2
5723

Успехът на демократичната общност

След разместването на политическите пластове в страната определени среди, които благодарение на това разместване изгубиха възможността да влияят върху „каноничното“ описание на ситуацията, започнаха да тиражират един топос, който е адресиран преди всичко към демократичната градска общност, именувана било по традиционния начин – „градската десница“, било по по-новите – „либералите“, „протестърите“ и т. под.

Та ето: върху тази общност въпросният топос се опитва да проецира визията си (собствено своята визия) за някакъв, уж сполетял демократите („протестърите“) потрес от резултата на случилото се след двата поредни избора за ново НС. „Видяхте ли сега до какво доведоха вашите протести от миналата година“, „видяхте ли какво дойде на мястото на ненавиждания от вас Бойко Борисов – чалгарят замени пожарникаря“, „доведохте на власт Румен Радев, Бойко Рашков, Отровното трио“ и т. н. В някои от тези среди, които за себе си определям като проникнати от „староседесарство“ (по аналогия с руското старообрядство) всички тези резултати бяха обобщени като подпомогнато именно от „либералите“ връщане на „комунистите на власт“.

В този текст – надявам се за последен път – ще си позволя да говоря от името тъкмо на градската демократична общност като цяло. И ще кажа, че „потресът“, който ни вменяват е силно, силно преувеличен. „Чалгарят“ (тук подразбират естествено Слави Трифонов) въобще не замени пожарникаря, защото за разлика от последния той – и това лесно се вижда – не разполага с възможност да диктува, включително на нас, политиките в страната. Веднага може да се съобрази, че единствените начини да извоюва правителство със своите 65 депутати са два: да бъде подкрепен от партията на същия „пожарникар“, което би било политическо самоубийство за него и затова той не би го допуснал, или да се споразумее с нас, уж „потресените“ от неговата „победа“, та да получи гласовете ни. Защото без тях – впрочем също недостатъчни – не би могъл да направи каквото и да било.

Казвам това, за да посоча очевидното – поне на този етап опасността от авторитарно управление (в каквото се бе превърнало поддържаното от клиентелните кръгове на ГЕРБ и „патриотичните“ му клакьори) е ликвидирана. И това за демократичната общност е не „потрес“, а успех (а в емоционален план – невероятно облекчение).

Ще кажа сега, че в основата на споменатия по-горе топос поначало стои един политически софизъм, който може да се изрази горе-долу така: „вие не биваше да бутате ГЕРБ и „патриотите“, щом не можехте да се надявате, че ще ги победите сами“. Твърдя, че този софизъм е пронизан от дълбока (политическа) безнравственост. Значи така: да бяхме продължили да търпим станалата очевидна буквално за всички – и „десни“, и „леви“, и „градски“, и „не-градски“ – безобразна корупция (посмейте да кажете, че не я е имало след засвидетелстването ѝ дори от санкциите на американския закон „Магнитски“ и не ни казвайте, че „корупция има във всички държави“)! Да бяхме продължили – особено ние, „градските десни“ или, както ни нарекоха още през 2013 г. „умните и красивите“ – да не реагираме на все по-нетърпимата публична простащина на Борисов и „калинките“ му, която, доколкото изхождаше от самия властови център, е несравнимо по-пагубна, от „изцепките“ на някои „протестиращи“? Да бяхме продължили безкритично да слушаме безумните лъжи за „половин милиард километрите магистрала“, за „най-успешното ни справяне с COVID-кризата“ (довело ни на второ място по смъртност в света), за „разгонването на руските шпиони“ (при още по-дълбокото ни обвързване с Путинова Русия чрез т. нар. „Руски поток“)? Да се бяхме примирявали с настъплението на фашизоидни идеи от страна на „патриотичните“ партньори на Борисов (предложенията им за държавно финансиране на аборти на ромски жени)? Да бяхме, казвам, продължили да търпим всичко това, защото, видите ли, заедно с нас на мястото на тази „дясна гарнитура“ щели да дойдат „чалгарят“, Мая Манолова и даже – как иначе – БСП (която обаче, видя се, въобще не „дойде“, ами отиде на трето място).

Още веднъж повтарям: този софизъм е дълбоко политически безнравствен. Тъкмо той, ако бе последван от демократичната общност, щеше да доведе до нейното трайно, катастрофално маргинализиране всред – показах го миналия път с числа – определено настроилото се срещу цялостното статукво българско общество. Тъй че ние съвсем не сме „потресени“ от резултатите от своите действия. Напротив дълбоко удовлетворени сме, че не се хванахме на този софизъм: „стойте мирно, та да не изведете на политическата сцена „чалгаря“, Мая Манолова и обобщено (казано по „староседесарски“) – „комунистите“. Удовлетворени сме, че с участието си в – да, нееднородните – летни протести най-сетне декапсулирахме „градската десница“ и от „жълтопаветна секта“ в каквато изглеждаше, че се е превърнала, я направихме отново незаобиколим (и перспективен) политически фактор. При това по-специално ние – представителите на демократичната общност го направихме не с „революция“, като каквато непрекъснато се опитваха да стилизират протестната воля на обществото нейните противници, а именно по легитимен начин. Защото яйцата и доматите (все пак не крайцерът „Аврора“ или въоръжени матроси, понеже не съм чувал революция да се прави с домати и яйца, особено срещу кохорти жандармерия и групи на „Делта-Гард“), т. е. нещата, върху които с престорена „естетическа“ възмутеност се фиксираха противниците, съвсем не доведоха до края на ГЕРБ и „патриотите“. До него доведоха българските избиратели (у нас и в чужбина), при това седем месеца след като „революцията“ бе напълно утихнала.

По отношение пък на топоса „докарахте Радев и прокремълските сили на  власт“ ще кажа следното. Този топос безпомощно се опитваше да надвика реалността от момента, в който бе сформирано служебното правителство. Защото, оказа се напразно бяхме плашени, че то ще извърши едва ли не „военен преврат“, че ще остане (без парламент) до края на годината, когато вече ще е отворило концлагери и ще ни е присъединило към „Евразийския съюз“ на Путин. Днес по всичко изглежда, че ако не през следващата, то през по-следващата седмица, то тихо и мирно ще слезе от власт, а ние ще си останем и в ЕС, и в НАТО.

Но то – казват ни – извърши по време на своето управление (и все още върши) буквално „комунистически репресии“, за които спомогнахте вие! Много ми се ще да чуя какви и над кои по-точно „антикомунисти“ въпросните „репресии“ бяха извършени. Над изключително „антикомунистическите“ началници на специалните служби на Борисов? Та само преди няколко дни един от тези „репресирани“ бе хванат (не в Белене или в Богданов дол, а някъде из Балкана) да бракониерства с пушка в ръка диво прасе. А по подобен начин бяха „репресирани“ шефът на Автомагистрали, на митниците и т. н. Да, бяха намалени и заплатите на „антикомунистическия“ борд на ББР (от 60-70 хиляди лева на месец на – о, ужас – 15-ина хиляди лева). Престана да ръководи болница „Лозенец“ един много „антикомунистически“ директор и страхотен мениджър на нелегални трансплантации. Бе изпратен в пенсия (а не на кариерите в Ловеч) клетият професор Кантарджиев. И още… максимум петдесетина „поразени“.

Ще си позволя – за да „потреса“ и аз малко „староседесарството“ – да бъда пределно откровен. Аз пък въобще не съм „скандализиран“ от действията на „кабинета на Радев“. Бойко Рашков бил „комунист“? Добре, а какво „комунистическо“ извърши за три месеца? Кои „антикомунисти“ уволни? Че същите уволнения, сигурен съм, щяхме да извършим и ние, ако бяхме имали властови ресурс за това. Не, не сме забравили, че е бил депутат от БСП. Само че не сме забравили, че и съименникът му Бойко Борисов – този „катехон“ от комунизма в България – е продължил да бъде член на БКП поне до деполитизацията на милицията и пожарната след 1989 г. Не ви ли се струва, че каквото за единия, такова и за другия? Като „комунисти“ ли бихте определили икономическите министри в „кабинета Радев“, единият от които е с диплома от „червения“ Харвард (а не е доктор от „Симеоново“)? Не, не сме „потресени“ от този „прокремълски“ кабинет, който „с протестите си доведохме на власт“. Аз лично съм дори удовлетворен от по-голямата част от работата, свършена от него!

Ще ми кажат накрай: ами да, това е вашата еволюция. Вие престанахте да бъдете антикомунисти, вие предадохте антикомунизма, влизайки в една компания с „чалгаря“ Слави, с „червената“ Мая Манолова и най-вече с „прокремълския Радев“. На това ще отговоря така: лично аз, а убеден съм и огромната част от градската демократична общност, ни най-малко не сме престанали да ненавиждаме тоталитарния комунизъм, който живяхме през половината от живота си и с който, поне аз, за разлика от доста други, се и борихме. За съхраняването на паметта за това зло ще трябва да продължим да се борим и в бъдеще. Само че да продължаваме да се борим и в настоящето именно с него, когато и в България, и по света него собствено го няма, да отказваме поради това да се борим със злините след (и извън) комунизма (защото да твърдим, че след него други злини не може да има е направо метафизически наивно) ще означава да заприличаме на едновремешните комунисти, които се бориха с „фашизма“ до самия край на 1989 г. и определяха като „фашисти“ всички, които не бяха на техния акъл (от християните та до хипарите). Не, продължавайки да бъдем антикомунисти, ние вече няма да отказваме да се борим и с настоящите злини, които, от това че не са комунистически, не престават да бъдат злини. Изкушението на „староседесарството“ е победено сред повечето от нас (и в това, подозирам, е пък вашият „потрес“).

Тъй че не сме, не сме потресени от това, че в резултат на протестите ни от миналата година на политическата сцена освен нас дойдоха и „чалгарят“ и Мая Манолова (БСП обаче не дойде). Не се безпокойте за емоционалното ни състояние. Радостни сме, че няма да ни управляват „джипката“ и „пазителите на традиционните ни ценности“. А с „чалгаря“ и „другите“ ще се оправяме. Защото знаем, че демокрацията не побеждава никога веднъж и завинаги, не побеждава просто когато победи комунизма. Тя е постоянно усилие. За разлика от безусилното блато, в което ни съблазняваха да стоим толкова години след инсталирането му.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияЧия е вината?
Следваща статияТри срещи

2 КОМЕНТАРИ

  1. ха ха. чета травматичня небивалица на професора и си го представям със задник допиращ небесата и глава дълбоко заровена в пясъка. небивалицата е породена от дисонана от пожелателното мислене на професора и жестоката реалност, дублирана за заздравяване на възприятието. колко християнско. политическато нищо материализирало се в публичното с репликата – бивши хора и непохватните опити да стигматизира онзи с джипката с опорки от преди 10 години е буквално харесан. опитите на Има Такъв идиот да неглижира политическите партии и гаврата му с демокрачките процедури на парламента, играещ директно в отбора на Решетников и Радев, водещи до президентски република характерни за руския свет са неглижирани. също е неглижирано и излизането от нато, за което Курнела каза на Решеников че не му е дошло времето. професорът е подминал също и пълната зависимост на Има такъв идиот от Доган. вече ни подхвърлят опорката че дпс без корулентия е вече желан. сиреч корпулентна не бе аватар на Доган. плашещата реалност вече по поносима чрез пожелатено обяснение.. търпете и вервайте че лошото няма да се случи. верата създава удобен паралелен свет разрушаващ дисонана. колко христянско.