0
1226

Учениците на Сузана Клинчарова

Сузана Клинчарова

На 6 юли в църквата „Сен Мери“ в Париж ще се състои концерт на шест български арфистки. Те са ученички на проф. Сузана Клинчарова, която работи с тях по време на майсторския си клас в Нов български университет в края на юни.

От 1 до 6 юли те участват в интернационалната лятна академия „Опус Артис“ в Париж, която се провежда в академия „Париж-Коломб“. Това са Александрина Кушинчанова, Анна-Мария Ризова, Виктория Маркова, Ивайла Тодорова, Инела Чергова и Мейв Мак Гонегал. Момичетата учат в Националното музикално училища „Любомир Пипков“ в класа на д-р Кохар Адонян. В програмата на концерта им са включени творби от Джон Томас, Адоне Цеки, Михаил Глинка, Алфонс Хезелманс, Алберт Цабъл, Марсел Турние, Георги Арнаудов. Концертът е под патронажа на посланика на България във Франция Ангел Чолаков.

„Църквата „Сен Мери“ е в ИРКАМ – центъра за съвременна музика на Пиер Булез, и има голяма концертна дейност – от барокова и ренесансова до съвременна музика. Много отговорно е да свирим в страната, която все още е водеща в света в областта на арфовото изкуство. С повечето момичета работя отдавна в рамките на майсторските ми класове в НБУ. Тази година реших, че тези шест са готови да поемат отговорността и да участват в този концерт“, обяснява Сузана Клинчарова.

Концертът се нарича „Красивата епоха на арфата“ като продължение на поредицата дискове, записани от Сузана Клинчарова, и представя най-важния репертоар в арфовата литература.

„Винаги се стремим да стигнем до съвременността. Този път това ще се получи със световна премиера на творба на Георги Арнаудов, който редовно пише за нашите майсторски класове. Той е свирил на арфа и е много добре запознат с този извънредно труден за композиране инструмент. Пише много красиви пиеси. Съвременността ще присъства и с творба на Адоне Цеки.“ 

Вие вдъхновявате композиторите да пишат за вас. Коя е последната пиеса, която ви беше посветена?

Сузана Клинчарова: В България в последно време пише Георги Арнаудов. Много добри творби създадоха Александър Кандов, Любомир Денев. Преди това трябва да спомена великолепните образци от Васил Казанджиев, Лазар Николов, Димитър Тъпков, Стефан Икономов, Андре Букурещлиев. Към арфата винаги е съществувал интерес. Тя е рядък инструмент. В чужбина работя редовно с Марк-Анри Сикиерт, с Изабел ван Брабант, Кристиан Елоа, Филип Ерсан, на когото направихме и български премиери. Смятам, че част от задачата ни като изпълнители е да работим с композиторите и да дадем живот на техните произведения, както и да дадем възможност нашият инструмент да се впише в съвременността.

В последните години на арфа свирят повече жени. Не е било така преди. Въпреки че, ето, вече има един Ксавие дьо Местр.

Да, така се оказва. Но не е само Ксавие, свири и Еманюел Соасон. Арфата не е само женски инструмент. В Ранното средновековие тя е инструментът на пътуващите музиканти, на менестрелите и минезингерите. Има виртуози мъже, чието майсторство е стигнало и до нас. Арфата е кралски инструмент – на Хенри IV. На него са свирели шотландски, английски, испански крале. Още по-рано, по времето на Версенжеторикс, когато са отивали на война, келтите са имали батальон с арфисти, който ги е водел. Удряли са по големи метални струни, за да дадат крачка и да поведат редиците. Арфата е инструмент на друидите и храмовете в Египет. Женските модели са били по-нежни, по-романтични. Всички композитори са били брилянтни арфисти, мъже. Има само една Хенриет Рение от епохата на импресионизма. В голямата френска импресионистична школа, когато арфата добива всички съвременни технически подобрения – двойното престройване на педали, цялата си механика – тъкмо мъжете арфисти изтъкват значимостта ѝ. Откакто жените се изявяват като инструменталисти и композитори, арфата получава и своите големи изпълнителки. Наистина факт е, че от средата на ХХ век може би и по естетически причини арфата привлича все повече дами. Но когато мъже свирят на арфа, то те са много, много добри. И излизат от френската школа.

Защо френската школа е водеща?

По няколко причини. В края на XVIII век, още преди създаването на двойното настройване на педалите, арфата се усъвършенства и се превръща от диатоничен в по-хроматичен инструмент. Баварските конструктори изобретяват първите арфи с педали. По това време Мария Антоанета се омъжва за краля на Франция и внася във френския двор арфата. Така композитори и изпълнители се събират около френския двор. След Френската революция тези благородници и големи арфисти се разпиляват по целия свят. Влиянието на френската школа започва да се разпространява навсякъде, чак до Америка, а малко по-късно и до Австралия. Когато идва Наполеон, Жозефина свири на арфа. Отново около императорския двор има голям подем на инструмента. На церемонията на тяхната сватба свири ансамбъл от дванадесет арфи. Същата година френският конструктор Себастиан Ерар усъвършенства арфата и тя е такава и до днес. Във френската консерватория се появяват силни класове. Тези композитори – Алфонс Хаселманс, Марсел Турние, имат ученици, които идват от цял свят и после разпространяват френската школа, която и до днес е водеща. Кзавие дьо Местр беше във Виена, Еманюел Соасон е в Метрополитън. Големите професори също идват от Франция – в „Джулиард“ е Марсел Гранжени, както и Карлос Салседо.

Направихте поредица звукозаписи, която нарекохте „Красивата епоха на арфата“. Непрекъснато имате събития, ще продължите ли?

Това е и леко намигване, защото La Belle Epoque е специфично френска, свързана с архитектурата и с всички изкуства. Но аз правя и други цикли. Скоро излиза нов диск с класически шедьоври. В момента развивам поредицата като концертна дейност и в майсторските си класове, с усилена работа върху този репертоар, който е много важен за нас.

Как ще започне новият сезон за вас?

С премиера на новия диск, с рецитал в Карнеги Хол. С НБУ подготвяме много интересен проект, за пръв път говоря за него. Ще направим голям концерт в ЮНЕСКО с помощта на българския посланик в Париж, който е и наш представител в тази международна организация. Организираме го с департаментите „Кино“ и „Изящни изкуства“. Свързваме го с Боянската църква, която има годишнина. Ще има специално написани творби, ще бъде с камерен оркестър, със солисти и диригент. Трябва да се случи в началото на декември в голямата зала на ЮНЕСКО. След това концертът вероятно ще има своето издание и тук.

Освен това за годишнината на „Аполония“ ще представим програмата, която свирихме в Париж за българското Европредседателството. Много съм щастлива, защото първите ми ученици вече са в Софийската филхармония – Весела Тричкова, в Оркестъра на БНР – Илиана Селимска, а Кохар Андонян – в Музикалното училище.

Споменахте българските ви ученици, предполагам и другите са заели своите места по света.

Да, разбира се. Имам ученичка в Бостънския оркестър, в Испания, на най-различни места.

А дали някои имат солистична кариера? Вие отдавна сте световноизвестна солистка.

За арфистите солистичната кариера е извънредно трудна. Повечето мои ученици свирят в оркестри, но се изявяват и като солисти.

Разкажете за вашите инструменти.

Ние сме като пианистите, трудно ни е да пътуваме с инструментите си. Когато знаем, че можем да разчитаме на добър инструмент, предпочитаме да не местим своя. Аз имам три концертни инструмента, защото живея на три места. Те са от марката „Салви“. Едната арфа е направена за петдесетгодишнината на фабриката и е наистина уникален инструмент. Тя е в Ню Йорк. Другата е от най-големите концертни модели и е в Париж. Тук е по-стара арфа, с която много съм записвала.

Проф. Сузана Клинчарова преподава в консерваторията Ньои, Париж. Тя концертира в Америка, Азия, Близкия Изток. Солистка е на оркестри в Токио, Антверпен, Сан Франциско. Репертоарът ѝ е огромен и включва не само най-прочутите концерти за арфа, но и десетки по-малко познати творби както за соло арфа, така и за дуа и различни камерни състави. Трите диска от поредицата La belle epoque de la harpe включват творби от Форе, Сен-Санс, Пиерне, Русел, Турние, Дебюси, Равел. В дискографията ѝ откриваме и записи на концертите на Бах и Хендел, Глиер и Боалдьо, диск, посветен на италианския барок, на белгийската арфова традиция. Освен диска с класически шедьоври, откриваме и диск с творби на Тереза Прокачини, Жан Франсе, Александър Кандов, както и друг с пиеси за арфа и сопран саксофон със Стив Лейси.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияОлекотени версии
Следваща статияСкандалът с Осия