоки то е ту крехко, ту жилаво, с подмамваща прозрачност, ту естетски притеглящо, ту откровено студено. Многоаспектната му специфика се открива и във фестивала „Арт глас“, октомври 2016 г.
Четвъртото издание на Международния фестивал на стъклото в София отразява съвременните художествени процеси и разнопосочните артистични реалности около нас. То смело би могло да носи обобщаващото мото „Посоки“, тъй като в четирите изложби се очертават (не)очакваните пътища на стъклото като форма на художествена дейност.
Фестивалът, започнал през 2010 г. с идеята да обнови работата с художествено стъкло в България, шест години по-късно отново предлага среща между традиция и съвременност на няколко нива. Тази година международният форум запазва заложените в началото параметри, следва ги, но под повърхността се регистрират онези фини движения, които правят картината актуална като хронология и адекватна на непрестанно променливата постмодерност като изразност.
Всяко пространство звучи по различен начин. В това е и част от спецификата на тазгодишния фестивал – разнолик, донякъде „зониран“, многогласен до преднамерена нехомогенност. Експозициите могат да бъдат обособени в три посоки:
1. Новаторската линия, която акцентира върху неконвенционалната форма, върху изчистената, първична изразност на постмодерната естетика, е отразена в галерия „Райко Алексиев“. В обектите там властват лаконизъм, директен изказ, сурова, хладно дистанцирана естетика.
Кракелюрите на съмнението, на отрицанието, на отхвърлянето, както и отраженията на обновяването могат да бъдат открити в ключовото програмно като присъствие произведение „2016“ от стъкло и бетон с автор Емил Бачийски. В експозицията се срещат накъсаната, болезнена първичност, сетивно уплътнената съпоставка на техники, образи, материи и текстури. Символен сблъсък и игра на думи се открояват в експресивната, синтетична среща на дърво, метал и стъкло в „Докосване“ от Катя Гецова. Нейният конструктивен и в същото време жив, наситен, но пестелив език се открива в интерпретацията на мотива Адам и Ева. В общата насока на изложбата се вписват и стъклените персонификации на стихиите „Огън“, „Вода“, „Магнетизъм“ от Филип Гайдаров. Те са прости по форма, доведени до минимализъм. Основно средство за комуникация със зрителя е асоциативното съприкосновение с цвета. „Богородица“, портретът „Синеоко човече“, „Сияние“ от Боби Коруджиков допълват интерпретирането на „обичайни“ теми с минималистични средства, но със знакови послания. „Замръзнал път“ от Панчо Куртев с пределна директност носи осезаема хлъзгаво-ръбата материалност. Така пространството на галерия „Райко Алексиев“ се превръща в отворена за комуникация верига от заявени смисли.
2. Традиционна линия, съчетала експресия на цвета, синтез на формата, образна конкретика и подчертана емоция, е изявена в експозицията в галерия „Евдокия арт глас“. В нейната атмосфера доминират камерност и топлота, без преднамерена дистанцираност и търсена стерилност. Още с влизането зрителят приковава вниманието си в „Улицата“ на Петър Савов. Пространството тук и там, вътре и отвъд прозореца те вклещва, а улицата те омагьосва в капан от цвят и емоция, от който трудно можеш да излезеш. Естетиката на града продължава и в контрастните експресивни решения на Петър Маламат. Визуалната конкретика е неприсъща на стъклото. Композициите от типа „стъклена картина“ носят елемент на образна разпознаваемост. Те са отвъд понятия като време и място, но са приветливи, непосредствени, достъпни. Кодът, на който залага тази експозиция, е богата, пищна цветност, акцент върху топлотата на материала с цел създаване на своеобразен уют, формиран и от присъствието на артефакти с естетическо-утилитарна същност.
3. Територията „кръстопът“ съчетава творби на студенти от Великотърновския университет и Националната художествена академия, представени в галерия „Аросита“ и в Художествената академия. В тях могат да бъдат открити различни ъгли на интерпретация – от опознаване и обследване на стъклото като материя чрез експеримент до вникване в традиционното и сложното му преконфигуриране в пространство и смисъл. Анастасия Андреева, която с творбите си умело съвместява традиция и новаторство, както и ръководените от нея студенти очертават възможни пътища за художественото стъкло. Доколко ще са верни – само времето и творческите им профили ще покажат.
Важен и ценен фактор в „стъклената траектория“ на диалога традиция-бъдеще е образователният елемент. За да има развитие, трябва да е налице познаване на корена, за да има придържане или игнориране на приемствеността, трябва да съществува анализ на предшестващото. Интересни и ползотворни са демонстрациите, в които познати и непознати техники (техника на обработка от Мурано и Lampwork) прехвърлят мост към теоретичния поглед върху монументалното и кавалетното звучене на стъклото.
Стъклото е специална територия. Обектите от стъкло, независимо от статута си, са сложни като механизъм на замисляне, изпълнение и презентиране. Принципно са свързани с инвестиция и специална мотивация. Това показва и фестивалът „Арт глас“ 2016. Изложбеният форум носи информативен и популяризаторски характер. В него се усещат пулсът на момента и усилието за конципиране на съзнание за историчност с отваряне на границата към бъдещето.
