„Замръзналото кралство“ (Frozen) е детски вариант на Пер Гинт, съвсем адекватен на високите изисквания на съвременните деца и родители.
„Замръзналото кралство“ (Frozen) пренаписва приказката на Андерсен „Снежната кралица“. Проектът на няколко пъти е бил разработван от „Дисни“, като се почне от 1943 г., но е „замразяван“ поради невъзможността да се изгради достоверен психологически портрет на Снежната кралица – защо е зла, как е станала такава; нейната абсолютно отрицателна, неразмразяема природа, блокирала целия сюжет. За да преодолее този проблем, сценаристът Дженифър Лий се е решила на един самоуверен и авантюристичен жест – да „разпилее“ приказката и да я пренареди до неузнаваемост в нов, стремителен и завладяваш сюжет. Андерсеновата Снежна кралица започва неусетно да напомня за себе си доста след началото на филма, и то като далечно северно сияние, така че зрителят неволно възкликва: „Виж ти, това сякаш е предисторията на Снежната кралица!“, и има чувството, че тази скрита връзка е почти случайна, неволна…. Освен че разказва умело и оставя далеч зад себе си най-втръсналите клишета от света на „Дисни“, филмът поставя редица въпроси от света на възрастните.
Елза е момиче, родено с магически способности (ръцете й вледеняват всичко, до което се докоснат). Дарба, от която родителите й се страхуват, съответно не я насочват към овладяване на уменията, а я изолират в една стая, където тя живее в страх от силата която притежава. Първи урок: Опознай себе си.
Сестра й Ана също живее в изолация в същия замък и съответно не познава нито себе си, нито сестра си, нито околния свят. В деня на коронацията на Елза, когато вратите на двореца най-сетне се отварят, Ана бързо се запознава с „милия джентълмен“ – принц Ханс, и почти веднага решава да се ожени за него. А той наистина изглежда симпатичен. Видимостта често е измамна, ни учи този съвременен сценарий.
Следващият урок идва от Кристоф, продавача на лед, който съвсем откровено дава съвети – „Как, сгодила си се същия ден? Че първо трябва да се опознаете? Може да има неща, които да не ти харесват у него!?“. Опознай другите.
Сякаш самоиронизирайки собствените си разкази за принцове, принцеси и животоспасяващи целувки, тук „Дисни“ преосмисля клишетата за романтичната любов между принц и и принцеса и съвсем ясно показва, че целувката от принц е куха работа и съвсем не е животоспасяваща, ако я няма истинската любов. Нещо повече – дори целувката на Кристоф не е необходима, щом Любовта вече съществува между двете сестри. Така истинската сестринска любов спасява Ана и разтопява късчето лед, пронизало сърцето й. Ето как монополът на принцовете е разбит веднъж завинаги от доскоро най-ревностния му служител – империята Дисни. Гледай ти, безусловната любов не била патент на принцовете, нито пък тече само по веригата мъжко – женско.
Мисля, че в „Дисни“ са усетили нетърпимост към сексистките модели, заложени в традиционните приказки. „Повдига ми се от принцеси” – обясни племенничката ми първокласничка на въпроса защо вече не се облича в рокли, къде е розовото и каква е тая блуза с Angry birds. На тази вълна са се настроили и последните филми на Дисни – „Рапунцел и Разбойника“ (Tangled) и „Замръзналото кралство“. Нееднопланови персонажи; принцеси в изгнание, които се чувстват много по-добре в кръчмата на разбойниците, отколкото на бала; раздвоение на съзнанието и чувство за вина; магически способности, които не дават комфорт, а обременяват личността (прекалено дълга вълшебна коса, вледеняващи ръце).
Сценарият на „Замръзналото кралство“ е динамичен и гъвкав, непрозрачен. След като основните играчи са ни представени, зрителят наистина се пита кой е истинският герой, или както се казва в рекламния клип: „Кой ще спаси положението? Продавачът на лед? Милият джентълмен? Снежният човек? Или девойката?“ Дресираното ни да мисли в брачни двойки наративно въображение, ни кара да комбинираме ту принца с Ана, ту Елза с продавача на лед, или обратно, но нещо все не излиза. Оказва се, че девойката (или „no man“ – „не-мъжът“, както я наричат в оригиналния трейлър) е „героят“ на този филм, именно ТЯ спасява положението. А мъжките персонажи… за тях чак малко ни става жал… Особено за добрия Кристоф, пристигнал сред виелици само и само да целуне и спаси любимата. Той седи неловко на няколко крачки дистанция сред другите зяпачи и се озърта ненужен, с цялата си истинска любов, чистосърдечие и доброта. Ненужен! Защото сестринската любов с нищо не е по-лоша от неговата. „Дисни“ сваля от пиедестала не само любовта на принца.
Филмът ни учи, че решението на проблема винаги е било на една ръка разстояние, още когато двете момичета са живели затворени в двореца. Нищо от външния свят не им е било нужно, за да се развият, разкрият, опознаят и овладеят чувствата си, освен любовта помежду им. Не е трябвало да слушат гласа на страха, а този на любовта. Отговорът е у самия теб.
Накрая Ханс, потомственият принц, който само е изглеждал готин, а всъщност е сметкаджия, получава юмрук лицето и буквално пада зад борда, а филмът (колко свежо!), завършва без групова сватба и съобщава, че няма нужда да се заформят двойки, за да бъде щастието на героите затвърдено. Чувствай се свободен, щастието не е конфекция, казва „Дисни“ и оставя Снежната кралица да си живее живота, както намери за добре, без да й натрапва някой Йети.
Този либерализъм на повествуванието, наблюдаван в последните продукции на „Дисни“, си е направо мини-революция. Към нея се прибавят великолепните песни на Роберт Лопес и Кирстен Андерсон-Лопес, абсолютно зашеметявашите пейзажи, базирани на реални гледки от Норвегия, автентични мелодии, записани с музиканти от етноса Сами, населяващ северната и централна част на Норвегия, както и умението на режисьорите Крис Бък и Дженифър Лий да предадат драматични и сложни чувства като отчаянието да си различен в съчетание с възторг от себенамирането и опознаването на истинското Аз. Пътуването на Елза към върха на планината, отхвърлянето на стария живот и страха, удоволствието да бъде господарка на самотата си са великолепно предадени в себеутвърждаващата, пълна с енергия песен LetitGo (специалното издание на песента на 25 езика включва и строфа на български). Реенето по върховете, приемането на самотата като личен избор, както и овладяването на собствената креативна мощ, лично на мен ми напомниха, съвсем спонтанно, един друг северен бунтар, а именно Пер Гинт на Ибсен. Ами да. Детски вариант на Пер Гинт. Женски вариант.
Силен, изпипан в детайли филм, съвсем адекватен на високите изисквания на съвременните деца и родители. И както каза и синът ми на излизане от салона: „Съвсем изобщо не беше скучен!“
Награди: Златен глобус за най-добър анимационен филм, 5 награди Ани (вкл. За най-добър анимационен филм), две награди Награди на американската критика за най-добър анимационен филм и най-добра оригинална песен за Let It Go и др.
