0
1376

Фен клуб

Както е добре известно, в политиката нещата са непостоянни. Доказва го например отношението на някои наши леви към президента Тръмп. Колко скоро беше само – по време на президентските избори в Съединените щати и непосредствено след тях, когато тези наши леви щяха да организират нещо като фен клуб на кандидата, който спечели надпреварата за Белия дом в крайна сметка. И славословеха здраво, и бяха тръгнали да го правят фен клуба, но нещата в последствие като че ли позаглъхнаха. А отначало се сипеха задълбочени анализи на новаторска и обещаваща програма на Тръмп, посочваха се позитивите на предвижданото от тези леви ново начало в отношенията с Русия, което щеше да подобри чувствително международния политически климат. Начало, което трябваше да настъпи с поемането на властта от страна на Доналд Тръмп и неговата администрация. Нова ера, която съгласно очакванията на нашите леви щеше да донесе повече диалогичност и отвореност към руската страна, както и здравословен  прагматизъм в комуникацията с нея. На мястото на безогледна и агресивна външна политика, военни интервенции, разпалване на граждански конфликти и на proxy wars, дегизирани с идеологическите клишета на защитата на човешките права и демократичните ценности. Стил на външнополитическо държание, поддържан според нашите леви от Клинтънови, Обама и тези от техния вид и тяхната клубна среда. Тръмп щеше да е различен. Щеше да промени водената от Съединените щати политика в Сирия, както и в Близкия Изток като цяло, и щеше да си сътрудничи повече, и най-важното по – истински, с Русия. А за българските леви фенове на Доналд Тръмп по-истинските отношения с Кремъл означават възможно най-изгодно за режима на Владимир Путин поведение от американска страна.     

И така. Но съвсем скоро след първоначалната еуфория от Вашингтон дойдоха първите обезкуражителни сигнали. Доналд Тръмп рязко обърна страницата и заговори за НАТО по начин, коренно различен от този, по който говореше за организацията преди изборите. В средата на януари Беата Шидло плака от радост при пристигането на новите американски военни части в Източна Полша. След това американските акции в Сирия започнаха да стават все по-твърди, за да дойде моментът, в който американците безкомпромисно удариха с ракети обекти на сирийската армия като следствие от информацията, че сирийското правителство е използвало химическо оръжие. На 18 юни американски изтребител с екипаж на борда участва за пръв път от 1999 г. насам във въздушна схватка и свали сирийски изтребител. Изведнъж въздушното пространство на Сирия стана опасно за самата сирийска бойна авиация, а руските военни изразиха официално опасението си, че и техните летателни апарати са застрашени от действията на американската авиация.  

Междувременно станаха факт и новите, по-тежки американски санкции срещу руската държава, срещу отделни руски компании и физически лица с руско гражданство. Санкции, минали неотдавна с огромно мнозинство в Сената и подкрепени почти единодушно от републиканците в него.

Цялата тази динамика в ходовете на Тръмп, неговата администрация и републиканците като цяло показват засега, че очакванията и надеждите за по-меко и отстъпчиво поведение от страна на новата власт в Америка спрямо Кремъл са били напразни и направо наивни. Дали отшумя, или продължава да е актуална тогава идеята за левия фен клуб у нас? При такова развитие на нещата е нормално симпатиите на довчерашните фенове да поохладнеят, ще кажете. Да, но не бива да забравяме развихрилия се скандал с руската намеса в президентските избори в Съединените щати и свързаната с него уязвимост на Доналд Тръмп. На тази афера нашите леви фенове на господин Тръмп продължават да възлагат солидни надежди.    

Защото съвсем скоро срещата на Г-20 ще събере на едно място Доналд Тръмп и Владимир Путин. Очаква се тази първа среща между двамата да се състои в кулоарите на форума, а това я прави още по-интересна и по-значима, тъй като форматът ще позволи да се проведат разговори, за които предварително се знае, че не е задължително да станат обществено достояние. Във връзка с предстоящата среща и с нейния неформален характер се появиха и първите съобщения за притеснения от страна на американски разузнавателни и дипломатически експерти, както и на високопоставени европейски политици. Според излязлата в публичното пространство информация опасенията са свързани с неопитността на Доналд Тръмп, от една страна, и обиграността на притежаващия сериозен опит и като разузнавач Владимир Путин, от друга. Към края на вчерашния ден някои американски медии цитираха пожелали анонимност европейски политици, според които съществува реална опасност американският президент да бъде ловко манипулиран и убеден да направи такива отстъпки на руската страна, които ще отдалечат Съединените щати от Европа и заедно с това ще възстановят позициите на Русия като „суперсила“. Ако приемем, че тези прогнози и опасения са основателни, то близката среща между двамата президенти ще се окаже изключително важен тест за Доналд Тръмп и способността му да ръководи умело американската външна политика. Всъщност, това ще бъде проверка и за неговата независимост спрямо Кремъл, която е под въпрос, като имаме предвид разследването за намесата на Русия в спечелените от Тръмп надпревара за президентския пост и съмненията, че Тръмп се е опитал да препятства разследването. С основание може да се предположи, че Тръмп дори ще бъде изнудван от руската страна със заплахата за контролирано изтичане на уличаваща го информация и че оттам ще произлезе и най-сериозният риск за отстояването на една принципна и последователна позиция, вярна на декларираните и отстоявани от Америка ценности и политики.

И може би резултати от тази толкова ключова среща между Путин и Тръмп ще решат по-нататъшната съдбата на нашия левичарски фен клуб с център персоната на Доналд Тръмп. Защото, както писах по време на предизборната кампания в САЩ, тъкмо в  надеждата, че като президент Тръмп ще направи фатални грешки в отношенията с Русия, които ще позволят на Путин да получи предимство, трябва да бъде търсен произходът на симпатиите в българското ляво към новия американски държавен глава. Евентуалните грешки на Доналд Тръмп, за които говоря, включват и изпадане в зависимост от Кремъл и във връзка със скандала около руската намеса в американските избори. Така че, отстъпи ли Тръмп волно или неволно пред Путин, ще можем да очакваме в най-скоро време възраждане на топлите чувства у нашите леви към неговата персона и съответно раздвижване на позаглъхналия живот на фен клуба. Защото лелеяните надежди за световно имперско засилване на руската държава ще са се изпълнили, а с това лявата кауза „Доналд Тръпм“ ще се е ознаменувала с успех. Така е в политиката – фен клубове се създават, фен клубове се разпадат. Само Голямото остава. А за нашите леви то е било, е и ще си бъде Русия.            

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияТом Круз и живите мъртви
Следваща статияSlowdive: Да уловиш бриза