Смъртта има много имена. Наричаме умирането с различни имена според начина, по който настъпва, според ситуацията, според нашето отношение към него, според отражението в обществото. Част от синонимите и евфемизмите, които използваме, са: кончина, гибел, свършек, последен час, последен дъх, вечен сън, упокоение. Смъртта на Света Богородица наричаме успение. Отец Александър Шмеман казва, че в тази дума „се съединяват и сънят, и блаженството, и мирът, и успокоението, и радостта“. Използваме това понятие и за някои светци, но в своята първична същност то е запазено за Божията Майка.
Защото и светостта на Богородица надвишава светостта на светиите. След като я възпяваме като по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, то и нейната святост е несравнима със светостта на никое земно същество, недостижима и за най-усърдните човешки подвизи.
Успението на Божията Майка носи в себе си сладостта на съня след уморителен ден. Носи невинната чистота и блаженството на детския сън. Но преди всичко Богородичното Успение е смъртта на светостта, която вече не е смърт, а блажено преминаване в по-висш свят.
Апостол Петър, като говори за своята наближаваща смърт, нарича тялото си „телесна хижа“. Докато утробата, която е носила Твореца на вселената, вместилището на невместимия Бог, ние наричаме „по-широка от небесата“. След като с благодарност я възхваляваме, че чрез нея се отвори раят, то тя е повече от самия рай. Смъртта ѝ е успение, защото раят се вмества в нея, а не тя в рая.
Докато очакваме празника на Успението на Божията майка, по средата на Богородичния пост празнуваме Преображението на нейния Син. А Успението е друг образ на преображението. Именно Преображението прави смъртта да бъде успение. Или казано по друг начин – смъртта на преобразената личност е успение. Светостта преобразява както живота, така и смъртта. Преобразената смърт е следствие на преобразен живот. Богородичното Успение е преминаване в онзи свят и онова състояние, които е показал Христос със Своето Преображение.
Успението е победената смърт, смъртта, на която е изтръгнато жилото, смъртта, която вече не е смърт, а придобивка. Успението е съвършеният плод на Възкресението.
Още преди да роди Спасителя, архангел Гавриил я нарича благодатна. Още в деня на Благовещението архангелът казва, че тя е благословена между жените. От този ден тя изразява готовност да изпълнява Божията воля, колкото и трудна, невероятна и непонятна да е тя.
Знаем толкова малко за Пресветата Дева. Освен Свещеното Писание и Предание, съществуват множество легенди за живота ѝ. Те може да звучат красиво, но са недостоверни. Но от малкото достоверни източници знаем най-важното – че тя е въплъщение на любовта, както към своя Син, така и към всички Божии чеда. От любовта извират всичките ѝ добродетели. Любовта е разширила сърцето ѝ. Любовта е причината да се обръщаме към нея със синовно доверие, да се уповаваме на нейната закрила, да просим нейните молитви, да я приемаме като наша майка.
Най-често се изобразява с Богомладенеца, приласкан в нейния майчински скут. В тези образи е цялата майчинска нежност и топлота. В образите долавяме не само майчинската ласка, но и майчинския ѝ шепот, в който е заслушан Синът ѝ още от кърмаческа възраст. Прегръдката на Майка и Син няма да се разтрогне никога. Затова на иконите на Успението виждаме нея в прегръдката на Сина ѝ.
Този, Който се роди от Пресветата Дева, измина Своя земен път като проповядва Благата вест, изцелява болните и недъгавите, утешава страдащите, докато измина кръстния път към кървавата Голгота. А нея виждаме там, под Неговия кръст, обляна в сълзи, в безмълвно ридание, потопена в скръбта си. Под кръста става нейното преображение. Там тя чува последните думи на разпнатия си Син, с които Той я поверява на грижите на Своя любим ученик Йоан.
Там, при него тя прекарва целия си живот и вероятно в неговия дом е настъпил последният ѝ земен час, който ние наричаме Успение. Когато Синът ѝ я е повикал при Себе Си, тя вероятно е повторила същите думи, с които отговорила на архангел Гавриил: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“. И е заспала. Успение.
Оттогава не престава да е будна, да чува нашите молитви и да се застъпва за нас пред своя Син.
