0
3847

„Хилок Карнавал“: Този джаз не сте го слушали!

Space Trio на Братската могила (Васил Хаджигрудев, Георги Ангелов и Живко Братанов), фотограф Албена Ангелова

Разговор с музикантите от новосадския лейбъл „Хорз“, които са в основата на един нетипичен джаз фестивал в Пловдив на 24 и 25 август.

Съвсем спокойно можем да кажем по сарояновски, че „Хилок Карнавал“ е нещо като Пловдив, нещо като рошав джаз… изобщо като нищо на света. Да слушаме групи, които представят най-новата авторска вълна в джаза на Балканите, на особени локации като Братската могила, Аджисана, жп гарата и битака на Руския пазар и в особени часове – фрий джаз и пауър джаз рано сутрин, преди още да са ни напекли жегите, е нещо, което не ни спохожда всеки ден. „Шестимата балкански космонавти“, както ги нарича Иван Хадживеликов от музикалната платформа Stretch, са както следва: Dragon’s Fuel, Zemljani, Lavlji Dani Dima, Space Trio, Хаджиоркестърът и „Кервиз“. В първите три групи барабанист е Лав Ковач, синът на легендарния новосадски саксофонист и философ Борис Ковач. Преди две години Лав създава музикалния лейбъл „Хорз“ – заедно с българския контрабасист Васил Хаджигрудев (с когото са учили заедно в Грьонингенската консерватория) и кръга новосадски музиканти Димитрие Яковлевич (китарист в импро-ембиънт триото Lavlji Dani Dima и саунд инженер), Предраг Окилиевич (саксофонист в Dragon’s Fuel и адвокат в цивилния живот, Кларк Кент на новосадската джаз сцена), Марко Чурчич (басист в Dragon’s Fuel и Zemljani), Воя Савков (също саксофонист в Dragon’s Fuel) и други автори и инструменталисти от близо и далеч като италианеца Алберто Миорин (китарист в Zemljani) и израелеца Даниел Мор (контрабасист в Lavlji Dani Dima). Центърът на тяхната малка звукозаписна индустрия е студиото на Борис Ковач „Качара“ в Буковац (съвсем близо до Нови Сад), а през първата половина на 2018 г. „Хорз“ пуска дебютните си… шест диска. Музиката варира от фрий джаз, през европейска импровизирана музика тук-там с панонски мотиви, до атмосферичен „филмов“ пост-рок и електронни интерпретации по средновековна сакрална музика.

А докато чакахме да се появят… вторите шест диска на „Хорз“, музикантите ни изненадаха с нещо съвсем различно: мини-фестивал от шест концерта в Пловдив. Наред с трите новосадски формации – Dragon’s Fuel (които свирят в неделното утро на 25 август – в 9.30 на битака), Lavlji Dani Dima (които откриха „Хилок Карнавал“ на Братската могила на 24 август от 10 часа) и Zemljani (които пък ще го закрият в неделя вечер от 20 часа на централната жп гара в Пловдив), за фестивала са поканени и три емблематични български колектива – Хаджиоркестърът (все джазмени от сой, дирижирани от Васил Хаджигрудев), Space Trio, чийто дебютен албум беше издаден миналата година от португалския лейбъл Creative Source, и „Кервиз“ – група, създадена специално за фестивала.

Следва хаотичен разговор от мястото на събитието с част от музикантите – колаж от гласове, който ще ви пренесе точно там – на този фест, който не сте го слушали, както казва слоганът на „Хилок Карнавал“.

Лав Ковач за Dragon’s Fuel: Всичко започна преди около четири години – събра ни басистът ни Марко… малко така, съвсем случайно. Но още на първия ни съвместен концерт усетихме, че нещо става, почувствахме драконовото гориво в тая музика. Така и името на групата си изникна само, а квартетът прерасна в здрава връзка между четирима близки приятели – и в живота, не само в музиката. Мисля, че идеята, може би подсъзнателната идея в Dragon’s Fuel е не толкова индивидуалността на четирите инструмента, както е в джаза, а по-скоро една масивна лавина от звуци, при която няма значение толкова кой звук откъде идва, а по-скоро самият факт, че идва и те залива…

Марко Чурчич (басист на Dragon’s Fuel и Zemljani): Двете групи са напълно различен тип ансамбли, въпреки че двама от членовете на едната група (аз на бас и Лав на барабани) свирим и в едната, и в другата. Музиката на Zemljani е по-атмосферична, докато Dragon’s Fuel звучи повече като рок-група.

Цветан Цветанов: Получава се една ситуация, която напълно оборва жанровите и звуковите ни стереотипи – групата с двама саксофонисти (Dragon’s Fuel) се оказва много повече рокендрол, отколкото групата с двама басисти (Zemljani), чийто звук, бидейки и ембиънт, и малко като филмова музика, и пост-рок, е по-джазменската.

Марко Чурчич, Васил Хаджигрудев и Воя Савков: Да (ентусиазирано – на три езика: български, сръбски и английски).

А какво ще чуем на Битака в 9.30 сутринта. Лав каза, че този сутрешен Dragon’s Fuel е съвсем различен от дебютния ви албум от миналата година – на практика, съвсем различна група…

Марко Чурчич: Тъкмо преди седмица записахме пиесите от предстоящия ни втори албум и този концерт на битака ще е световната концертна премиера на новия материал. Албумът все още не съществува физически, но всичко, което ще свирим тази неделя, е от него.

С какви очаквания подхождате към една такава атипична локация за джаз?

Воя Савков (саксофонист в Dragon’s Fuel): Нещата зависят много от времето, от температурите, както и от броя хора, които ще са на битака. Вярвам, че ще има всякакви хора, но нашата музика е доста динамична и мисля, че ще пасне много добре на пазарната атмосфера.

Как бихте описали Нови Сад като място за създаване на музика днес?

Воя Савков: Всичко винаги опира до хората, които участват в създаването на изкуство. Мястото винаги вдъхновява, но това е така най-вече заради хората, които са там и с които свириш заедно. Всичко става в определен момент, после този момент отминава и същото място може да е съвсем различно от това, на което си пребивавал допреди малко. Така че Нови Сад в момента е такова чудесно място – има много млади хора, вдъхновени от това, което ние правим. И те вече създават и своя музика – по свой начин.

Алберто Миорин (китарист на Zemljani): Нови Сад ми повлия в изключителна степен – и в музикално, и в личностно отношение. Отвори за мен много врати, които нямаше как да се отворят, ако не бях отишъл там. И общуването с хората може много да ти повлияе. Начинът, по който хората в даден град разговарят или пият бира заедно, със сигурност оставя отпечатък и може да промени дори начина ти на създаване на музика. В момента живея в Полша, но често ходя в Нови Сад – винаги, когато се уговорим с останалите музиканти от Zemljani, намирам време да се върна там за записи или за концерти.

Ти си от Италия, но ние познаваме творчеството ти благодарение на албума, който си записал в Нови Сад. Кой е Алберто Миорин, преди да отиде във Войводина, и какви са музикалните му корени?

Алберто Миорин: Слушам доста и различна музика. Ценя дори ужасната музика. Защото понякога лошата музика ти помага да оцениш още по-добре хубавата… Понякога ужасното е необходимо.

„Хилок Карнавал“ продължава и в неделя, 25 август, на различни места в Пловдив, Европейската столица на културата за 2019 г. Входът е свободен.