0
705

Формата на скръбта

Джулиан Барнс, „Нива на живот”, изд. „Обсидиан”, 2013, превод Любомир Николов

barnes1„Събираш заедно две неща, които не са били събирани дотогава. И светът се променя”. В новия роман на Джулиан Барнс „Нива на живот” се случват такива събирания. В историите на героите му, в неговото поразително есе, в което дава форма на скръбта, на мъката, на изживяването на смъртта на своята съпруга и литературен агент – Пат Кавана, с която има почти трийсетгодишен съвместен живот и която умира през 2008 г. от мозъчно заболяване.

Структурата на романа няма да изненада читателите, познаващи творчеството на писателя „Папагалът на Флобер”, „Пулс”, „Предчувствие за край”, за който печели Букър през 2011 г. : чистотата на жанра не интересува Барнс, по-скоро важни са приликите, свързаностите, откриването и улавянето им, постепенното оформяне на цялото.

Умелото съчетаването на интелект, въображение и емоция споява поредната му силна книга. „Нива на живот” се състои от три различни в жанрово отношение части: „Грехът на висините”, „На земята” и „Загуба на дълбочина”. Във всички тях се случва събиране на две неща за първи път. И промяна. Първата част е кратка история на въздухоплаването и пионерите балонисти през XIX в., както и на Феликс Турнашон, известен като Надар, журналист, карикатурист,  предприемач, въздухоплавател, фотограф, излетял през 1863 г. от Марсово поле и след ураганен вятър катастрофирал до Хановер. Същият между 1855 и 1870 г. станал най-добрият портретен фотограф в света. И той събрал две неща. Направил първата въздушна фотография. Втората част е въображаема любовна история между полковника от кралската конна гвардия Фред Бърнаби, прелетял с балон над Ламанша през 1882 г. , излетял от газодобивния завод в Дувър и приземил се между градовете Диеп и Ньошател, и актрисата Сара Бернар, която четири години по-рано излетяла от Париж и кацнала близо до Емеренвил в департамент Сен-е-Марн. Третата е нещо като мемоар за мъката по изгубената съпруга, размишляващо есе за скръбта, смъртта и приемането/неприемането им. Тя е и своеобразен емоционален център на цялата книга.

Любов и балон, скръб и фотография – това са тематичните ядра, които правят цялото роман. Полетът с балон, развитието на въздушната фотография са и метафори на стремежа към високото, на свободата, на запечатването на спомените, на любовта. Романът е интелектуално предизвикателство пред читателя, той е забавен на места, изненадващ дори, а в своята трета част е и удивително честен, споделящ, емоционално разкриващ – и това е един друг, по-различен Барнс. За някои читатели това трето есе вероятно ще помете останалото, защото е толкова лично, изповядващо всички етапи на скръбта и невъзможността да се освободиш от болезненото чувство на липса. Други, надявам се да е така, ще уловят плавното и деликатно, умно движение на мисълта и чувството в тази книга и ще я възприемат наистина като едно цяло. Както и да бъде, преминаването през „нивата на живот” ще е поредната струваща си среща с Джулиан Барнс.

 

На главната страница: Вторият полет на Надар с огромен балон от Марсово поле до Хановер през 1863 г.