0
456

Филмът като блондинка

„Атомна блондинка“

Агент Лорейн Бротън е един от хилядите шпиони на служба при Нейно Величество, едновременно чувствена и дива, готова да разгърне всичките си умения, за да оцелее по време на сложна мисия в Източен Берлин, в навечерието на рухването на Стената. Целта на мисията е да спаси списък със западни шпиони от ръцете на Щази, ССССР и/или черния пазар. Казват ѝ да не се доверява на никого в Берлин, а същевременно трябва да разчита на връзките на местния резидент – агента под прикритие Пърсивал… Освен това в управлението са наясно, че в района действа двоен агент под кодовото име Сачел…

Каква е разликата между американски и британски шпионски филм? Около 37 трупа повече и кървава стълбищна баня, което определено разваля изискаността на сюжет, който претендира за връзки с MI6. Ситуацията постепенно се изяснява, когато откриете, че шпионската афера е по-скоро проформа в „Атомна блондинка“ – киноадаптация на графичния роман The Coldest City и дебют зад камерата на актьора Дейвид Лийч, режисьор на каскадите в бруталния екшън трилър „Джон Уик“ (2014). Новият му филм има безспорно предимство в лицето на Шарлийз Терон, Джеймс Макавой (доколкото му е предоставена възможност за изява) и заради добрия усет за кинозрелище, останалото е напълно забравимо.

„Атомна блондинка“

ЗА
Дейвид Лийч видимо е имал желание да открие женското алтер его на Джон Уик (Кеану Ривс). Иконизирана още от първата сцена (и почти във всеки кадър), ледената красавица Чарлийз Терон „превзема“ филма, който също като зрителя не успява да откъсне поглед от нея. И то до степен, че всичко, което се случва „помежду“ и „около“ нейните появи на екрана, независимо дали става дума за шпионската интрига а ла Джон льо Каре или за персонажите, с които се среща (с едно изключение), изглежда незначително, почти абстрактно. Важното изключение е агент Пърсивал на Джеймс Макавой – вероятно единствения актьор, способен да се превъплъти с такава наситеност и правдоподобност в образите на смахнати чешити. Той разполага с далеч по-малко филмово време (все пак в заглавието изрично става дума за блондинка!), но конфликтът му с Лорейн парадоксално му прави сюжетната услуга да не потъне в нейната сянка, запазвайки мистерията и харизмата на персонажа си.

В известен смисъл „Атомна блондинка“ рециклира естетиката на 80-те, която е доста на мода напоследък. Сглобявайки „фаталната жена“ по еталон – красива, тайнствена, лошо момиче и сексуално разкрепостена, филмът едновременно цитира „Фатална жена“ (2002) на Брайън де Палма и иронизира както архетипа, така и популярните клишета на шпионските интриги. Не можем да сме сигурни в осъзнатото манипулиране на тази ирония предвид липсата на опит от страна на режисьора, както не можем да пренебрегнем и удоволствието, което ни доставя предложения спектакъл, поръсен с феминизъм, граничещ с фетишизъм.

Режисьорът е донесъл със себе си умението за изграждане на хореография и лаконичното въздействие на „Джон Уик“. Свирепата виртуозност на дългата сцена в кооперацията ни оставя безмълвни и въпреки че на моменти драматургията граничи с карикатура, от визуална гледна точка „Атомна блондинка“ е неустоим.

„Атомна блондинка“

ПРОТИВ
Този филм е абсолютно кух. Ако сте отишли на кино за зрелището и блондинката – няма проблем. Но ако очаквате завладяваща интрига – гледайте нещо друго. В сценарно отношение „Атомна блондинка“ е една гола амбиция за маскирането на нищожен сюжет и прозрачни персонажи с помощта на атрактивен визуален стил, но под повърхността няма нищо или почти нищо. Зрителят, който се е заблудил, че ще гледа шпионска история, бързо губи интерес и трябва да се утеши с екшъна. А характерните за подобна фабула образи са твърде „минималистични“ и като че ли издържат едва няколко минути, преди да се разпаднат от само себе си…

Може би проблемът е в неопитността на Дейвид Лийч или в нерешителността му в какъв точно жанр иска да снима, която за съжаление продължава до края на филма. А може би е твърде самоуверен в желанието си да демонстрира как с подходящото осветление и музика плюс умел монтаж и няколко киноцитата една лястовичка, пардон – блондинка, може да се превърне в достатъчно условие за блокбастър. Парадоксално е как самият филм не се интересува нито от интригата, нито от Студената война… Ако отделите за миг поглед от Лорейн, може да забележите, че „наоколо“ всичко е бутафория и претекст за развихрянето на една истинска екшън героиня, която е достоен съперник на мъжете в жанра. В този съмнителен контекст сюжетните обрати и някои принципно оригинални хрумки, като неочакваното развитие на задължителната романтична нишка, се превръщат в самоцелни цветни петна върху ритмично-визуалната партитура на филма.

„Атомна блондинка“ е разочарование за очакванията (ако имате такива) и малко нещо обида към noir атмосферата и интелигентността на зрителите. Но пък Чарлийз Терон слага в малкия си джоб всички дами, които са се пробвали да доминират в екшън надпревара с як тупаник, а и не малко от господата.

 

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Предишна статияГодишна програма
Следваща статияФокнър за работата на писателя