0
1475

Франция-Германия: моторът на Европа?

филип

От създаването на Европейската общност за въглища и стомана Франция и Германия са в основата на европейската конструкция. Днес обаче Европа на 28-те е в криза. Как да се избегне разпадането на ЕС и да се задейства движещият механизъм на съюза?

франция германия Филип Гюстен е доктор по социална история, префект, бивш посланик на Франция в Румъния и виден специалист в областта на френско-немските отношения. В края на миналата седмица той представи във Френския институт последната си книга: „Франция-Германия. Cъживяване на движещия механизъм в Европа“. Книгата е написана в съавторство със Стефан Мартенс, почетен ректор на университета в Сержи-Понтоаз, и представя детайлно историята на отношенията между двете държави. Приятелството между Франция и Германия невинаги е било очевидно. Партньорството между тях не е било израз на спонтанно и двустранно привличане, а по-скоро на необходимост и рационален избор. От създаването на Европейската общност за въглища и стомана Франция и Германия са в основата на европейската конструкция. Често ги обвиняваме, че не се приспособяват към модерността, че макар да решават много проблеми, им е трудно да се справят с други. В действителност обаче Европа на 28-те е в криза. Авторите смятат, че френско-германските отношения са в криза след изреченото не във Франция на референдума за Европейска конституция през 2005 г. и че през 2015 г. тя се задълбочава с въпроса за дълга на Гърция и с бежанската криза.

В контекста на икономическия срив на двете страни, те трябва да се изправят пред редица важни предизвикателства, свързани с президентските избори във Франция през 2017 г. и общите избори в Германия през същата година. Гюстен и Мартенс предлагат осем точки, за да се избегне разпадането на ЕС и да се задейства движещият механизъм, необходим за европейското развитие.

Филип Гюстен: Двойката Франция-Германия и обречена да се разбира


Знаем колко голямата е ролята на Германия и Франция за намирането на решение на всяка криза в Европейския съюз. Преди години канцлерът Конрад Аденауер говори в едно интервю пред американски журналист за необходимостта от сливане на Германия и Франция. Той казва това само пет години след войната. Това е мечтата на двете страни – да имат обща валута, единна народност и един парламент. Според Аденауер те трябва да се слеят и да бъдат крайъгълен камък на Европейските съединени щати. Няколко десетилетия по-късно тази мечта е все още само мечта, която не се е претворила в действителност. Днес Европейският съюз няма политически гръбнак и се сблъсква с повтарящи се кризи. Питаме се дали съюзът ще оцелее и въпреки всичко ни се струва, че надежда има.

Книгата ни е организирана в три части. Моето представяне тази вечер ще бъде също в три части. Най-напред, ще се опитам да обясня как през годините се е изграждала френско-немската двойка и през какви кризи е минала тя. На второ място, искам да подчертая, че става дума за една двойка, която ни е трудно да си представим, но която същевременно е обречена да се разбира. На трето място, книгата съдържа предложения. Искахме да звучим оптимистично и да дадем някои насоки за съживяване на френско-немската двойка.

Когато говорят за френско-немско приятелство, социолозите използват понятията баланс и дисбаланс. След Втората световна война двете страни са обречени да се разбират – до този момент те са преживели 70 години войни, почти без прекъсване. Започва едно равновесие на дисбалансите – от една страна Германия трябва да затвори страницата на нацизма и да се представи в по-добра светлина пред другите европейски държави, от друга страна, Франция, която излиза от периода на колониализма и се надява да остане велика сила. Това равновесие на дисбалансите продължава до падането на Берлинската стена през 1989 г. Този пръв разрив, свързан с падането на стената, е от изключително значение за френско-немските отношения. До падането на Берлинската стена вече е изграден някакъв мит за тези отношения. Най-напред, Робер Шуман говори за френско-немско братство, след него Аденауер и Де Гол говорят за френско-немско приятелство – особено с подписването на Елисейския договор. Жискар д`Естен и Шмит сменят регистъра – французите въвеждат понятието двойка, а немците говорят за тандем и партньорство. Ние, французите – като латински народ – си мислехме, че е възможна любов между двете страни. Така постепенно журналистите изградиха понятието френско-немска двойка. Който казва двойка, предполага любов, но също така семейни сцени и кризи. Така че изгради се определена семантика, изградиха се и символи.

Обикновено питам хората, които слушат лекциите ми: „Кой е образът, който според вас символизира френско-немските отношения?“. „Кол и Митеран, които са си хванали ръцете през 1984 г.“ – отговорът е винаги този, независимо дали съм задал въпроса на ученици в гимназията или на по-възрастни хора. Това събитие се е случило през 1984 г. и сякаш оттогава не е изграден друг колективен образ на тази френско-немска двойка. Междувременно се появиха и други символи – например Ширак и Шрьодер на плажа, където е извършен десантът през 1944 г., или Ангела Меркел, която дойде на 11 ноември 2009 г. на Триумфалната арка в Париж. Но тези образи някак не остават в нашето съзнание, ние помним Митеран и Кол, които са си хванали ръцете пред костницата в Дуомон. Неслучайно Меркел и Оланд ще се озоват няколко години по-късно на същото място. Наистина имаше символи, използваха се различни думи, описващи тези взаимоотношения. Така или иначе с падането на стената през 1989 г. дойде и разривът. Нека припомня, че Митеран бе последният държавен глава на западна държава, който посети Източен Берлин. Това стана на 22 декември 1989 г., от месец и половина стената бе паднала, но Митеран отиде в Източен Берлин, за да даде последно причастие на Източна Германия, която вече съществуваше само юридически, но не и де факто. Защо Митеран направи това? Той бе от поколението, което помнеше войната, и подобно на Франсоа Мориак казваше: „Толкова обичам Германия, че предпочитам да са две“. За европейците от неговото поколение Германия бе олицетворение на опасността. Разривът, свързан с обединението на Германия, показа колко силна е френско-немска връзка, а също така, че французите и германците са в състояние да намерят компромис, макар да тръгват от радикално различни позиции. Освен това те показаха, че могат да наложат този компромис и на останалите европейци. Така беше с обединението на Германия – французите не го искаха, германците, разбира се, го искаха, но накрая намериха компромис – еврото. Франция каза: „Добре, обединявайте се, но ние ще упражняваме контрол върху Германия, като й вземем най-скъпото – нейната германска марка“. Това беше първият компромис. Бе необходим и компромис на компромиса – става дума за компромиса с Европейската централна банка. Германия прие да изостави своята национална валута, но не пожела да преразгледа своята финансова и бюджетна догма.

кол митеран09
Франсоа Митеран и Хелмут Кол във Вердюн, 1984 г.

И така първият разрив бе през 1989 г. Вторият разрив настъпи по-късно и бе много по-силен – 29 май 2005 г., референдумът за проекта за конституция. Оказа се, че Германия и Франция са на абсолютно различно мнение за европейския проект. 65% от французите участваха в този референдум и казаха не на европейския проект. Малко преди това германският Бундестаг бе гласувал за този проект. От този момент нататък нещата започнаха да се влошават. Разбира се, бяха се сменили поколенията, на власт дойдоха нови политици, които не са преживели войната, за тях френско-немското явление бе нещо банално.

После дойде проблемът с доверието. Преди 15 години болникът на Европа беше Германия, тя бе в много тежко икономическо състояние, там имаше висока безработица и пр. Под ръководството на Шрьодер обаче бяха направени необходимите реформи, които, разбира се, струваха скъпо на Шрьодер, който след това изгуби изборите. Днес Франция не е в състояние да направи реформите, които Германия направи тогава. За германците това положение е вече нетърпимо, тъй като Франция не спазва своите ангажименти и не се реформира.

И на последно място, но особено важно – от 2005 г. във Франция има икономически срив, вероятно и заради липсата на реформи икономическото положение се влоши. Тук е мястото да кажа, че в Европа днес има много повече Германия, отколкото Франция, някои дори казват, че всъщност вече Франция няма. Когато изнасям лекции в Германия, един от въпросите, който ми задават, е дали Франция все още е на борда на европейския кораб.

Както ви казах, двойката Франция-Германия и обречена да се разбира. Защо? До 1989 г. партньорството между двете страни е задължително, те нямат друг избор. Според един социолог Франция и Германия са в ситуацията на майката и бащата – бащата работи, а майката е домакиня вкъщи. Германия е бащата, тя има доста прагматичен подход, германците смятат, че просто трябва да се работи, трябва да се произвежда. Франция е майката, но не в смисъл на майка, която се занимава с децата, майка е, защото е стълб на сигурността в къщата, благодарение на своята армия и на ядрените си оръжия. Това поделяне на ролите между бащата и майката бе валидно до 1989 г. и малко след това. Може би дори до войната в Ирак, когато Германия засили своята геополитическа роля.

Населението на Франция днес е 66 млн. души, а на Германия – 80 млн. души. Общо тяхното население представлява 2% от населението на света. Всъщност общото им население е по-малко от населението на най-малката китайска провинция, но тези две страни разполагат със 7% от БВП и 10% от износа в света – разбира се, най-вече заради Германия, която има голям износ. И въпреки това абсолютно нищо не подпомага сближаването на тези две страни. Нека се опитаме да видим кои са думите, които характеризират Франция и Германия. Ако кажа преждевременно обединение и закъсняло обединение, кое ще отнесете към Франция и кое към Германия? Ще кажете, че преждевременното обединение характеризира Франция, а закъснялото – Германия. Ако кажа федерализъм и централизъм – федерализмът ще отнесете към Германия, а централизмът към Франция. Индивидуализъм и колективно отношение – французите са индивидуалисти, а немците държат на колектива. Взиране в пъпа и нарцисизъм – нарцисизмът е характерен за Франция, а взирането в пъпа – за Германия. Ако кажа чувство за вина и за величие – да, чувството за вина се отнася за Германия, а чувството за величие за Франция.

От друга страна, Франция се интересува в по-голяма степен от бившите си колонии и от средиземноморските страни, докато Германия гледа повече към Източна Европа. Така че нищо не предполага двете страни да се разбират добре и въпреки това те успяха да изградят една дълбока връзка. 85% от французите имат положително отношение към немците, а 87% от немците имат положително отношение към Франция. 78% от германците считат, че французите са основни партньори на Германия. Виждате, че връзката е силна. Двете страни са силно интегрирани и в икономическо отношение. Разбира се, в много сектори сме конкуренти, особено в корабостроенето и самолетостроенето. Така че от икономическа гледна точка съумяхме да постигнем интеграция и да осигурим продължителен живот на двойката. Имаме добро сътрудничество и в сферата на образованието, макар че със смяната на поколенията връзките се влошават. Днешните политически лидери общуват по-трудно помежду си.

Тази двойка е обречена да се разбира, защото при всяка европейска криза тъкмо тя успява да намери необходимия компромис. Освен това липсва друга алтернатива. Както при всички двойки, сигурно някой от партньорите си е помислял да погледне встрани, Франция например се е заглеждала по Англия – визирам договора от Сен Мало. Но всеки път другият партньор отново е влизал в играта. Що се отнася до Сен Мало, Германия успя да преобразува френско-английската връзка и да я превърне в европейска проблематика, най вече с европейската политика за сигурност и обща отбрана.

Както ви казах, в нашата книга ние правим и няколко предложения. Написахме тази книга миналата година, когато във Франция протичаше реформата на прогимназиалния образователен курс. Така че първото предложение, което направихме, се отнася до образованието. Няма как връзката между Франция и Германия да е няма, безсловесна, нужно е представителите на двете страни да се разбират помежду си. Ясно е, че е необходим капацитетът на немалко млади французи, които да говорят немски, и млади германци, които да говорят френски. Това е правило за Европа, би трябвало да се привилегирова мултилингвизмът. Едно от нашите предложения е да се укрепи ранното езиково обучение по немски език във Франция.

Имаме специални предложения и за младежите. През 1963 г. – по силата на Елисейския договор – Конрад Аденауер стартира един проект, който позволи на двата народа да затворят тъмната страница от общата си история. На младежите бе дадена възможност да участват в сдобряването, в помирението между двата народа. В този проект се включиха около 9 милиона французи и германци. Този съюз не бива да се закрива, не бива той да отива в пенсия, напротив, трябва да се използва неговата експертиза, трябва да се използва френско-немското инженерство и този модел да се транспонира в страни, които са в криза. И други страни могат да го направят, стига да положат усилие и да се облегнат най-вече на младежта.

Още едно предложение – съгласуваност на данъчните системи. Вече не вярваме в европейския модел, защото не може да има икономическа интеграция, без общо данъчно и социално законодателство.

И една мярка, която има провокативен характер, става дума за необходимите реформи в ООН. И до днес тази организация показва какво е било съотношението между победители и победени през 1945 г. Това трябва да се промени. Трябва да се даде място на Германия в Съвета за сигурност. Трябва да има съответствие между икономическата мощ на Германия, която е четвърта в света, и нейната политическа мощ. Германия не може да обърне гръб на геостратегическите въпроси и по-специално на това, което се случва в Близкия Изток и Сирия. Проблемите, свързани с бежанската криза, изискват много по-сериозно участие на Германия.

И една последна мярка. За прилагането на тези предложения и тъй като отношенията между Франция и Германия твърде много са се влошили, е необходимо в ограничен срок да се предвиди министерски портфейл с ресор френско-немски отношения. Както казах вече неведнъж, френско-немското приятелство никога не е било нещо очевидно. То не бива да бъде идеализирано, но от друга страна трябва да помним, че то винаги и било движеща сила в Европа. Тази връзка позволи да се преодолеят кризи. В момента обаче кризите се умножават и бъдещето на Европа е под въпрос. В тази ситуация Франция и Германия трябва не да понасят, а да изпреварват събитията и да ги предвиждат. Ще ви дам примера с „Брексит“. Съществува висок риск на 24 юни Европа да се събуди със силен махмурлук. Не знаем какво ще се случи, но има опасност да възникне сериозен технически проблем. Освен това самата Великобритания има вътрешен проблем с Шотландия. Всичко това би могло да отвори кутията на Пандора. Евентуалното излизане на Великобритания от ЕС може да подейства като генератор на подобни идеи в други страни в съюза. Така че всичко може да бъде поставено под съмнение – аз съм историк и гледам нещата в дългосрочна перспектива – този европейски модел може да бъде пометен, а страните, които от 70 години живеят в мир, да се изолират една от друга, още повече, че в голяма част от тях наблюдаваме появата на националистически и антиевропейски партии. Затова апелираме за пробуждането на Франция и Германия. Тази двойка сякаш се раздели, но трябва да започне поне да си говори.

В момента в Европа живеят около 500 млн. граждани, които си служат с една либерална икономическа логика, но не разполагат с нито една от основните компетентности на държавата. Ние нямаме нито правосъдие, нито полиция, нито дипломация, които да са общи за Европа. Може да сме много доволни с всичко това, което сме създали досега, но то функционираше добре само докато нещата вървяха добре. Щом се появиха проблеми, нещата се промениха. Живеем на един континент, който успя за 70 години – с изключение на Балканите – да задържи мира. Нещата сякаш бяха много по-ясни през 1989 г., тогава имаше добри и лоши, бели и черни. Сега сме нещо като общност, повече от 500 милиона, един общ европейски дом с либерални основи. Изградихме този дом без обаче да предвидим вътрешна врата, освен това забравихме прозорците и вратите отвън. Както казах, всичко вървеше добре, докато времето беше хубаво, но щом се появи буря, нещата се промениха. Какви са възможностите сега? Онзи ден бях на конференция заедно със Стефан Мартенс в Мюнхен. Някой зададе въпроса: „Искате да кажете, че война между Франция и Германия все още е възможна?“ Стефан отговори – той е германец, много е внимателен и винаги размишлява преди да отвори уста: „Да, разбира се, защото в дългосрочен план абсолютно всичко е възможно“. Всичко, което сме построили, може да бъде поставено под въпрос. Да, ЕС може да се разпадне, да, Франция може да излезе от него. Но каква е алтернативата, какво може да се появи вместо този съюз? Истината е, че ние сме по средата на брода, по средата сме на една интересна алтернатива и можем да вървим или към повече интеграция, или да се разделим и всяка страна да си възвърне свободата. Ако изберем първия път, остава и допълнителният въпрос – колко страни да останат в ЕС: 28, 12, 16, 9? Това е една възможна алтернатива, още повече, че в тази ситуаиция един евентуален „Брексит“ ще повлияе върху съюза като токов удар.