Начало Филми Премиери Фойерверки посред бял ден
Премиери

Фойерверки посред бял ден

Екатерина Лимончева
07.10.2015
1262
che2
„Черен въглен, тънък лед”

„Черен въглен, тънък лед” на режисьора Дяо Инан се вписва успешно в набиращата популярност вълна на авторско китайско кино, представящо едно общество, белязано от социалните неравенства, чрез криминални истории.

Този обезпокоителен и неочаквано модернистичен китайски филм, носител на Златна мечка от предпоследния фестивал в Берлин, залага на една криминална мистерия, за да изведе на преден план образа на следователя – мъж, травмиран от развода си, който постоянно се движи по ръба на бръснача, вкопчен в разследване, съхранило последните останки от разбития му личен живот. „Черен въглен, тънък лед” се вписва успешно в набиращата популярност вълна на авторско китайско кино, съсредоточено в представянето на нефункционалността на едно общество, белязано във все по-голяма степен от социалното неравенство, чрез криминални истории и повече или по-малко гнусни произшествия. Продуцентката Вивиан Цю сама по себе си символизира това желание за социална критика, а пътят й в киното е неразделна част от този на „съучастника” й, режисьора Дяо Инан („Нощен влак”, 2007).

През 1999 г. наскоро разведеният полицай Джан Дзъли разследва случай с останки от човешко тяло, разпръснати сред мини за въгледобив в различни части на провинция Манджурия, в северен Китай. След като се оказва замесен в престрелка във фризьорски салон, той е ранен и се оттегля от служба. Пет години по-късно, алкохолизиран и напуснал полицията, Джан се натъква на колегите си, които разследват две други изчезвания, свързани с вдовицата на убития от 1999 г. И отново се оказва замесен в разследването…

che3
„Черен въглен, тънък лед”

Верен на обичайния си метод Дяо Инан разгръща в „Черен въглен, тънък лед” една престъпна интрига, която би могла да се превърне в поредната кримка, гарнирана с  екшън, след което взривява тази възможност, обличайки фабулата си в изискана форма, която веднага го пренася в зоната на най-взискателното авторско кино. Филмът е бавен, няма две мнения по въпроса, и на режисьора му отнема известно време да придвижи пионките си по трасето на сюжета, използвайки дълги кадри-епизоди, чието майсторство спира дъха. Същевременно това си остава психологически трилър с атмосфера, обгърната от крайно насилие, а сюжетът постепенно нагнетява безпокойството около странната връзка на Джан с младата вдовица (между привличане и недоверие). От друга страна, в подобен тип кинотворби интригата е по-маловажна от вмъкнатия социален подтекст, обвързан с присъствието на главния герой. И докато режисьорът ни въвежда по следите на престъплението, извършено от сериен убиец, филмът постепенно се плъзва към критика на едно общество, в което бедните са едновременно жертви и палачи, в една страна, която не им предоставя реален избор.

Организиран в ефикасна конструкция, сценарият разполага с няколко сцени, където на насилието се противодейства с известна налудничавост като реакция от страна на следователя, или с неочакваното навързване на действията (както в кървавата сцена във фризьорския салон). Съществуват и няколко интересни фалшиви следи, но несъмнената оригиналност се крие в добре намерения подход за изграждане на атмосферата на нощните сцени, придавайки нова визия на китайския град. Трябва да отбележим чудесното използване на уличните светлини – от кадъра с моста и жълтите лампи до сюрреалистичната фасада на клуба „Фойерверки посред бял ден” (буквален превод на оригиналното заглавие на кинотворбата). Изоставени терени и разпадащи се сгради или пързалката на брега на реката – Дяо Инан композира изключително кинематографични декори, вплетени в променящ се градски гоблен. Като прибавим към това няколко великолепни кадъра, като пътя покрит с лед или моста, от който са хвърлени частите от човешкото тяло; един главен персонаж, колкото силен, толкова и изгубил пътя си; както и съставките на истински съспенс, получаваме странен трилър, съставен от брилянтни кадри епизоди, който не е предназначен за вкуса на масовия зрител.

kinopoisk.ru
„Черен въглен, тънък лед”

Разследването в „Черен въглен, тънък лед” е своеобразен претекст за главния герой да потърси самия себе си, изправен пред една абсурдна действителност, което дава основание на критиката да заяви, че си имаме работа с „класически филм noir със завладяваща естетика”. Самият режисьорът цитира „Малтийският сокол” (1941), „Третият човек” (1949) и „Допир до злото” (1958) като източници на вдъхновение за сценария и визуалния си подход. Същевременно, ако Дяо Инан развива истинска интрига и пренася в съвременен Китай архетипите и схемите на филм noir, то това е предимно, за да доведе докрай наблюдението си какво е да си китаец през XXI век. Тази употреба на каноните на „черния” филм във всички измерения и възможности – едновременно тайнствени и свидетелстващи за боледуването на едно общество – би могла да придаде на творбата много сериозен и тежък тон, но режисьора умело я измъква от клопката, прибягвайки до изненадващ хумор и изграждайки сцени на тиха лудост, които й придават известен лиризъм.

Развръзката на интригата е малко разочароваща, но критиката е толкова умело вплетена, че само трябва да се въоръжите с търпение и да свикнете с ритъма, наложен от произведение, което не залага на зрелищността, за да усетите бароковото гротескно преувеличение в един трилър, където неестествеността и реализмът се преплитат.

Екатерина Лимончева
07.10.2015

Свързани статии

Още от автора