Начало Идеи Актуално Ханс Магнус Енценсбергер. In memoriam
Актуално

Ханс Магнус Енценсбергер. In memoriam

Ханс Магнус Енценсбергер © Jürgen Bauer/Suhrkamp Verlag

Лирик, есеист, биограф, лектор, издател и преводач – Ханс Магнус Енценсбергер (1929–2022) беше светла личност и един от най-влиятелните интелектуалци

Нямах афинитет към нeмския език на младини и никакво намерение да го уча. Фортуна, шегобийката, обаче ме запрати именно в Германия, където не само научих езика, но и започнах да си изкарвам хляба с него. Срещите с литературното дело на критика Марсел Райх-Раницки и на лирика и есеист Ханс Магнус Енценсбергер обаче се оказаха истинският дар, заради който си беше струвало усилието. Сами по себе си и двамата представляват огромно богатство, но и Райх-Раницки, критик с остър ум и с не по-малко остър език, същински папа на литературната критика, напуснал ни през 2013 г., смяташе Енценсбергер за един от най-изявените живи немски поети. За него той беше и един от най-добрите и интелигентни есеисти, прекрасен стилист с остър поглед към различни явления на времето, един от малкото автори, които оставят следа в немската литература след 1945 г. Ханс Магнус Енценсбергер си отиде на 24 ноември, на 93 години.

По неизвестни за мен причини творчеството му не е преведено на български език, с някои изключения. Първата ми среща с Енценсбергер беше чрез издателската му работа. Спомням си колко бях очарована, когато разлистих първия си том от „Другата библиотека“, монументална библиофилска поредица, чийто издател бе Ханс Магнус Енценсбергер – от основаването ѝ през 1985 г. до 2004 г. Томчето беше Lügengeschichten und Dialoge на Лукиан от Самосата, първо и за поредицата. Впечатли ме както със съдържанието си, така и с книжното си тяло. Цялата поредица е истински извор на знание, сред авторите са Александър фон Хумболт, Дени Дидро, Мишел дьо Монтен, Форд Медокс Форд, Мохамед Шукри, Клод Леви-Строс, Исак Бабел, Нанси Митфорд, Ришард Капушчински, Сьорен Киркегор, Илия Троянов и много, много други. Някои от изключителните томчета красят и моята библиотека. Един познат държи колекцията си в прекрасен дървен шкаф с витрини и тя първа те посреща, когато влезеш в дома му. За познанството си с Енценсбергер и за удивителния начин, по който е намерил място в поредицата с романа си „Номад на четири континента“, разказва и Илия Троянов. Като млад писател той се среща с Енценсбергер в Краков. Троянов описва Ханс Магнус като „диалогичен (подобно на един от своите модели за подражание Дени Дидро), любознателен и стъпващ на пръсти в света, никога не надраснал удивлението“.

Роден през 1929 г. в Бавария, Енценсбергер има късмета да бъде изключен от Хитлерюгенд, младежката организация на Националсоциалистическата партия, в която били задължени да членуват децата на държавните служители. Изхвърлили го поради немарливо отношение, както сам споделя. По-късно постоянно се занимава с нацисткото минало на Германия, включително и докато е в известното литературно сдружение Група 47, просъществувало от 1947 до 1967 г., където членува заедно с Марсел Райх-Раницки, Гюнтер Грас и много други.

Енценсбергер учи литература, езици и философия във Фрайбург и Париж. През 1955 г. защитава докторат на тема поетиката на Клеменс Брентано, а две години по-късно издава и първата си книга с поезия под заглавието verteidigung der wölfe (в превод на български „в защита на вълците от овцете“, Венцеслав Константинов).

Със списанието за култура Kursbuch, основано от Енценсбергер през 1968 г., се запознах чрез кварталния шкаф за обмен на книги. Темите и съдържанието му привлякоха вниманието ми веднага. Tогава още не знаех, че Енценсбергер стои зад него и че това издание се е превърнало в орган на извънпарламентарната студентска опозиция през 1968 г. То е плод на желанието му да създава съюзи и подходяща среда за колеги автори. В брой 42 от 1975 г. на тема „Нашата буржоазия“ участва и френският социолог Пиер Бурдийо.

Работата на Енценсбергер като есеист и лирик е необятна и монументална. Мястото му в немския поетичен канон е неоспоримо. През 1987 г. излиза томчето на Енценсбергер „Ах, Европа!“ с негови големи и задълбочени репортажи от седем европейски страни, в които разглежда следвоенното преустройство на континента и разделянето му на Изток и Запад, търси шансовете за Европа в бъдещето. Изобщо Европа е много важна тема за него, а брюкселският централизъм силно го смущава. Чиновниците в Брюксел според него не бива да имат върховенство над няколкостотинте милиона граждани на континента. Не само Европа, но и целият свят го занимава. Освен в Германия, живее в Норвегия и Италия. Превежда от най-различни езици. През 1999 г. издава световен сборник със заглавие „Литературна географска карта“, в който наред със Самюъл Бекет, Итало Калвино, Ришард Капушчински и много други автори, участие има и българинът Димитър Паунов.

Думите на Енценсбергер: „Предпочитам нова грешка пред цялата сигурност“ обясняват осезаемото удоволствие, с което е писал книгата си „Моите любими провали“ (2012 г.). В нея той споделя неуспешните си проекти в киното, операта, театъра, издателската и писателската си дейност. Не по-малко е удоволствието и за читателя на този сборник от „провали“.

Любопитството и неутолимата жажда за знания на Ханс Магнус Енценсбергер му позволяват да участва активно в съвремието ни до последните си дни, да общува дигитално и да мисли за бъдещето. В дните след смъртта му немската преса го почете подобаващо. Тук ще цитирам само един негов съвет за четенето: „Трябва да се отсее ненужното, за да има време за важното четиво. И да се следва собствената интуиция“.

Марта Монева е следвала право, кинознание и аудиовизуална публицистика в Германия. Организирала е международни образователни платформи и филмови и театрални фестивали в България и Германия. Програмирала е анимационни и документални поредици. Работила е във филмови и културно-политически редакции в телевизиите ARTE и 3sat/ZDF в Германия. Публикува в печатни медии в Германия и България, сред които der Freitag, neues deutschland, sensor Wiesbaden, sensor Mainz, „ЛИК“, вестниците „Култура“, „Капитал“, „К“ и „Банкер“, списанията „Култура“, „Кино“ и „Християнство и култура“. Pъководи „Връзки с обществеността“ на филмовия фестивал goEast.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display