2
1874

Фотографът Себастиао Салгадо през погледа на Вим Вендерс

1

„Солта на земята”, новият документален проект на немския режисьор, е включен в програмата на София Филм Фест 2015.

logoФотографът Себастиао Салгадо (р. 1944) има зад гърба си 40-годишен професионален път, посетил е 100 страни и е запечатал на лента някои от най-трагичните събития в съвременната история на света, уловил е духа на времето в много забравени от Бога места, на които хора се опитват да оцеляват в борба с природните стихии и в изтощителен труд. След толкова драми, натрупани във фотографските му архиви и задръстили душата му с угнетителна скръб, той започва да търси отчаяно изцеление на собствените си рани. Открива го във фермата на дядо си в бразилския щат Минас Жераис, където се установява през 90-те години на ХХ век. Заедно със съпругата си Лелиа той основава Институт Земя, който залесява обширен терен, опустошен от човешкото отношение. Започва да диша по-леко и осъществява най-позитивния си проект до момента – изложба и албум Genesis, с които показва красотата на дивата природа и малко познати племена в недостъпните кътчета на планетата.

3
„Солта на земята”

Номиниран за Оскар за най-добър документален филм и носител на Специалната награда на журито от секцията Особен поглед в Кан (2014), филмът „Солта на земята” е портрет на Себастиао Салгадо, който Вим Вендерс режисира заедно със сина на фотографа – Жулиано Рибейро.

Непретенциозният, но внимателно обмислен и логично конструиран филмов разказ, характерен за немския режисьор, властва и тук. Гласът зад кадър на Вендерс разкрива собственото му възхищение от творчеството на фотографа и проследява най-важните точки от личната и професионална биография на Салгадо. Синът Жулиано също се включва с коментари на няколко места, но в центъра на повествованието са интервюта на Вендерс със самия Салгадо, който се връща назад с всяка своя фотографска книга и споделя подробности около направата на много от снимките си.

След „Пина” Вим Вендерс, който също има не една фотографска изложба зад гърба си, отново обръща погледа си към световен творец. Той успява да се приближи максимално до него и да покаже силната връзка между фотографа и света, който преминава пред обектива му.

Не е възможно да се разгледат снимките на Салгадо, без да ни се разкрият личността на автора им и най-вече дълбокият му интерес към човешката природа и съчувствието му към страданията на милиони хора по света. А заедно с Вендерс, който споделя, че Салгадо е фотографът, на когото най-много се възхищава, Жулиано Рибейро се стреми да опознае човека, който толкова години е бил просто един вечно отсъстващ баща.

4
„Солта на земята”

Салгадо гледа от екрана с топла усмивка, която от време на време за разтапя в меланхоличен поглед, извикан от някакъв спомен. Авантюризмът и силният фотографски инстинкт на бразилеца вървят ръка за ръка с любопитството му към героите пред неговия апарат и с дълбокото му отъждествяване с техния свят. При едно от пътуванията си, например, Себастиао прекарва месеци  в северната част на Бразилия сред местното население, за да спечели доверието му и да надникне в нелекото му всекидневие. В Руанда става безмълвен свидетел на стотиците бежанци в лагерите и на хилядите трупове след геноцида през 1994 г., които сякаш брои със снимките си. А в един от красноречивите моменти, запечатани във филма, виждаме Салгадо по време на експедицията в Амазония заради проекта Genesis – докато усмихнат се ръкува с малко индианче, той вдига поглед и съзира възможност за кадър, пуска ръчичката машинално и насочва камерата си.

2

Началните кадри на „Солта на земята” приковават вниманието ни с едни от най-известните снимки на Салгадо, направени в златната мина Сера Пелада в Бразилия. На огромния киноекран хиляди работници са застинали, докато се катерят в плътни редици като мравки с извлечения от тях метал. Черно-белите кадри, подплатени със саундтрака на Лоран Петиган, ни връщат в зората на човешката цивилизация, както казва самият фотограф. Той е изумен от нечовешките усилия на полуголите, окаляни работници, водени от шепота на златото в ушите си към едничката цел – да забогатеят.

Една от причините Салгадо да е в челните редици на световните фотографи толкова години е тази, че той не само владее до съвършенство техниката, с която работи, но и улавя с истинско проникновение историята пред себе си. Има усета да се вслуша в това, което кадърът може да му разкаже, и да го предаде така ясно, както го е видял и усетил.

5
„Солта на земята”

Преди няколко години, когато започва работата по последния си засега проект – Genesis, Салгадо заминава да прави снимки заедно със сина си, който го следва с камера. След време двамата се запознават с Вим Вендерс и така се ражда идеята за портрет на фотографа. Освен Жулиано, който е автор на документални филми, по „Солта на земята” работи и операторът на „Пина” Юго Барбие. Структурата на филма е кръгова – той завършва там, където започва – в семейната ферма, където Салгадо израства и където днес живее. Междувременно обаче сме научили за студентските години на Себастиао, когато се запознава и жени за Лелиа, вярна негова спътница, която оформя албумите, подрежда изложбите му и ръководи Института Земя. Проследили сме живота на младото семейство в Париж през 60-те, принудено да емигрира по време на военната диктатура в Бразилия заради левите си убеждения. Научаваме за работата на дипломирания икономист в банковия сектор и за поемането му в съвсем нова професионална посока, след като започва да снима с фотоапарата „Лайка” на Лелиа.

Продажбата на снимките, направени от Салгадо по време на атентата срещу президента Роналд Рейгън през 1981 г., му помага да се отдаде на фотографските проекти, които истински го вълнуват.  Едно след друго той осъществява пътувания в най-различни краища на света, довели до създаването на албумите и експозициите „Други Америки”, „Работници”, „Миграция и портрети”, „Сахел: Краят на пътя”, „Земя”, „Африка” и др. Той следва със своя фотоапарат човешките преселения заради войните в Руанда и в бивша Югославия, снима горящите петролни кладенци в Кувейт по време на първата Война в залива, проследява бягството в големия град на хиляди семейства от северната част на Бразилия, опустошена от сушата.

Най-новият му проект е съвсем различен – албумът, съпътстван от фотоизложбата Genesis, е вдъхновен от личната мисия на Салгадо да възроди живота във фермата на дядо си. След продажбата на търг на митичната „Лайка” той успява да засади 500 000 различни растителни вида, довели до появата и на богата фауна. Институтът „стопанисва” 7 000 хектара земя, която постепенно се събужда за нов живот. Най-красноречивото доказателство за това са двете панорамни снимки, които Салгадо прави през 2000 г., в началото на проекта, и 13 години по-късно. Голите някога хълмове, които се спускат към фермата, са обкичени с корони на дървета.

11a

Битката с обезлесяването в този частен природен резерват е спечелена: тук съжителстват 293 растителни вида, 172  вида птици (6 от които застрашени от изчезване), 33 вида бозайници (2 от които застрашени от изчезване), 15 вида земноводни и 15 вида влечуги. Но за да не бъде изгубено направеното, работата по него продължава неспирно. От 2002 г. там действа Център за обучения и възстановяване на околната среда. До края на 2012 г. той е разработил 700 образователни проекта, достигнали до 65 000 души в щатите Минас Жераис, Еспириту Санту, Баиа и Рио де Жанейро – до фермери, кметове, политически лидери, учители в гимназии с лесотехнически и земеделски профил. Институтът сътрудничи и с международни природозащитни организации, с фондации и университети. И е един простичък, но много вдъхновяващ пример, че възраждането е възможно на всяко място по света, където индустриалната революция е изтощила природните ресурси.

Филмът „„Солта на земята” ще бъде прожектиран на 14 март, от 19 часа в зала 1 на НДК, на 15 март в Арена Deluxe Bulgaria Mall – 19ч.; 16 март в Cine Grand – 18.30 часа; 17 март от 19.30 часа в Културния център на СУ; на 18 март в Cinema City Mall of Sofia – 19 ч.; 19 март в G8 – 18.30 ч; 20 март в Кино Одеон – 18.30 ч., 27 март в Euro Cinema – 18.45 часа; 28 март в G8 – 20.30 ч.; 29 март в Дома на киното – 13 часа.