2
734

Уморените сценарии убиват ли ги?

Ricki and the Flash 4
„Рики и Флаш: Рокендрол майка”

Новият филм на Джонатан Деми „Рики и Флаш: Рокендрол майка” бе включен в програмата на Киномания 2015.

Преследвайки мечтата си да стане рокзвезда, Линда (с артистичен псевдоним Рики Рендацо) напуска съпруга си и се отдалечава от децата си. Днес групата й „Флаш” свири в малък бар, където си имат шепа верни фенове, а Рики е принудена да работи като касиерка в голям супермаркет, за да свързва двата края. Неочаквано тя получава втори шанс да се докаже като майка, когато бившият й съпруг Пийт се обажда от Индианаполис с новината, че дъщеря им Джули се е разделила с мъжа си, изпаднала е в тежка депресия и се нуждае от помощ… Това някак си не прилича на сюжет за Джонатан Деми, повече подхожда за сценарий на Диабло Коуди („Джуно”), но със сигурност е доста под нивото на филмите, за които всеки от тях бе отличен с Оскар.

Когато чуят името Джонатан Деми, зрителите се сещат в зависимост от жанровите си предпочитания за „Мълчанието на агнетата” (1991) и за „Филаделфия” (1993). Тъжното е, че впоследствие американският режисьор не е заснел нищо, с което да достигне (или задмине) триумфа си от началото на 90-те. В първото десетилетие на XXI век се появиха странният трилър „Истината за Чарли” (2002) и мистъри драмата с фантастични елементи „Манджурският кандидат”, които свидетелстваха за известен обрат в творческите интереси на Деми и създадоха впечатление за увлечение по световните конспирации. Последва нов обрат – през 2008 г. на екран излезе симпатичната романтична драма „Рейчъл се омъжва” (за главната роля Ан Хатауей получи номинации за Оскар и Златен глобус). След което режисьорът се отдаде окончателно (с незначителни изключения) на интересите си в телевизията и документалното кино. До появата на „Рики и Флаш: Рокендрол майка”.

Ricki and the Flash 2
„Рики и Флаш: Рокендрол майка”

Новата киноистория на Джонатан Деми остава в зоната на семейната драма от „Рейчъл се омъжва”, с малко хумор и много музика в прибавка. Интригата се завързва с телефонното обаждане на бившия съпруг и се движи възходящо до шейсетата минута на филма, но след като Линда/Рики напуска дома на Пийт и се връща към живота си, фабулата сякаш замръзва – като ръката на писател, застинала във въздуха над белия лист/клавиатурата, в очакване на вдъхновение. Именно вдъхновение е това, което не достига на „Рики и Флаш”, за да се превърне в оригинална драма или „поне” в брилянтна комедия. За киносюжетите, които са изначално изгубена кауза, нищо не може да се направи, но тези, които изглеждат обещаващи през половината екранно време, е наистина тъжно да се размият във внезапно „обезкостената” фабула.

Големият коз на филма е присъствието на Мерил Стрийп в главната роля. Освен музикалните й заложби, сценарият експлоатира и уникалната й способност да се превъплъщава в неочаквано разнообразни образи, често напълно различни от представата, която сме си изградили за актрисата (ако изобщо може да се говори за такава „представа” при многостранния й талант). Нейната Рики е умело съчетание между свободолюбие, творческа амбиция, хъс за преследване на мечтите и чувство за вина за пропуснатото битие на майка. Същевременно гузната й съвест не прелива в някаква сантиментална мелодрама, защото при трудното общуване с отчуждените си пораснали деца героинята запазва чувство за собствено достойнство и приема позицията да „дава”, само когато й „поискат”, опитвайки се тактично, а не натрапчиво да възстанови празнините, причинени от дългогодишното й отсъствие. И едва когато напуска бившето семейно гнездо, тя си позволява да бъде слаба и разколебана…

Ricki and the Flash 3
„Рики и Фраш”

„Рики и Фраш” е създаден за Мерил Стрийп, за неуловимото й очарование в триумфа и „разгрома”. Сдържаният Пийт на Кевин Клайн е любопитен баланс на еуфоричната Рики, а Мейми Гъмър (родната й дъщеря) като Джули е интересен катализатор, който изправя Рики на кръстопътя между женската солидарност и майчинската загриженост. И все пак, бунтовна или вълнуваща, Стрийп и персонажът й се нуждаят от драматургия, в която да се развихрят, и когато сюжетът потъва в черна дупка, защото фабулата няма какво повече да му предложи, остава само музиката. Финалният епизод със сватбата носи известно оживление (най-вече сцената с тоста на Рики в ресторанта), но енергията от първата половина на филма е безвъзвратно изгубена.

Въздействието на „Мълчанието на агнетата” и моралните послания от „Филаделфия” недвусмислено сочат, че Джонатан Деми умее да разказва филмови истории. Не би било творчески издържано да очакваме да се повтаря, но трябва ли да го определим като „изчерпан”? Защото едно е публиката да загуби интерес към даден филм, а съвсем различно филмът да загуби интерес към себе си. Защото „Рики и Флаш: Рокендрол майка” притежава потенциал за оригинален поглед както по отношение на дилемата кариера – майчинство, така и сред хилядите разнищвания на бивши и настоящи семейни и родителски отношения в киното. Освен това разполага с адекватен избор на актьори и с драматично-музикален талант от класата на Мерил Стрийп. И всичко това усилва разочарованието от факта, че филмът се е получил само на половина.

2 КОМЕНТАРИ

  1. Филмът има всички качества да донесе поне няколко награди. На първо място се любуваме на необикновеното превъплъщение на Мерил Стрийп, която наистина свири и пее, да не забравяме уроците, които упорито е взимала. Играта на Рик Спрингфийлд отделно заслужава насърчение, несъмнено и със заслуга към общото звучене на групата, а и саундтракът към филма, издаден на диск, допълва доброто впечатление, впрочем, симпатичен е и новият албум на известния музикант с дълга кариера. Филмът не е наивен, нито пък сюжетът е семпло музикален, допълнен с епидермални послания във фабулата. Не става дума за историята на някаква рок-мама с проблеми, решени внезапно и сватбарски с веселба с рокаджийски край. Изненадите в сцените са много и доста злобно затегнати, дори прекалено тежко като изказ. Формалната сюжетна линия пресъздава и отношения, които съдържат ирония към вечното чувство на вина у американците, тук с обърнатите роли между белите и черните: началникът в хипермаркета, безкомпромисно бдящ с хладна усмивка над бедната касиерка и богатата съперница, пренебрегнала етиката на гостоприемството с натякването за хавлията. Не са пропуснати и горчиво хапливи нюанси с равнопоставеността на гей-партньорите от една страна, в която любовникът с афро-китайски гени се оказва по-мъдър, либерален, учтив и дипломатичен от сина, изявен с кофти поведение, а от друга – нормалността в демократичните дадености пък някак не се вмества с високомерието на богаташите и презрението им към рок-артистите. Разбира се, всеки, който харесва рок-музика, с удоволствие ще догледа филма. Да, той е и музикален. А добри филми има и ще има, музикални също, да отбележим Youth и Love&Mercy.