1
1064

Утре всички ние безсмъртни?

Gen-dan-Genom09

За предизвикателствата и възможните последствия, свързани с развитието на медицинската наука и по-специално на репродуктивните технологии и трансплантацията на органи. Дебат с участието на Лионел Ростен и Савина Хаджидекова.

Публичният дебат „Утре всички ние безсмъртни?“ се проведе през февруари във Френския институт. Д-р Лионел Ростен и д-р Савина Хаджидекова обсъдиха предизвикателствата и последствията, свързани с развитието на медицинската наука, по-специално в областта на репродуктивните технологии и трансплантацията на органи. Лионел Ростен е нефролог, той е твърд привърженик на трансплантацията на органи като алтернатива на продължителното медикаментозно лечение. Ръководи отдел по нефрология и трансплантация на органи към болничния университетски център в Тулуза, който е главният център за бъбречна трансплантация във Франция. Савина Хаджидекова е генетик. Преподава генетика в Медицинския университет в София и работи в МБАЛ „Надежда“, център за репродуктивно здраве.

Дискусията бе част от поредицата „Срещите на бъдещето“, организирана от Френския институт, с модератор Ирина Недева. Поредицата е насочена към предизвикателствата на нашето време, представени от водещи учени, но по общодостъпен начин. Срещите на бъдещето се фокусират върху настоящите и бъдещите промени, които се случват със света и обществата ни, и търсят отговори за новите предизвикателства, пред които се изправяме, с акцент върху иновациите, технологичния прогрес и обещаващия успех на научноизследователската дейност, които биха могли да допринесат за по-добрия живот на обществата ни, или пък обратно – да ни отчуждят.

Лионел Ростен: Има ли смисъл да се удължи продължителността на живота?

Дали е желателно всички да сме безсмъртни? Сигурно не. Иначе човечеството ще бъде обременено с хора, които са в по-добро или по-лошо здравословно състояние. Но можем все пак да си помислим какво би представлявало човечеството през призмата на трансплантациите и изкуствените органи, които в днешно време вече се създават, особено при животните. Става дума например за изкуствено сърце и изкуствени дробове. Но първо, нека поговорим за продължителността на живота. Дали не сме програмирани да живеем дълго, даже прекалено дълго време. Всичките ни клетки са програмирани така, че в даден момент да загинат и това е генетично заложено. Но все пак продължителността на живота се увеличава. Преди 3-4 века средната продължителност на живота във Франция е била 40 години, а в момента е около 82 години. Продължителността на живота е по-голяма при жените, отколкото при мъжете. Това също е генетично заложено. Средата също упражнява някакво влияние. Например продължителността на живота е малко по-ниска в Русия,  което по всяка вероятност е свързано със средата, например употребата на алкохол.

Но какво би могло да допринесе за удължаването на продължителността на живота. Например подобряване на хигиената, фактът, че инфекциозните болести са лечими, включително СПИН и хепатит С. Знаете, че в началото човек със СПИН умираше за няколко месеца. Сега вече той може да живее десетилетия. Цирозата вследствие на хепатит С също беше смъртоносна, а сега може да се лекува с лекарства. Това е революция в медицината. За първи път можем да лекуваме заболяване като хепатит С, благодарение на нови молекули. Когато например човек страда от диабет, обикновено му трябват от две до четири десетилетия, за да развие друго заболяване като например слепота, кардиологични проблеми и т.н. Когато някой страда от диабет тип 1, са му необходимо едно или две десетилетия, за да развие всички тези усложнения. Тоест лечението на всички тези пациенти може да се оптимизира, за да се отдалечи времето, в което те ще загубят например своя бъбрек, тоест да се отдалечи времето на тяхната смърт.

От 16 години идвам в България веднъж или два пъти годишно и вече съм си създал представа за начина, по който се развива медицината тук. Слава Богу, тя върви напред и тук, както навсякъде. Каква е максималната продължителност на живота днес? През 2009 г. в света е имало около 200 000 суперстолетници, тоест хора надхвърлили 110-годишна възраст. Има спорове за точния брой на столетниците, защото за тях трябва да съществува регистър, тоест още при раждането тези хора да са били регистрирани, за да можем да кажем, че те наистина са столетници. Във Франция има около 16 хиляди столетници и те са основно жени. Един американски изследовател казваше, че благодарение на клетъчната терапия, могат да се подмладят кожните клетки и след това ин витро в лабораторията, като се вземат стволови клетки от организма, те могат да бъдат насочени към производството на дадена тъкан, което позволява да се замести износен орган. Това е донякъде илюзия. Към ден-днешен единственият човек, за когото знаем със сигурност, че е надхвърлил сто и двадесет години, е французойка. Става дума за Жан Калман, която почина преди няколко години. Тя живееше близо до Марсилия. Разбира се, има хора в Кавказ или на Хималаите, които казват, че са на повече от 120 години, но не можем да бъдем сигурни дали наистина е така. Знаем обаче, че максимумът е около 120 години. Както казах, нашите клетки са програмирани, за да загинат и това е неизбежно. Това, което може да се направи, е те да бъдат манипулирани, така че този момент да бъде отдалечен във времето.

Но кое е онова, което води до скъсяването на нашия живот? Да започнем с тютюнопушенето. Това е истинска напаст, която ограничава продължителността на живота. Употребата на алкохол в Русия е също добър пример за намаляването на продължителността на живота. След това идват болестите на ХХ и ХХI век – на първо място ракът, смъртоносната болест, която все още не знаем как да предотвратяваме. Как да го лекуваме в общи линии знаем, но как да го предотвратяваме, не знаем. Тоест това са болести, с които може да се живее, както живее човек например с хепатит С. Има пациенти с рак, които могат да се лекуват, благодарение на напредъка в медицината и иновативните терапии. Това е наистина революция.

Има ли смисъл да се удължи продължителността на живота? Да, ако качеството на живот е добро, но ако трябва да удължим живота на някого с няколко седмици или няколко месеца, просто за да живее, но без никакво качество на живот, няма смисъл.

Както казах, столетниците се намират основно в Адите, в Хималаите е т.н., тоест те са в една среда, в която има много малко замърсяване. Докато ние сме заобиколени от замърсяващи фактори, които променят нашия геном и скъсяват продължителността на нашия живот.

Що се отнася до трансплантациите, тук вече става дума за неспособността на жизненоважен орган да работи нормално. Ние не можем да трансплантираме мозък, но при болест на Паркинсон можем да трансплантираме в мозъка клетки, които произвеждат допамин. Става дума просто за трансплантация на няколко клетки в мозъка. Илюзия е да мислим, че един ден ще можем да трансплантираме целия мозък. Когато мозъкът загине, имаме мозъчна смърт. Благодарение на това, можем да се сдобием с органи, които да бъдат трансплантирани. Сърцето? Без сърцето нищо не може да се случи, без него не можем да съществуваме. Когато сърцето не работи, то може да бъде заместено от някакво временно решение, от сърдечна трансплантация, също така можем да го заменим с изкуствено сърце. Това е биоорган, който се поставя на мястото на сърцето. Първото изкуствено сърце във Франция бе поставено през декември 2013 г. Пациентът успя да изкара още една година. Тук е много важно да избегнем всички преходни усложнения, свързани с този изкуствен орган.

Когато са засегнати дробовете, пациентите зависят от кислорода и постепенно се стопяват, губят мускулна маса. Трансплантациите помагат на такива пациенти да живеят още известно време, но резултатите не са толкова добри, колкото при сърдечната трансплантация. Що се отнася до черния дроб, знаете, че той позволява да се прочиства организма от токсини. Той произвежда изключително важни протеини и също така отговаря за метаболизма. Когато черният дроб е увреден, ние умираме или веднага, или малко по-късно. Все още нямаме изкуствен орган, с който можем да заместим черния дроб, поне не за повече от няколко часа. Може да се направи трансплантация на черен дроб, но изкуственият черен дроб не е нещо, което ще постигнем утре. Това е един много сложен орган, който произвежда ензими.

Що се отнася до панкреаса, това е орган, който произвежда сокове, които са изключително необходими за храносмилането. Също така там се произвежда инсулинът. И когато тези части от панкреаса, които произвеждат инсулин, са унищожени, пациентът развива диабет и има нужда от инсулин. Знаете, че днес разполагаме с инсулинови помпи, възможно е да се направи трансплантация на панкреас или на тези островчета в панкреаса, които произвеждат инсулин. Възможно е също така да се вкарат в тялото батерии, които се зареждат и които позволяват производството на инсулин. Перспективата в тази област е едно или две десетилетия.

Когато не съществуват техники, които позволяват да се замести органът, настъпва смърт. Ако човек умре, да кажем от тежка черепна травма, и мозъкът вече не се оросява, какво става, знаете, че и сърцето, и дробовете спират да работят и настъпва смъртта на пациента. Но днешната медицина изключително напредна в областта на комите. При мозъчна смърт сърцето на пациента може да се поддържа известно време, няколко часа или няколко дни, така че да могат да бъдат взети органите за трансплантация.

Савина Хаджидекова: Човешките ценности са базирани на знанието ни, че животът е кратък


Вярвам, че възможностите пред науката наистина са неограничени. Всички сме свидетели на бурни открития, само преди няколко дни учените доказаха съществуването на гравитационните вълни. Миналата година Нобеловата награда по химия беше дадена за разкриването на механизмите за поправка на ДНК, което пък беше в конкуренция с една според мен още по-вълнуваща технология за геномно редактиране. Да не забравяме, че човешкият геном беше дешифриран само преди десет години. Сигурна съм, че подобни разкрития ще продължат и през следващите години. Всъщност, за да живеем вечно и да измамим смъртта, ние трябва да замразим стареенето. Ако искаме вечен живот, трябва да запазим телата ни вечно млади. Но как да стане това, като всеки генетичен вид има генетична програма за планирано стареене. Може би ако намерим начин да препрограмираме нашия геном, ще успеем да удължим живота. Не знам дали ще постигнем вечен живот, но определено бихме могли да удължим живота си.

Съществува един интересен парадокс – Хариет, костенурката от експедицията на Чарз Дарвин, надживява учения с доста години. Тя умира на 175 години, докато самият Дарвин умира на 73 г. Можем ли да кажем, че остаряването е генетична болест. До момента е известно, че около 1500 гена имат отношение към стареенето, а изследванията при хората показват, че дълголетието наистина е наследствено. Ако погледнем нашият геном от настоящето към миналото, ще видим, че той е безсмъртен, съществува една последователност от гени, която ни свързва с гените нашите прародители. Но ако животът на земята съществува от 4 милиарда години и за този период от време гените не са се загубили, защо става така, че само за 7-8 десетилетия телата ни остаряват и умират. Причините са много, в никакъв случай не мога да кажа, че са само генетични, определено значение имат и фактори от микросредата на клетката, патологични процеси в организма и фактори от околната среда, които променят генома ни и които наричаме епигенетични. Значението на факторите на околната среда е безспорно – за двеста години животът се удвои, а броят на столетниците на всеки десет години се удвоява. При столетниците жените са шест към едно. В европейската класация за продължителност на живота България е доста назад. В световен мащаб Япония е държавата, която държи първенството.

Бих искала да обърна внимание на генетичните фактори. За да ме разберете по-лесно, ще направим заедно една кратка обиколка на генома. Представете си, че геномът е книга с рецепти и инструкции за това как да бъде направено и да функционира човешкото тяло. Тази книга е написана само с четири букви – А, Т, Ц и Г – на езика на нуклеотидната последователност. Всъщност това са аденин, тимин, гуанин и цитозин – градивните единици на ДНК. Нормалното състояние на ДНК е всеизвестната двойна спирала, която се състои от две усукани помежду си вериги. Ако геномът е книга, то тази книга съдържа 23 глави, наречени хромозоми. Всяка глава съдържа стотици или хиляди истории, наречени гени. Всяка история се състои от смислени параграфи, наречени екзони, които са прекъснати от безсмислени параграфи, подобни на рекламите, които наричаме интрони. Тази вълшебна книга се пази в ядрото на клетките. Човешкият геном е разпределен под формата на 23 двойки хромозоми и една допълнителна митохондриална хромозома. Броят им е 46 във всички клетки на тялото, изключение правят еритроцитите, които нямат нито една хромозома, сперматозоидите и яйцеклетките, които имат само по 23 хромозоми, и някои чернодробни клетки, които имат повече. Броят на хромозомите не е свързан със сложността на организма, някои видове имат по-малко, други имат повече, дори и най-близките ни родственици сред маймуните – шимпанзетата – имат 48 хромозоми.

Какво е генът? Генът е малък участък от хромозомата, който в почти всички случаи кодира белтъци. Всичко в нашето тяло, с малки изключения, е направено от белтъци или се прави с тяхна помощ. Макар гените от генома ни да са само около 20 000, те кодират повече от 100 000 различни белтъци. Геномът е книга, но това е една изключително умна книга. Тя може сама да се копира, процес наречен репликация, и сама да се чете, процес наречен транслация. При репликацията двойната ДНК спирала се разплита, подобно на цип, и към всяка верига се прибавят букви. Понякога при това прибавяне може да се случи така, че една буква да се замени с друга или да се пропусне, може всеки параграф да се пропусне, дублира или замени. Тези промени наричаме мутации.

Транслацията е начинът, по който генетичният език се превежда на езика на белтъците, тоест – защо сме такива, каквито сме. Или как генетичната информация ни прави високи, ниски, синеоки, русокоси… Нашият геном всъщност е доста странен, само около 3% от него представляват гени. Останалите 97% могат да бъдат наречени себична или ненужна ДНК.  Те представляват някаква странна смес от псевдогени, транспозони, ретротранспозони, мини и микросателити, които в повечето случаи никога не се превеждат до белтък. В наши дни организмите получават гените си основно от родителите си, но това невинаги е било така. Дори сега някои бактерии получават гени от други бактерии просто като ги поглъщат. В миналото може би е имало голяма размяна, дори и кражба на гени, и гените, които са стигнали до нас, са сбор от много видове. Ако на някой не му харесва мисълта, че произлизаме от маймуните, да свиква с мисълта, че произлизаме от вируси, бактерии и кръгли червеи. В нашия геном има вмъкнати поне няколко хиляди генома на вируси, които просто си съществуват, те не могат да се възпроизвеждат, но в някои случаи вирусите могат да захвърлят голяма част от гените си и да запазят само един специален, който им позволява да копират генома си много пъти и да го вкарват на различни места в нашия геном. Този паразит би могъл да захвърли голяма част от гените си и да забрави тежката работа да преминава от човек на човек при кихане, кашляне и целувка, а просто да преминава през поколенията на своите жертви – един перфектен генетичен паразит. Можем да направим следната аналогия – нашият геном, подобно на компютрите, е задръстен от вируси от типа „изпрати на всички познати“.

Нека разберем какво става с генома и клетките ни, когато остаряваме. Причини за остаряването – на първо място, генетичните фактори. Установено е, че една от главните причини за стареенето ни е натрупване на мутации в митохондриалната хромозома. Митохондриите са много интересни органели. Някога те са били свободно живеещи бактерии, но изглежда сме ги погълнали, без да ги смелим. Те имат собствена ДНК и се намират във всички клетки, някои ги наричат електроцентралите на клетките, защото тяхната основна функция е да произвеждат енергия чрез процеси на окисление, подобно на двигателите с вътрешно горене. Те произвеждат енергия, но това окисление в един момент ги уврежда. Същото е и при митохондриите. Те произвеждат енергия и са по-скоро нещо като ядрен реактор за клетката и представляват потенциално бедствие за всеки геном, защото при работата им се образуват свободни радикали, а те увреждат не само митохондриалния геном, а и ядрения геном, а също липидите и протеините на клетката. Няма как геномът да съществува без здрава клетка. Увреди ли се клетката, тя е обречена на смърт.

Друга причина – натрупване на мутации в ядрената ДНК. Оказва се, че нашата ДНК не е стабилна, тя е нестабилна молекула и непрекъснато мутира, дали спонтанно, в резултат на вътрешни процеси, или в резултата на индуцирани мутации – тя се уврежда. Дефекти могат да възникват също по време на репликацията на ДНК. Но има светлина в тунела и тя е свързана с наградата от миналата година. Става дума за трима учени, които разгадаха как се поправя ДНК в клетката,  а това ни дава фундаментални познания как функционира клетката и може да се използва за разработване на нови методи за лечение на рак, защото по същество ракът представлява генетична болест.

Другата вълнуваща технология, която е изключително достъпна, е технологията на геномното редактиране. По същество това представлява съвършена генна терапия. Може да подмените, който и да е дефектен ген в генома със съвършено негово копие. Това, което прави изключително вълнуваща технологията, е, че може да се направи още на етап ембриони. Тук не става въпрос да си избираме красиви бебета, става въпрос да си избираме здрави бебета, в които са отстранени гените, които предразполагат към рак, към хипертония, към диабет.

Спомняте ли си „Гатака“, един изключително вълнуващ филм от 1997 г.? Става въпрос за едно антиутопично общество, вманиачено на тема генетично съвършенство. В един бъдещ свят съществуват две класи: една управляваща, която е генетично подобрена, и една нисша класа, която е принудена да живее с генетичните несъвършенства на съвременния човек. Свръхчувствителни ДНК-анализи дават най-добрите работни места на управляващата класа, докато генетичните инвалиди са подложени на дискриминация на всяка една крачка. Дали знанията ни за ДНК в един момент ще доведат до създаването на генетични касти, не знам. Дали изобщо имаме право да манипулираме човешките гени, това също не знам. Но е факт, че миналата година във Великобритания – за първи път в света – бе позволено създаването на човешки ембриони от ДНК от трима родители. Става въпрос за семейства, при които жената е болна от митохондриална болест, и генетичният материал от двамата родители се вмъква в донорска яйцеклетка със здрави митофхондрии, от която предварително е отстранено ядрото. По този начин ембрионът има ДНК от трима родители – ядрения геном на бащата и на майката и митохондриалния геном на донорката. Нещо повече, във Великобритания тази година позволиха (все още само за научни цели) прилагането на Криспър технологията за научни цели върху човешки ембриони. Казано другояче, съвсем близо сме до „Гатака“, добре дошли в „Гатака“. Съвсем близо сме до това да правим дизайнерски бебета. Разбира се, една технология не трябва да се прилага върху хора, преди да е напълно усъвършенствана. Не трябва да забравяме и злополучния опит на евгениката, която злоупотреби с науката през 20-те и 30-те години на миналия век. Но също така не трябва да се отдаваме на песимизъм по отношение на науката, защото за мен науката е благословия, а не проклятие. Тук ще цитирам една любима за мен мисъл на Дъглас Адамс: „Технологиите, които са налице при раждането ни, приемаме за обикновени, тези, които са изобретени преди да навършим 35 г., смятаме за революционни и вълнуващи, а тези, които са създадени след 35-ата ни годишнина, заклеймяваме като неестествени и неправилни“.

Знаете ли какво са теломерите? Те се намират в краищата на хромозомите и подобно на пластмасовия накрайник на връзките за обувки предпазват краищата на хромозомите от разръфване. Установено е, че с напредването на възрастта дължината им намалява и това може би е една от причините, поради които стареем. Историята започва с едно наблюдение на Джеймс Уотсън, един от наблюдателите на двойната спирала на ДНК, който забелязва, че когато се копира ДНК, ензимите започват малко по-навътре от двата края на хромозомата. Ще се върна отново към аналогията на генома с книга. Представете си една страница от книгата и дефектна копирна машина, която всеки път копира вашия текст един ред по-надолу и свършва един ред по-нагоре. Така с всяко копиране, рискувате да загубите съществена част от смисъла на вашия текст. Как можем да се справим с тази загуба? Ако в началото и в края на страницата има една повторена безсмислица, по този начин и да я загубите, това няма да се отрази на смисъла на текста. Същото правят и хромозомите – в двата края има повторена безсмислица от нуклеотиди и тази безсмислица се нарича теломер. Да, но тя има много важна роля, защото позволява на ензимите всеки път да копират хромозомите, без да се губят важни гени. С течение на времето обаче броят на копиранията се увеличава, теломерите се скъсяват и в един момент се стига до загуба на гени. Краищата на хромозомата се развързват, идват едни ензими-чистачи и това е моментът, в който клетката спира да благоденства и умира. Но яйцеклетките и сперматозоидите никога не губят гени. При тях теломерите не се скъсяват. Това е така, защото те притежават специален ензим – теломераза, който поправя изхабените краища на хромозомите и ги удължава. Теломеразните гени може би са най-близо до това, което можем да наречем гени на младостта. Те са нещо като елексир за клетките. Само че тези гени за съжаление се изключват на много ранен етап в почти всички тъкани – още по време на ембрионалното развитие. Нещо като таймер с обратно броене. Тогава започва обратното броене и в един момент клетката казва стоп и умира. Репродуктивните клетки никога не включват таймера, а злокачествените клетки отново активират тези гени.

Спомняте ли си овцата Доли? Това е първият клониран бозайник. Тя се роди в университета Розлин в Шотландия и с чувство за хумор бе кръстена Доли на името на кънтри певицата Доли Партън, защото бе създадена от клетки от вимето на друга овца. Но Доли остаря преждевременно. В млада овча възраст, на три години, тя разви артрит, рак на белия дроб – типично старчески болести – и се наложи да бъде приспана. Защо стана така? Една от причините за преждевременното й остаряване беше намалената дължина на теломерите поради неправилното им възобновяване. Все пак тя беше взета от клетка на възрастна овца, нещо като да се родиш на възрастта на майка си.

Може би някои от вас са чували за безсмъртната клетъчна линия HeLa. Става дума за клетки от рак на шийката на матката на една чернокожа жена от Атланта. Нейните клетки са живи и до днес в хиляди научни лаборатории и общата им биологична маса е повече от четиристотин пъти над теглото на Хела. Защо са живи? Защото са гени, активирали отново теломаразата.

Защо остаряват клетките? Другата причина е микросредата на клетките. По време на ежедневните метаболитни процеси в нашето тяло се образуват много свободни радикали, свободен кислород, а свободният кислород е опасен и за това може да свидетелства всяко парче ръждиво желязо. При комбинация на натрупването на свободния кислород и намаляването на естествените антиоксиданти се получава оксидативен стрес, или казано другояче, телата ни започват да ръждясват.

Гликотоксините – това са наскоро открити от учените съставки, които изглежда са ключов фактор при стареенето. Те се образуват в резултат на формиране на комплекси между захарта и дългоживеещите протеини. Тези комплекси се отлагат в различни тъкани на тялото – в кръвоносните съдове, мускулите, кожата, лещата на окото. Това е причината, поради която с възрастта мускулите ви отслабват, зрението се влошава, кожата се набръчква. Разбира се, бръчките няма да ви убият, но гликотоксините могат. Образуването им се контролира от специални ензими, които за съжаление с възрастта намаляват и това неминуемо води до засилване на процесите на стареене. Откъде идват? Оказва се, че храната е това, което ни убива. Те се образуват в по-голяма степен при консумацията на твърди мазнини, тлъсти меса, пълномаслени млечни продукти и при готвене на висока температура.

И сега малко за епигенетиката. Както ви казах в началото, всяка клетка има комплект геном и в този комплект има пълен набор от всички гени. Но те не се експресират във всяка клетка. Например еритроцитите произвеждат хемоглобин, кожните клетки произвеждат колаген, представете си какво би станало, ако невроните започнат да произвеждат хемоглобин например. Как се осъществява тази фина регулация и как се активират нужните за клетката гени ни дава отговор феноменът епигенетика. В нашето тяло ДНК не съществува просто като спирала. Тя е увита около специални белтъци, наречени хистони, а хистоните и ДНК са покрити от химични маркери. Тази вторична структура се нарича епигеном. Епигеномът контролира активността на клетките. При формиране на вторичната структура на ДНК гените остават вътре в сърцевината й, така че те са недостъпни за четящите ги ензими. Когато по-късно ДНК се разплете отново, тогава тези гени отново стават достъпни за ензимите и могат да се активират, тоест епигеномът е този, който контролира активността на гените. В различните клетки кооперират различен набор от гени, тези промени наричаме епигенетични, което означава надгенетични, защото те не променят структурата на ДНК, тя е постоянна, те променят само активността на гените. Епигеномът е динамичен, той реагира на сигналите от околната среда. Има значение начинът ни живот, има значение това с какво се храним, дори състоянието на стрес и щастие повлияват активността на епигенома. Всичко, което правим, има значение, има значение дали пушим, дали спортуваме, дали спазваме подходяща диета, йонизиращата радиация, тежки метали, пестициди и други химикали, стрес или щастие. Най-чувствителни към епигенетичните промени са младите организми. Ако разглеждаме бебето в утробата на майката, неговите гени могат да се активират или инактивират в зависимост от това каква диета спазва бременната. Подобна аналогия може да се направи при пчелните семейства. И работничката пчела, и царицата майка се излюпват от оплодено яйце. Те имат съвършено еднакви геноми, но бъдещата майка започва да се храни с маточно млечице и се превръща в царица. Така че донякъде изборът дали да бъдем работнички или царици е в наши ръце.

За да можем да удължим живота си, трябва да имаме съвършен геном. В това отношение би ни помогнала новата технология за геномно редактиране. Но колкото и съвършен геном да имаме, той мутира непрекъснато под въздействието на фактори на средата, така че ние трябва да имаме системи, които да могат да го поправят, трябва ни съвършена поправка на генома. За това би могла да ни помогне  ДНК-репарацията – откритието, което миналата година бе отличено с Нобелова награда. Но също така трябва да живеем в оптимална околна среда. Тогава може би ще успеем да удължим живота си. Не знам дали ще постигнем вечен живот. Това определено няма да стане скоро. И със сигурност няма да е за всички. Но докато чакаме това, остава въпросът – как да забавим процесите на стареене. За съжаление всички начини включват диета и то доста нискокалорийна – почти наполовина. Консумирайте риба, зеленчуци, нискомаслени продукти, хранителни добавки, атниоксиданти, инхибитори на гликотоксините, движете се повече и почивайте.

Може би въпросът не трябва да е: „Можем ли да живеем вечно?“, а: „Трябва ли?“, защото това, което прави живота ценен, е смъртта. Човешките ценности са базирани на знанието ни, че животът е кратък. И може би сме човечни, тъкмо защото сме смъртни. Дори чувствата ни към даден човек са по-силни само заради факта, че един ден него няма да го има. Но докато сме смъртни, винаги ще мечтаем за вечен живот. Ще завърша с още една моя любима фраза от прочутата реч на Стив Джобс в Станфордския университет: „Смъртта е може би най-доброто изобретение на живота. Тя е агентът на промяната, тя почиства старото, за да даде път на новото“.

1 коментар

  1. Необходимо условие за да се коментират тези теми е да се разбира научната тематика на достатъчно високо ниво. Което означава запознатост с техническата литература по въпроса, не с често псевдонаучната по характер научнопопулярна такава.

    Когато то не е изпълнено, имаме проблем

    А в случая то не е.