0
5339

Уроци за вицепремиери

Преди тринайсет години правих репортаж за един център за деца с увреждания. Центърът беше нещо като дневен стационар. Един микробус докарваше децата сутрин и ги връщаше по домовете им вечер. За тях през деня се грижеха специалисти.

Иска се голяма сила на духа да понесеш това, което виждаш, когато попаднеш на такова място. Признавам, аз не бях готов за тази среща. Външно може би не се издадох, ето, дори написах нещо като репортаж, но картините от срещата ми с тези деца още стоят пред очите ми.

Мисля, че това е начинът. И затова бих искал да помоля моя приятел Данчо Хаджиев, зам.-председател на НФСБ и депутат, с когото, далеч преди да влезе в политиката, в началото на деветдесетте, бяхме учители в Четвърта сменна гимназия, да помоли на свой ред г-н Валери Симеонов да зареже през някой от близките дни всичките си други задачи и да прекара цял един ден в един такъв център за деца с увреждания.

Уверявам го, след този престой вече няма да има нужда дори от извинение.

Ето част от тогавашния ми текст:

Всяка сутрин в 7.30 един бял микробус тръгва от „Овча купел“, където нощува. Обичайният маршрут на микробуса е през „Разсадника“, „Банишора“,„Надежда“,„Люлин“,„Орландовци“,„Подуене“ и „Белите брези“ до кв. „Гоце Делчев“. На познатите адреси в посочените квартали микробусът спира и шофьорът Владимир Владимиров помага на пасажерите си да се качат.
Около девет и половина Гого, Христо, Антонио, Вера, Светлана, Валя, Божана, Ани, Нина, двамата Ивановци, Мила, Любо, който е на 2 г. и 8 м., и 8-осеммесечният Мишо вече са в центъра. Тук са и другите деца, които пристигат сами с родителите си. Курсът с микробуса отнема около два часа.
Привечер същата операция се повтаря. Работният ден на Владимир Владимиров, или Влади, както му викат всички деца, продължава 12 часа.
В центъра работят 6 специалисти – рехабилитатор, логопед, социален терапевт, арттерапевт, трудотерапевт и кинезитерапевт, а общо персоналът се състои от 9 души заедно с и.д. ръководител.
Логопедката Юлиана Димитрова работи в центъра за хора с физически увреждания от година и половина. Завършила е специална педагогика в СУ и тясна специалност – магистър по логопедия. В началото е изживяла лек стрес, но
вече възприема тези хора като абсолютно равни
На вид прилича на танцьорка на фламенко. През март ще сключва брак.
Павлина Николова е кинезитерапевт. Тя и рехабилитаторът-масажист Искрен Бакалов, с когото работят в екип, са ветераните. Двамата са в центъра от самото му създаване преди 5 години. Павлина Николова споделя, че главната цел на заниманията им с всеки пациент е по-голяма самостоятелност и интеграция на децата в живота.
Павлина има 28 години трудов стаж. Излъчва спокойната мъдрост на човек, който учи ръката да хваща, а краката – да ходят, първите, най-важните неща на този свят.
За да работиш тук, е нужно да си зареден с добронамереност и състрадание. Тук лош човек не би издържал и един ден, споделя ветеранката.
Трийсет и седемгодишният рехабилитатор Искрен Бакалов е завършил полувисшия медицински институт
Йорданка Филаретова до Руски паметник през 1991 г. Вече има 13 години трудов стаж по специалността. Работата си тук приема като знак на съдбата – че той, също човек с увреждания, може да даде малко здраве на другите. Защото Искрен е напълно сляп. Чете с брайловата азбука, ползва компютър с говорящ синтезатор. Радва се, че негови сънародници със същото страдание са направили вече такива програми и на български.
Искрен пътува до центъра с градския транспорт – първо с метрото, после с автобус. Той живее в
Люлин. Сега го заварихме да разтрива ходилцата на двегодишния Любо с бодлива топка, избутвайки като Сизиф непосилната съдба на момченцето нагоре – сантиметър по сантиметър.
Програмата на децата
за деня е разнообразна. А днес освен останалите неща те отпразнуваха и рождения ден на Ани, тя стана на 22.

В близко време ще се търсят спонсори за купуването на керамична пещ. Идеята е да бъде разширена арттерапията.

Арттерапевтката Зоя по образование е художник-живописец с преподавателска правоспособност. С тези деца ставаш още по човек, по-сърдечен, по-добър. Това са най-искрените същества, които съм виждала, с много по-голямо доверие към човека, който е решил да им помогне. Под нейно ръководство децата правят украшения за елхи, кукери, кукли, различни сувенири и картички. Стараем се участието на децата в изделията да бъде максимално, споделя художничката и ни показва поздравителната картичка, изработена от Ани.
На своята картичка Ани е изобразила с разноцветна хартия русо момиче до висока новогодишна елха, облечено празнично, в бяла рокля и със звезда над главата. Очите на момичето гледат спокойно и мъдро – като очите на самата Ани.
Снежина Димитрова и Теменужка Танушева са социални работници в дома. Снежина е бивша медицинска сестра. А Теменужка е била зъботехник. И двете са убедени, че работата им тук ги учи на доброта.
Денят напредва. Скоро Владимир Владимиров, който по съвместителство изпълнява двете длъжности – шофьор и и.д. ръководител – ще започне да се стяга за обратния курс с децата.
Сигурно сте виждали белия микробус в задръстванията. Изключено е да не сте го виждали. Защото той прекосява цяла София по два пъти на ден.

За финал не мога да устоя на изкушението да публикувам един съвсем кратък текст от дебютната книга на Ангел Иванов, която предстои да излезе до месец. Защото този негов текст по удивителен начин се свързва с досегашната ни тема.

Техническа проверка

Ангел Иванов

Трескаво влезе в кабината и затвори нервно, но тихо металната врата зад гърба си. Остави откраднатия ключ на масата, до пулта. Обърна прашния стол и седна в него. Беше прекарал тук 12 години, преди да го съкратят. Стаята му беше позната като гърдите на любима жена. Издърпа стойката на окачения прибран микрофон към себе си. По навик разпъна пръстите на дясната си ръка между него и устата си, за да спази препоръчителното разстояние. После свали плъзгача и заговори. Гласът му стигна до всички квартали и до всички уши на града:

Внимание!
Внимание!
Внимание!

Това не е техническа проверка!
Това не е техническа проверка!
Това не е техническа проверка!

Това е истински сигнал за бедствие!
Това е истински сигнал за бедствие!
Това е истински сигнал за бедствие!

Чуйте, хора…

Преглътна. Устата му беше пресъхнала. Очите му бяха налудни. Гласът режеше въздуха и се забиваше до отломки в панелките и сърцата.

Щом любов нямам, нищо не съм!
Щом любов нямам, нищо не съм!
ЩОМ ЛЮБОВ НЯМАМ, НИЩО НЕ СЪМ!

Микрофонът запращя. Прелетя голяма птица или самолет.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияПрегръдката, която дава най-много свобода
Следваща статияЧудесни попадения в „Ел Роял“