0
910

Фрагментарният характер на живота

1

Текстовете в книгата са смислово, а не хронологично свързани и представят размислите на легендарния немски социолог върху модерността. Прочетете есето „Жената и модата”.

Георг Зимел (1858-1918) е сред легендарните фигури на социологията, и то не само в епохата на раждането й, но дори още повече днес, когато са все по-невидими границите между социология, философия, психология, културология. Защото текстовете на Зимел навлизат в много дисциплинарни полета.
Есетата в тази книга са смислово, а не хронологично свързани и представят множество страни от неговото над тридесетгодишно размишляване върху експанзиращата модерност. В тях Зимел ювелирно – включително като слог – плете своите диагнози на социалното около теми като „кокетството” и „трапезата”, „модата” и „благодарността”, „верността” и „дискретността”, „лицето” и „рамката”… Сборникът съдържа и исторически важния текст, с който Зимел открива Първия конгрес на Германското общество по социология.
Тези малки форми са писани за читатели от кръгове, далеч надхвърлящи академичните.

Как е възможно да градим общ свят, докато продължаваме да оставаме с непреодолими противоречия помежду си? Представяме ви опита на Зимел да отговори на този въпрос.

 

Георг Зимел, „Фрагментарният характер на живота”, ИК „Критика и хуманизъм”, 2014 г.,  съставителство и превод Теодора Карамелска, редакция Кольо Коев

 

Жената и модата*

 

Ако модата изразява и подчертава едновременно инстинкта към уеднаквяване и към индивидуализиране, очарованието на наподобяването и на отличаването, това вероятно би могло да обясни защо жените като цяло зависят особено силно от модата. Именно от слабостта на социалната позиция, на която те са обречени през по-голямата част от човешката история, произтича подчертаното им отношение към „добрия тон“, към „подобаващото“, към общовалидната и общоприетата форма на съществуването. Защото слабият избягва индивидуализирането, упованието-на-себе-си с произтичащите от него отговорности и необходимост да се защитава съвсем сам със собствени сили. Само именно жизнената форма на общоприетото, която възпрепятства силния да използва изключителните си възможности, му предоставя закрила. Уповавайки се на твърдото си придържане към обичайното, усредненото и общото ниво обаче, жените силно се стремят, доколкото е възможно, към относително индивидуализиране и отличаване на отделната личност. За щастие, модата им предлага тъкмо тази комбинация: от една страна, област на общо наподобяване, плуване в най-широки социални води, снемане на отговорността от индивида за вкуса и действията му, от друга страна обаче, отличаване, изтъкване, индивидуална украса на личността.

За всяка класа, а вероятно и за всеки човек, е характерно определено съотношение между порива към индивидуализиране и към потапяне в колектива, така че, ако удовлетворяването на единия инстинкт е възпрепятствано в дадена област на живота, той търси друга, в която да се изяви в необходимата му степен. Така модата прилича на вентил, който регулира потребността на жените в определена степен да се отличават и да изпъкват индивидуално, в случай че задоволяването в други области им е отказано.

През ХІV и ХV век в Германия се наблюдава изключително силно развитие на индивидуалността. Колективистичните редове на Средновековието в значителна степен са прокъсани от свободата на личността. В хода на това индивидуалистично развитие обаче жените все още не намират място, свободата на движение и на развитие им е отказана. Те се обезщетяват за това чрез възможно най-екстравагантната и хипертрофирана мода в облеклото. И обратно, виждаме, че през същия период жените в Италия получават пространство за индивидуално развитие. В епохата на Ренесанса те имат толкова много възможности за образование и дейности извън дома, за личностно диференциране, каквито са им позволени отново едва след векове; възпитанието и свободата на движение, особено при по-висшите съсловия, са почти еднакви за двата пола. Но пък и не са известни сведения за някаква специфична екстравагантност в дамската мода в Италия от онази епоха. Доказването на индивидуалността чрез облеклото и разграничаването от другите се изоставят, защото изразяващият се чрез тази потребност инстинкт е достатъчно задоволен в други области. Като цяло историята на жените както в живота им навън, така и в психологически план, както в индивидуален, така и в общностен аспект, показва сравнително висока хомогенност, уравниловка и равномерност, така че поне в областта на модата – същинската област на разнообразието – жените се нуждаят от по-оживени действия, за да придадат на себе си и на живота си очарование, при това не просто егоистично, но и за другите. Както между индивидуализирането и колективизирането, така и между равномерността и промяната на жизнени съдържания съществува определено съотношение между потребностите, което се мести в различни области, опитвайки се да компенсира отказа на достъп до една област чрез принудителното си доказване в друга. Като цяло може да се каже, че в сравнение с мъжа, жената е по-вярна; но именно верността, която изразява душевното постоянство и единност на човешката същност, изисква да бъде балансирана чрез активно разнообразие в по-странични области. Обратно, мъжът, който по природата си е по-неверен и не се стреми да запази веднъж започнатото интимно отношение със същата безусловност и съсредоточаване на всички жизнени интереси единствено в него, поради това се нуждае в по-малка степен от външната форма на промяна. Да, избягването на изява в по-периферни области, както и безразличието спрямо модите са типично мъжки прояви – не само защото мъжът е по-единен по същността си, но вероятно именно доколкото като цяло е по-многообразен от жената, той по-скоро ще се въздържи от външни промени. Това е причината съвременната еманципирана жена, която се опитва да се приближи до мъжката същност, до нейната диференцираност, персоналност и гъвкавост, също да подчертава безразличието си спрямо модата. В известен смисъл за жените модата замества липсата на професионални позиции. Вярно е, че вписаният в професионалното си съсловие мъж се изявява в кръг, в който той е равен на мнозина други и вероятно просто олицетворява представата за съответното съсловие или професия. От друга страна обаче, и сякаш като компенсация, той се окичва с цялото значение на това съсловие както обективно, така и като социална сила, а към неговото значение като индивид се прибавя съсловната принадлежност, която често може да покрие недостатъците или дефицитите на личността му.

Тъкмо това постига модата спрямо толкова различни от самата нея съдържания, тя допълва незначимостта на личността, неспособността й от само себе си да придаде индивидуален характер на съществуването си, като я приобщава към разпознаваемия за публичното съзнание кръг на модата и външното отличаване. Вярно е, че и тук личността е вписана в обща схема, но в социално отношение тази схема има индивидуално оцветяване и така по обиколен път замества онова, което личността е възпрепятствана да постигне сама. Това, че куртизанката от парижкия demi-monde* в редица отношения е пионер на новата мода, се дължи на своеобразната й, лишена от корени форма на живот; приписаната й от обществото принадлежност към париите поражда в нея открита или латентна омраза към всичко официално и утвърдено, която намира все още относително невинен израз в настойчивостта на куртизанката да изглежда постоянно по нов начин; в несекващия стремеж към нови, нечувани до този момент моди, в безогледността, с която страстно се прибягва към най-противоположното спрямо досегашното, виждаме естетическата форма на разрушителния нагон, присъщ на всички парии, доколкото не са душевно напълно поробени.

 

 



* Първа публикация: Georg Simmel, „Die Frau und die Mode“, в: Das Magazin. Monatszeitschrift fuer Literatur, Musik, Kunst und Kultur, Herwarth Walden (съст.), Год. 77, № 5, февруари 1908, Leipzig, стр. 82-83; бел. изд.

* фр. – Светът на куртизанките, които през ХІХ век подражават на аристократичния начин на живот на френската висша класа (grand monde); бел. прев.