0
1385

Фестивал на половин век

Фестивалът в Стара Загора се открива на 22 ноември с премиерата на „Африканката“ на Джакомо Майербер, постановка Вера Немирова

Започва юбилейното издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, който отбелязва половин век. Ще бъдат чествани още няколко важни годишнини.

Концертът на 29 ноември е посветен на 120 години от рождението на Панчо Владигеров. Ще участват Академичният симфоничен оркестър с диригент Григор Паликаров, баритонът Веселин Михайлов и пианистката Мила Михова, която ще изпълни Третия клавирен концерт на композитора. По време на фестивала публиката ще може да види изложбата на къщата музей „Панчо Владигеров“ „Райнхард–Владигеров. Взаимовлияния и проекции“, която представя малко известен период от творческата биография на Владигеров. От 1920 до 1932 г. той работи като композитор и музикален ръководител в творчески тандем с известния немски режисьор Макс Райнхард в театрите му в Берлин и Виена.

50 години сценична дейност на Стефка Минева ще бъдат отбелязани на 30 ноември, като специално за събитието в Стара Загора пристигат цяло съзвездие певци – Беса Лугичи, Мария Белчева, Татяна Шиварова, Саня Анастасия, Калуди Калудов, Веселин Михайлов, Нико Исаков, Александър Крунев.

На 1 декември ще бъде почетен и дългогодишният директор на Старозагорската опера диригентът Димитър Димитров. За неговата 90-годишнина ще бъде прожектиран запис от спектакъл на „Набуко“ от 1983 г. с участието на Евдокия Здравкова-Хорозова, Петя Балджиева, Никола Кутин, Александър Марулев, Атанас Шопов, Асен Попов. Дирижира Димитър Димитров.

С филм и представяне на книга на 3 декември старозагорци ще си спомнят за големия диригент Руслан Райчев, чиято 100-годишнина отбелязваме тази година.

Юбилей има и старозагорският балет – 70 години. За фестивала се подготвя премиера на „Шопениана“, постановка на примабалерината на балета Снежана Дескова. Вечерта на 5 декември ще бъде играна и класиката „Ромео и Жулиета” на Прокофиев.

Но особено внимание заслужава оперната част от тазгодишното издание. Две от оперите ще бъдат представени за първи път в България. На 22 ноември е откриването на фестивала с „Африканката“ на Джакомо Майербер – неговата последна творба, която не успява да завърши. За първи път той вижда текста на 16 септември 1837 г., когато Йожен Скриб предлага либрето на опера в три действия. След това започват промените и споровете между двамата. През февруари 1861 г. Скриб умира. За да продължи работата, Майербер се обръща към драматичната актриса и писателка Шарлот Биш-Файфер и работата продължава до 2 май 1864 г., когато умира и самият Майербер. Операта вече е в пет действия и седем картини, но не е завършена. Вдовицата на композитора и Емил Перен, директор на Парижката опера, решават да се обърнат към белгийския музикограф Франсоа-Жозеф Фети за последна обработка на творбата. Премиерата е на 28 април 1865 г. в присъствието на Наполеон III и императрица Евгения, и е истински триумф. Спектакълът започва в 19.15 часа и завършва един час след полунощ, като в тези шест часа има и четири антракта. До 1902 г. в Париж са играни 484 спектакъла. Подобна е статистиката и в други европейски градове – 294 в Брюксел, 253 в Берлин, 186 в Барселона.

През 2015 г. Вера Немирова поставя „Африканката“ в Дойче опер в Берлин с Роберто Аланя в ролята на Васко да Гама. За спектаклите у нас ще бъдат използвани декорите на Йенс Килиан и костюмите от тази постановка – общо седемстотин. Централната партия ще изпълни румънецът Даниел Магдал. Ще участват още Делян Славов, Пламен Кумпиков, Ивайло Джуров, Беса Лугичи, Ивайло Йовчев, Крум Гълъбов, Даниела Дякова, Тереза Бракалова, Костадин Якшев. На пулта ще застане Ивайло Кринчев, а хореографията е на Силвия Томова. Следващият спектакъл е на 13 декември в Стара Загора, а през март ще се играе и в София.

С желание да върнат международното участие организаторите постепенно разширяват поканите. Преди две години гостува „Опера нова“ от Белград с една много интересна постановка на „Орфей“ от Клаудио Монтеверди, изпълнена на оригинални инструменти. Миналата година операта на Скопие представи „Севилският бъснар“ на Росини – провокативна продукция на Уши Хорнер. Тази година ще гостува Националният симфоничен оркестър на консерваторите на Италия, който под диригентството на Алесандро Пинзаути ще изпълни Симфония №5 от Пьотр Илич Чайковски и някои фрагменти от непознати опери.

Под почетния патронаж на Н. Пр. Мачей Шимански, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България, пристига Опера Балтик от Гданск с операта „Таис“ на Жюл Масне, известна на широката публика най-вече с хитовата „Религиозна медитация“ от второ действие, превърнала се в безспорен и желан бис за много концертни програми. В операта има още една много красива ария – на огледалото, написана за първата изпълнителка на заглавната роля американката Сибил Сандерсън, която Масне боготворял и която била първа изпълнителка и на Есклармонда. Премиерата на „Таис“ е на 16 март 1894 г. в Пале Гарние, Париж. Либретото е на Луи Гале по едноименната новела на Анатол Франс. В античната история има две прочути дами с име Таис. Едната е гръцката хетера Таис, съпровождала Александър Македонски в похода му срещу Персия, а другата е св. Таис, богата и красива куртизанка, живяла в римска Александрия през IV век, която приема християнството, затваря се в монашеска килия за три години, за да изкупи греховете си. Премиерата на операта в Гданск е на 1 март тази година. На 27 ноември в Стара Загора ще дирижира бразилецът Жозе Мария Флоренсио, режисьор е Ромуалд Вича-Покойски, сценографията и костюмите са на Алиция Кокосинска, хореографията – на Изабела Соколовска –Боултон. Главните роли ще изпълнят Беса Лугичи, Марчин Брониковски, Ивайло Михайлов, Даниел Боровски, Ванда Франек, Мария Антковяк. И тримата изпълнители на централните роли са тясно свързани с България – Беса Лугичи е ученичка на Христина Ангелакова и отдавна пее у нас. Тя ще участва и в постановката на „Африканката“ в Стара Загора. Баритонът Марчин Брониковски е завършил Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, а Ивайло Михайлов е солист на Старозагорската опера.

Последната опера във фестивалната програма е „Фалстаф“ на Джузепе Верди, поставена от Нина Найденова, чиято премиера беше на 28 септември в Пловдив. На пулта отново ще бъде Павел Балев, а на сцената – великолепните Кирил Манолов, Свилен Николов, Мариана Пенчева, Марияна Панова, Вера Гиргинова, Елена Чавдарова-Иса, Марк Фаулър, Александър Баранов, Михаил Кучков, Евгений Арабаджиев.

Премиерата на операта „Фалстаф“ на Джузепе Верди по либрето на Ариго Бойто, който обединява сцени от „Веселите уиндзорки“ и „Хенри IV“ на Уилям Шекспир, е на 9 февруари 1893 г. в Миланската Скала. След успешното сътрудничество на двамата в „Отело“ Верди казва: „След като съм убил толкова много герои и героини, време е и аз да се засмея“. „Отело“ е неговата двадесет и седма опера, а сред предишните само една е комична, „Един ден царуване“. Така се ражда последният шедьовър на вече 80-годишния маестро. На премиерата присъстват кралски фамилии, аристократи, критици и водещи фигури от артистичния свят. Много от номерата са бисирани, а след последния акорд аплодисментите са около час. Само през следващите два месеца операта е изпълнена двадесет и два пъти.

Постановката в Пловдив добавя нова страница в историята на операта, а двама от участниците в нея са сред признатите ѝ световни интерпретатори – Кирил Манолов и Мариана Пенчева.

Историята на фестивала, чийто половин вековен юбилей ща отбележим, започва през 1947 г., тогава той се нарича Декемврийски музикални вечери. Настоящото име получава през 1973 г. В рамките на този фестивал се провеждаше и Национален преглед на оперното и балетно изкуство. Патрон на фестивала дълги години беше акад. Марин Големинов. Заради пожара в Старозагорската опера и последвалите ремонти фестивалът е прекъснат за три години.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияКантика Четвърта. Към „Приближавания“ на Владимир Градев
Следваща статия„Лявото“ след 1989 г.