Каква е тази червена каравана? Както изглежда – стрелбище. Но празникът е свършил, паднала е вече нощта. Дневната навалица е изчезнала. И двамината собственици сега си почиват. Но в позата им личи не отпускане, а напрежение. Издават ги щръкналите, готови дула на пушките. Те двамата най-сетне са проумяли онова, което понякога отнема години от съзнателния живот – от един момент нататък отговорникът на пушките сам се превръща в мишена. Когато падне нощта, мишената вече си ти.
Звучи ли ви познато? Звучи ли ви като мисъл, която е спохождала всеки от вас?
Изградена по законите на класическата живопис, картината на Ангеларий Димитров ефектно използва бруталните цветови решения, за да засили напрежението и да превърне гледането на платното в акт на истинско себепознание.
Ваня Малакчиева се представя с две картини, които много условно могат да се нарекат автопортрети.Чрез тях тя, привидно самоиронично, поставя диагноза на всички, уловени в мрежата на голямата Мрежа. Но майсторството ѝ е толкова благородно, че звучи не като присъда, а всеопрощаващо.
Живописната творба на Цветомила Христова по един романтичен начин издава несекващия копнеж по природното, чистото, естественото – водещо чак до сърцевината на детското във всеки човек. Високите треви обаче, криещи гледката на далечния хоризонт с планинските очертания, загатват за скрития драматизъм дори и на най-дребните, обичайни житейски решения.
Добрил Андреев демонстрира върховата си форма на график-експериментатор, който предпочита непознатите пътища пред сръчната рутина.
Мария Налбантова е съсредоточила творческите си търсения в областта на илюстрацията – и го прави с такава наслада и радост, че веднага заразява с тях и зрителя.
Двата акварелни акта на Рада Пилюшка звучат като музика на изпълнител виртуоз и в тяхната изящна лекота изобщо не могат да проличат дългите дни на задължителните репетиции.
С двете си живописни платна, решени в ключ „лед“ и „огън“, Донка Павлова изследва космическия ген в човешкото съзнание, внезапния преход между „вътре“ и „вън“, уязвимостта на мембраната, която служи за граница.
Скулпторът Петко Генов остава верен на любовта си към малката пластика, заключена в интересните му находки от месинг, бронз и дърво. Подобно на колегата си Ангеларий Димитров, и той използва натурата, за да изкове въздействащи метафори за заобикалящия ни свят.
Като творец, Димитър Яранов остава верен на момчето в себе си. Или, казано по-точно, остава верен на онази възраст, в която се усвояват мъжките умения, но не като залог на живот и смърт, а просто като игра. Ярките цветови акценти вещо ни напътстват към излизане от коловоза, към неистово съзерцаване на загадката на „познатото“.
Павлина Обретенова на свой ред също залага на колажа, но стегнат в рамката на една строга визуална концептуалност, която чрез драматичното повторение на един и същ кадър се взривява отвътре и на финала зазвучава като чиста поезия.
Със своите две платна Стоян Куцев демонстрира тягата си към социалната живопис. Колажната техника, използвана от художника, успява ненатрапчиво, но категорично да свали люспите на битието, да открие същинската му ядка и да излъчи послание, действащо като удар в гърлото.
Атанас Ташев също изследва в картината си скритите механизми на заобикалящия ни свят, „разчовечаването“ му, лишаването му от естествените ориентири. Освен участник в изложбата, той е и нейният куратор и на неговите усилия дължим баланса ѝ, нейната компактност, нейното общо лъчение.
Македонският график Зоран Мише залага на многоизмерната асоциативност в картините си и различните тълкувания са само допълнителен бонус за ценителите на изкуството му, донесло му, впрочем, вече и доста международни награди.
И накрая – още един скулптор, Момчил Илиев, със своята малка пластика на глава, изваяна от гранит. Скромна и много прецизна работа. Завръщане в лоното след галерията от богати творчески внушения. Завръщане у дома.
Както разбрахте, набързичко се опитах да ви разкажа за една изложба. Тринайсетата по ред изложба на учителите-художници от Художествената гимназия „Илия Петров“ в галерия „Дебют“ на бул. „Васил Левски” 62. Изложбата беше открита на 10 декември 2018 г. и ще продължи до 3 януари 2019 г. Нейното мото е „Художници създават художници“. Имате още два-три дена, през които може да я видите.
Искам изрично да благодаря на Вера Върбанова и Олимпия Даниел, които ме разведоха из лабиринтите на творческите търсения на колегите си.
