„Събираш заедно две неща, които не са били събирани дотогава. И светът се променя”. В новия роман на Джулиан Барнс „Нива на живот” се случват такива събирания. В историите на героите му, в неговото поразително есе, в което дава форма на скръбта, на мъката, на изживяването на смъртта на своята съпруга и литературен агент – Пат Кавана, с която има почти трийсетгодишен съвместен живот и която умира през 2008 г. от мозъчно заболяване.
Структурата на романа няма да изненада читателите, познаващи творчеството на писателя – „Папагалът на Флобер”, „Пулс”, „Предчувствие за край”, за който печели Букър през 2011 г. : чистотата на жанра не интересува Барнс, по-скоро важни са приликите, свързаностите, откриването и улавянето им, постепенното оформяне на цялото.
Умелото съчетаването на интелект, въображение и емоция споява поредната му силна книга. „Нива на живот” се състои от три различни в жанрово отношение части: „Грехът на висините”, „На земята” и „Загуба на дълбочина”. Във всички тях се случва събиране на две неща за първи път. И промяна. Първата част е кратка история на въздухоплаването и пионерите балонисти през XIX в., както и на Феликс Турнашон, известен като Надар, журналист, карикатурист, предприемач, въздухоплавател, фотограф, излетял през 1863 г. от Марсово поле и след ураганен вятър катастрофирал до Хановер. Същият между 1855 и 1870 г. станал най-добрият портретен фотограф в света. И той събрал две неща. Направил първата въздушна фотография. Втората част е въображаема любовна история между полковника от кралската конна гвардия Фред Бърнаби, прелетял с балон над Ламанша през 1882 г. , излетял от газодобивния завод в Дувър и приземил се между градовете Диеп и Ньошател, и актрисата Сара Бернар, която четири години по-рано излетяла от Париж и кацнала близо до Емеренвил в департамент Сен-е-Марн. Третата е нещо като мемоар за мъката по изгубената съпруга, размишляващо есе за скръбта, смъртта и приемането/неприемането им. Тя е и своеобразен емоционален център на цялата книга.
Любов и балон, скръб и фотография – това са тематичните ядра, които правят цялото роман. Полетът с балон, развитието на въздушната фотография са и метафори на стремежа към високото, на свободата, на запечатването на спомените, на любовта. Романът е интелектуално предизвикателство пред читателя, той е забавен на места, изненадващ дори, а в своята трета част е и удивително честен, споделящ, емоционално разкриващ – и това е един друг, по-различен Барнс. За някои читатели това трето есе вероятно ще помете останалото, защото е толкова лично, изповядващо всички етапи на скръбта и невъзможността да се освободиш от болезненото чувство на липса. Други, надявам се да е така, ще уловят плавното и деликатно, умно движение на мисълта и чувството в тази книга и ще я възприемат наистина като едно цяло. Както и да бъде, преминаването през „нивата на живот” ще е поредната струваща си среща с Джулиан Барнс.
На главната страница: Вторият полет на Надар с огромен балон от Марсово поле до Хановер през 1863 г.
