0
1182

Фестивал на съвременната керамика

Димитър Николаев, Натюрморт

Галерия „Райко Алексиев“ отново е домакин на Фестивала на съвременната българска керамика (4–27 септември 2019 г.), който от няколко години се утвърди като регулярен изложбен форум.

Като цяло първото впечатление е за пъстра, разнообразна и любопитна като подредба и въздействие експозиция. Тази година във фестивала участват 39 автори. Почетното участие е отредено на Антонина Конзова, сред доайените в българската керамика.

Спецификата на керамиката е обвързана с традицията. Работата с глина априорно изисква технологична грамотност, подготовка и познаване на традиционни практики. Именно тук се поражда и закономерното за днешната художествена ситуация изискване за диалог между старото и новото. Същността на съвременната керамика надскача обвързаността с утилитарното, с традиционната „занаятчийска“ рамка, консервативната тематична, техническа и смислова структура. В „моментната снимка“ на керамиката през призмата на тази изложба наличието на по-стереотипната линия доминира. Малко са авторите, които използват богатството на това изкуство по отношение на триизмерните форми, атрактивните цветове, ефектите на експресията чрез текстури и глазури. Доминира връзката с традицията, с натурата, с визуалната конкретика. Рядко се стига до използване на материала като медия за самостоятелен жест.

В българското съвременно изкуство границата между отделните видове изкуства отдавна не съществува. Все по-трудно, дори напълно невъзможно е да бъдат определени и творците – керамици, скулптори, живописци. Всичко се смесва, средствата се унифицират, комбинирането на материи и смисли става достъпно, възможно, желано. Традицията все още се долавя ясно, но тя се трансформира в повод за създаване на нова реалност. Пречупено през облика на експозицията, доминира усещането, че не са много смелите новатори. Открояват се скулпторът Пенчо Добрев, Моника Попова, Димитър Николаев, Виолета Заранкова, Божана Калинова, Алина Папазова.

Георги Стойнев, Чинии 1

Всеки форум без ограничение на участието показва статуквото в определена област. И носи риск да представи различни като качества и осмисленост творби. Затова в експозицията се регистрират и творци, останали в консервативната хватка на миналото, и художници с оригинален и адаптивен за времето възглед.

На фона на тези размисли, могат да се откроят няколко типологични линии в експозицията от 2019 г.
Първата линия и най-интересната е ориентирана към преодоляване на границата на пластичното. Пенчо Добрев съпоставя обекти, като акцентира на темата за трансформацията, за диалога реално–имагинерно, за съперничеството на естествено, изкуствено, близко и далечно. Играта като част от концепцията на постмодерната епоха се проектира в социален и психологически план в знаковите произведения на Виолета Заранкова „Колеблива посока“, „Автопортрет“, „Антибаланс“. За поредна година талантливата млада авторка демонстира експресивност чрез цвят, мащаб, експеримент и самоирония. Съизмерване на традиция и съвременност в контекста на шегата и размяната на ролите се разчита и в творбите на Алина Папазова „Ренесансова ръгби купа“ и „Пияна ренесансова ръгби купа“. Композицията от обекти, наречена от Божанка Калинкова „Натюрморт“, преоткрива съотнасянето на пространство, мащаб и същност. Тя съвместява открита комуникация и динамично присъствие с премерено изящество и технологична грамотност. Интересно е преодоляването на конвенционалното присъствие на керамиката в решението на Димитър Николаев. Той е носител на наградата от фестивала и това не е случайно. Пластичните решения, които предлага, показват абстрактен синтез, скрил емблематично разпознаваемата специфика на керамиката. Николаев стига до номинализация на формата и пренася керамиката отвъд статукво на материята.

Втората линия може да обобщи утилитарността като част от специфичната същност на керамиката. Тя намира пряк отглас в „Чинии“ 1, 2, 3 от Георги Стойнев.  Дребни елементи – знаци за съвместяването на естетика и функция в динамиката на всекидневното, откриваме в съдовете на Мария Вълчева. А Изабел Немечек добавя бъбрив, но изящен „разказ“ в малките стафажно подредени фигурки. 

Денис Попов, Глава на Методи

Третата линия, която присъства в изложбата, е най-тривиална. Свързана е с портретна керамична пластика, както и с традиционни като тематика и пластичен изказ композиции. Сред авторите на портретна керамика се отличават Йоана Кемилева, Женя Адамова, Денис Попов. Виртуозна среща на разпознаваемост и материалност, която респектира като овладаване на технология и комуникативност, предлага Георги Апостолов с „Английски булдог“. Митологичното и историчното като тема присъстват, интерпретирани по различен начин – от буквална трактовка при Теодора Вълчева в „Леда и лебеда“, през символен разказ в „През времето“ от Йоана Кемилева до синтезиране на миналото в „Митологични образи“ от Милена Иванова.

Като цяло малко са авторите, които се осмеляват да разчупят рамката. Експозицията носи леко консервативен дух. Като зрител дойдох с очакването за повече експерименти, провокации, новости. Но ходът на процесите във всяко поле на художествената дейност е различен. Хубаво е, че настоящият форум продължава една традиционна практика по инициатива на секция „Керамика“ към СБХ. Той може да бъде разширен, а изразните средства на керамиката предоставят възможност за интердисциплинарни комуникации. Съвремието ни е ориентирано към диалози. Затова организирането на срещи от творчески или образователен тип с чуждестранни автори в рамките на фестивала би обогатило както опита на младите художници, така и възможностите за контакт с други култури, медии и възгледи.