0
736

Упражнение по „Дневникът на един луд”

3

В рубриката за късометражно кино „15 минути” Димитър Радев представя студентски опит с ексцентрично – минималистично внушение върху класическото произведение на Гогол.

„Дневникът на един луд”, упражение на лента 35 мм, 8 мин., 2013 г.

Режисьор и оператор Николай Бекярски 

Участват Васил Дуев, Цветина Петрова, Юлиян Петров, Пламен Андреев и др. 

Николай Бекярски завършва семестриално операторско майсторство в НАТФИЗ през 2013 г. През тази година му предстои дипломна работа.

Преди две години обаче решава да се пробва в нова роля и освен оператор да бъде режисьор на упражнението си за края на трети курс по специалността, която учи. Гледа представлението на Иван Добчев в Сфумато „Сънят на Гогол” и му хрумва да заснеме последния етюд от спектакъла, който е „Дневникът на един луд”. Николай прави сам адаптацията на произведението на Николай Гогол, за да го „побере” в две кутии лента или около 8 минути екранно време. Притеснява се дали като съкраща текста, все пак ще остане здрава логика и филмчето ще бъде разбрано от публиката. Макар в разказа да става въпрос за лудост, а не за нормална логика. Казва, че ако е имал повече лента, отпусната от НАТФИЗ, би направил 20-25 минутен филм, в който по-подробно да разкаже любовната история в творбата на Гогол.

Тъй като няма такава възможност, снима филмчето, както сам каза, „дубъл – кадър”. Николай харесва за главната роля на Попришчин Антонио Димитриевски, но той имал други ангажименти. Така се стига до избора на Васко Дуев за ролята. Филмчето е заснето за два дни в кинопавилиона на НАТФИЗ с екип от студенти и приятели.

Питам Николай дали иска да продължи да се занимава с режисура. Той отговаря, че би желал, но все още не смята, че е готов. „Това е прекалено висока топка за мен в момента” – ми казва. Питам го кои са неговите любими оператори в киното. „Емил Христов и Рали Ралчев” – отговаря Николай, без да се замисли. На тях той би искал да прилича. Харесва много като операторско майсторство „Дзифт”, „Цветът на хамелеона” и „Тилт”, снимани от Емил и Рали.

На мен пък филмчето, което е заснел Николай, ми напомня на „Догвил” на Ларс фон Триер. Като стилистика едновременно от театъра и киното. „Догвил” е интересен по много причини, една от които е минималистичната сценография. Точно това ми хареса във филма на Николай – изобретателността и въображението, с което той и неговите колеги са превърнали кинопавилиона на НАТФИЗ в тайнствено място, подходящо за ексцентрично- минималистичното внушение на филма. Темата за лудостта и нормата в човешкото битие отдавна занимава Триер (особено в „Порейки вълните”), това е втората случайна прилика. Спирам дотук с Триер, за да погледна към един откъс от книгата „Духовна проза” със съчинения и писма на Николай Гогол, който вълнува именно с тези недоизказани въпроси за здравото и болното, за болестта на духа и дълго чаканото лекарство на смирението и обичта.

Оттам, от едно писмо на Гогол е и този цитат: „Освен това сега, в минутите на бодрост, които ми праща милостта небесна, и сред страданията, понякога ми идват мисли, несравнимо по-добри от предишните, и виждам сам, че сега каквото и да излезе изпод перото ми, ще е по-значително от предишното. Ако не бяха тежките болестни страдания, как ли сега щях да се възголемея! За какъв ли важен човек щях да се взема!…Боже, къде ли е най-сетне пределът на всичко това?”

 

Димитър Радев

 

2Николай Бекярски е роден в Панагюрище преди 30 години, но е отраснал и живее в София. Завършил е социални дейности в Софийския университет. После кандидатства в НАТФИЗ – операторско майсторство, приемат го от втория опит. Завършва семестриално през миналата година. Работи в кино индустрията най-често като focus puler в различни сериали: „Къде е Маги?”, „Секс, лъжи и телевизия” и „Дървото на живота”. Работил е и в телевизията, като отговорен оператор на предаването „Умно село” по БНТ. „Дневникът на един луд” е селектиран за Международния фестивал за късометражно кино в Балчик през 2013 г., предстоят му още фестивали.