0
2955

Филмът „Хана Аренд”

sffКак да се представи във филм жена, която мисли? Как да се проследи тя, докато мисли? Тези въпроси си задава немската режисьорка Маргарете фон Трота, докато снима своя филм за Хана Аренд. Той ще бъде показан на тазгодишния София Филм Фест (7-24 март 2013).

 

Хана Аренд е сред най-значимите имена от политическата теория на ХХ век. Родена е през 1906 г. в Хановер, учи философия при Мартин Хайдегер, Едмунд Хусерл, Карл Ясперс. През 1933 г. емигрира във Франция. Заради еврейското си потекло нацисткият режим я лишава от гражданство през 1937 г., а след 4 години, заедно със семейството си, тя стига до Ню Йорк. Получава американско гражданство едва през 1951 г. В академичните среди става известна с книгите си „Тоталитаризмът” и „Човешката ситуация”, а в публицистичните среди – с „Айхман в Ерусалим: репортаж за баналността на злото”. Умира през 1975 г. в Ню Йорк.

Хана Аренд
Хана Аренд

След  филмите „Розенщрасе” (2003), „Аз съм другата” (2006) и „Видения: из живота на Хилдегарда от Бинген” (2009) Маргарете фон Трота се обръща към 4-годишен отрязък от живота на Аренд. Многократно преработвания сценарий пише заедно с американката Памела Кац, двете вече са работили заедно в „Розенщрасе”. Преди снимките, които са в Германия, Ерусалим и Люксембург, екипът се среща с много хора, познавали лично Аренд. Първият вариант на сценария е от 2004 г., минават години, преди да получат финансиране. В главната роля е Барбара Зукова, която за шести път играе във филм на Маргарете фон Трота. Участват още: Аксел Милберг, Улрих Ньотен, Михаел Деген, Юлия Йенч и др. Оператор е французойката Каролин Шампетие (Сезар през 2011, „За хората и боговете”). Филмът е първият опит на Фон Трота, заснет дигитално.

В началото тя желае да пресъздаде живота на еврейката от Германия, но постепенно на преден план излиза процесът срещу Адолф Айхман,  който Аренд отразява за американското списание „Ню Йоркър”. Трудно е  да си представим колко ожесточено е била нападната от всички страни, обяснява режисьорката. Аренд очаква интелектуален дискурс, а не лични нападки. Учудена е, че тонът й остава неразбран и че не е успяла да прецени какво въздействие ще окаже той върху другите.

Съпругът й, Хайнрих Блюхер, я подкрепя в годините на изгнание. Той е най-важният мъж в живота й, затова любовната история с Мартин Хайдегер е само периферно засегната, добавя Фон Трота. Блюхер оказва влияние и върху работата й, благодарение на него тя се превръща в политически мислител. У дома обаче е идеалната съпруга.

Страстта и мисълта при Хана Аренд се сливат

Режисьорката и изпълнителката на главната роля в интервю за dradio.de.

Имате филми за Роза Люксембург, Гудрун Енслин (една от ръководителите на терористичната Фракция Червена армия – бел. ред.), Хилдегарда от Бинген – исторически фигури. И често акцентирате върху характерни черти, социални ситуации, важни за нашето време. Какво значение има днес заниманието с Хана Аренд?

М.Тр.: Тя, според мен, е една от най-значимите личности и мислителки на последното столетие. А ние все още не сме приключили с последния век. Точно нас, германците, той още дълго ще ни преследва. Винаги повтарям: Хитлер е искал хилядолетен райх, който е продължил само 12 години. Ала ние още хиляда години ще имаме работа с него. Затова не можем да кажем – да, през 2000 г. всичко е минало. Сред документалните филми за процеса срещу Айхман има един чудесен филм – „Специалистът” на израелски автор. Когато го гледах, за пръв път си помислих, че искам да покажа този човек в мой филм. И това беше още преди да зная, че ще представям Хана Аренд. Защото той ми показа какво е Германия. Не знаменитостите, не Хитлер, не Гьоринг и Гьобелс, всички, които помним като злото, така да се каже. А тези посредствени хора, те са сложили траен отпечатък върху историята.

Защо решихте да включите оригинални кадри от процеса в Ерусалим през 1961 г., след като Айхман вече е изигран от актьори в игрални филми.  

Тъкмо това не исках. Защото при един актьор, който играе Айхман, се забелязва само, че го прави добре, че го представя брилянтно. Но истинските измерения на отказа от мислене и на посредствеността се виждат единствено в самия Айхман. Когато го чуеш, че не може да каже правилно едно изречение. И като личност изцяло се отдава на нацистката идеология. Това можете да го покажете само чрез самия човек. Хана Аренд е била почти през цялото време в залата за журналисти, а не в съдебната зала, понеже много е пушела, а там било позволено да се пуши. Този факт и от стилистична гледна точка ми дава правото да покажа черно-белите кадри, защото в залата за пресата навсякъде е имало монитори, които журналистите са гледали.

Барбара Зукова, зрителите ви виждат – седите в залата за пресата, кадрите от процеса вървят, а вие слушате смаяно как Айхман се крие в своя чиновнически език, отрича всичко. Как възприемахте кадрите от дистанцията на времето? Доколко разбирахте тогавашните наблюдения на Хана Аренд?

Б. З.: Нарочно не ги гледах преди това. Защото всъщност исках да преживея това, което е преживяла и Хана Аренд. И се случи. Тя е вярвала, че ще види радикалното зло, демоничното и всъщност е потресена колко, така да се каже, нормално изглежда този човек. Това исках и аз да видя.

Тази баналност на злото, за която тя после пише, е известна на всички ни. Пише го в статията си за „Ню Йоркър”. Следват бурни реакции. Колко бурни в действителност?

М. Тр.: Писмото, прочетено във филма от Юлия Йенч, е оригинално. В него е пожелана смъртта й. Има много такива писма. Било е много, много силно и е продължило дълго. Ние стигаме до 1964 г., но продължава и до днес, не е напълно преодоляно.

Барбара Зукова , вие често се въплъщавате в исторически личности. Винаги е предизвикателство да играеш хора, за които обществото има определена представа. Как се доближихте до личността на Аренд?

Б. З.: На първо място трябва да се погрижите за това, което е направила личността. Опитвате се да получите целия възможен материал. В случая, разбира се, той е огромен, защото тази жена през целия си живот е чела, писала, преподавала. Това не може да се навакса от една актриса за няколко месеца.

Освен това има филмов материал за нея, въпросът е: доколко да се доближиш до него, доколко да се опиташ да бъдеш интерпретатор. Ние решихме да не имитираме съвършено Хана Аренд във всички движения и в говора й, защото това щеше да отклонява от нейните мисли. А във филма те са най-важното: какво мисли, какво прави. А не толкова актьорското постижение, да изглеждаш или да се движиш като Хана Аренд.

Виждаш една жизнерадостна жена, много чувствена, непринудена, силна, която се измъква от връхлетялата я критика.

М.Тр.: Изобщо не се измъква, но не се самосъжалява, не се представя като жертва. Никога не е била сантиментална. Но е страдала със сигурност.

Питах се как това абстрактно мислене се съчетава с жизнерадостта, с чувствеността, къде остава болката на Хана Аренд?

М. Тр.: Тя я изпитва, но не го показва. Много смело от нейна страна или просто такава е природата й. Защото е толкова несантиментална. И гледа на себе си като на човек, който описва, без да преживява лично. Разбира се, страдала е. Та тя е прокудена от Германия, била е интернирана в лагер. Имала много трудни моменти в своя живот. Но не се обръща назад, не се самосъжалява. И това е голям подвиг.

Действието в голямата си част се развива в Ню Йорк, а вие, Барбара Зукова, говорите на английски със силен немски акцент. По това време Аренд вече е прекарала 20 години в САЩ. Освен това виждаме, че общува активно с немските емигрантски кръгове. Никога ли не се е почувствала у дома си в САЩ, останала ли е една германка в Америка?

Б.З.: Трудно е да се каже. Тя си остава еврейка. Получила е образованието си в Германия, интелектуално е формирана там. Отраснала е и е образована в класическата философия, в европейския начин на мислене. Това не може да се изостави. Ала тя се ангажира силно с американската политика, пише за нея, преподава в Америка.

М. Тр.: Тя винаги е казвала, че езикът е много важен за нея. Какво й е останало от Германия: езикът. Нищо друго. Езикът и хората, които също идват от Германия. Но тя бяга от Франция, тогава окупирана от германците, и от Германия, където има диктатура. За нея Америка и демокрацията са убежището. И е много доволна, когато получава гражданство. Трябва дълго да чака, преди това е без гражданство. Следователно в известен смисъл е американка, но с този бекграунд и с багажа на немския език и философия.

Маргарете Фон Трота, имате много филми за жени, оставили диря в историята. Времената се промениха, би могло да се каже, че жените извоюваха своето равноправие. Промени ли се интересът ви към силните женски фигури?

М. Тр.: Да, те постигнаха нещо, но далеч не всичко. Освен това не правя програмни филми. Не правя филми, за да получат жените повече права. Правя ги, защото тези жени ме интересуват. Както и сложността на характерите. Хана Аренд е комплексна личност. Трябва ли да седи у дома и да мисли? Тя е живяла, радвала се е, изпитвала е удоволствие от живота. Смяла се е. Да, смехът й трябва да е бил съкрушителен.

Б. З.: За нея мисленето е било почти сетивен процес – да ляга на дивана и да мисли, според мен, това е било вълнуващо за нея. Не само нещо абстрактно, възвишено. Тя е мислела с цялата си същност. При нея страстта и мисленето се сливат.

Превод от немски: Людмила Димова