Така се нарича изложбата на художника във варненската галерия „Съвременно пространство”, своеобразна ретроспекция на създаденото от него през последните 20 години. Изкуствоведът Румен Серафимов представя творчеството му.
Варненската галерия „Съвременно пространство” показва (до 23 октомври) изложбата на Цветан Кръстев „Фрагменти субективна реалност”. На 15 видеоекрана може да се проследи селекция от видеотворби, създадени от художника през последните 20 години.
Цветан Кръстев е роден през 1962 г. Завършил е Художествената гимназия в Казанлък. Работи в областта на концептуалното изкуство. Създава живопис, инсталации, обекти, видеоарт. Участвал е в представителните изложби, фестивали, биеналета и форуми на съвременното изкуство в България. Член е на организационния екип на Биеналето на визуалните изкуства „Август в изкуството”. Живее и работи във Варна.
На собствен остров
Един художник броди край морето в търсене на изгубените смисли, заслушан в звуците на природата, на човешкото суетене и на собствените си представи за изкуство.
Цветан Кръстев прави това вече над 30 години. Създаде изключително качествени творби на съвременното визуално изразяване и постепенно, но безспорно стана един от най-добрите художници в най-новото българско изкуство. Още когато започваше в началото на 1980-те години, той правеше различни и нестандартни за тогавашната художествена ситуация работи – мащабни инсталации и обекти от природни материали, от дърво и камък, почти винаги на морския бряг. Те бяха близки до лендарта или до екологичната художествена концепция, но при всички случаи бяха впечатляващи и новаторски за нас. И въпреки че дълго време никой (дори и аз) не оценяваше и не посочваше очевидната естетическа стойност и важното значение на творбите му за обогатяването на художествения език, Цветан Кръстев стоически, мълчаливо и безкомпромисно продължи да създава неконвенционално съвременно изкуство. Изгради и пусна в морето свой собствен малък остров (Трансмисия, 1992 г.). Ритуално изпари морската вода чрез слънцето и я превърна в морска сол (Приобщаване на Черно море към световния океан, 1997 г.). Пренесе на гръб тежък камък пеша от брега на Варна до Шумен, и то наистина, без никаква симулативност, и след показването му в изложба го върна обратно на морето във вид на каменен прах (Пренасяне центъра на тежестта, 2002 г.). Нарисува с дигитални средства живо море и го постави сред класическите морски пейзажи на Георги Велчев (Неомаринизъм, 2006 г.). И още десетки изумителни произведения.
Така описани, творбите му сигурно звучат странно на тези, които не са ги гледали, но великолепните фотоинсталации, обекти, видеофилми и текстове, чрез които Кръстев ги представя, имат невероятно въздействие и изключителна естетическа и интелектуална сила.
Художникът боготвори Природата и моделира своите концептуални визии главно в нея и чрез нея. Вглежда се в нейните градива, размества мащабни терени (Възстановяване на морето в реални граници, 2010 г.), променя агрегатни състояния и материи, размишлява философски за ритъма и смяната на годишните и човешките времена (Един филм за лятото, 2008 г.). Прави го с някаква демиургична лекота, сигурност и воля. Интересува се от отношението Природа – Човек в универсален, а понякога и във вселенски аспект, търси всеобщите причини и принципи, етическите фундаменти и креативните същности на земната и човешката природа. Посочва Пътя като нещо съдбовно важно и го изследва като движение, промяна, процес, преодоляване, познание, овладяване и съзидание, като включва и сизифовския контекст на усилието и бунта, и Одисеевата цялост и завършеност на пътуването и завръщането.
Артистичният път на Цветан Кръстев, поне в първата си половина досега, протича в постмодерния период на изкуството, който даде на художниците свободата и сладостта да играят с понятия, контексти, стари и нови първообрази, политически и културни образци, да иронизират, пародират и провокират по най-радикален начин. За съжаление сцената се насити и с претенциозни концептуални конструкции, носещи само обърканост, празнота и безсмислие.
Точно категорията смисъл отделя и откроява изкуството на Кръстев в съвременната художествена среда. С визуална култура и концептуална дълбочина той преоткрива сериозните смисли и духовните феномени на човешката и природната същност. Постига го оригинално, с мащабни артистични жестове, но с някаква трудно постижима в този род изразяване човешка топлота и добронамереност – отвъд често срещаната агресивност и деструктивност спрямо етически и естетически ценности, отвъд шизофренната импулсивност на самовлюбения Аз. Цветан Кръстев е абсолютно свободен, овладян и хармоничен в себе си артист.
Румен Серафимов
Цветан Кръстев, Диаграма на обществените събития, 2013 Г.
