0
1142

Хиро Ямагата в „Арт Алея“

Изложбата „Vegetation – Диви цветя“ на японския художник се открива на 7 март 2019 г. и ще може да бъде видяна до края на април.

Софийската галерия „Арт Алея“ представя 40 малки живописни картини от японския художник Хиро Ямагата, известно име в съвременното изкуство. „Vegetation – Диви цветя“, серия, 2018 г. е подготвена специално за пространството на улица „Гладстон“, а идеята за нея се появява след 2004 г., когато при едно от пътуванията си по света Хиро Ямагата стига до София и до „Арт Алея“.  

„За да видиш дивите цветя, трябва да си там, при тях. Живея сред горите и рисувам така, както чувствам“, споделя в кореспонденцията си с галеристите авторът, който е заменил динамичния артистичен живот с усамотение в ранчо сред „червените дървета“, както наричат секвоите на Северна Калифорния.

Хиро Ямагата има най-разнообразни интереси в изкуството и науката, води изпълнен с пътувания и експерименти живот. Оформя се като творец под влиянието на японската, европейската и американската култура. В неговата чувствителност си дават среща влиянието на поп арта, опитът на бийт поколението и японската съзерцателност.

Светът го познава най-вече като основоположник на лазерното изкуство, създател на зашеметяващи инсталации в Париж (1988 г., за 100-годишнината на Айфеловата кула), Лос Анджелис, Кейптаун, Синсинати, Малибу, на две инсталации в Музея Гугенхайм в Билбао (Photon 999, 2001 г., Quantum Field X3, 2004 г.) и дори на съвместен проект с НАСА в пристанището на Йокохама. След като талибаните унищожават статуите на Будите от Тамян в Централен Афганистан, японецът изявява желание да ги възсъздаде с лазерна техника на скалите, където са се намирали. Токът за инсталацията трябва да идва от вятърни генератори и слънчеви батерии. След доста пътувания до Афганистан и срещи с представители на правителството обаче проектът (на стойност 60 млн. долара) пропада.

   

Хиро Ямагата е роден през 1948 г. в Япония, където завършва художествено образование. В младостта си работи в рекламния  бизнес, рисува комикси, прави оформление на музикални албуми. Живее в Милано, Париж, Виена. Прави изложби живопис и графика. Парижкият му период е белязан от срещите с поетите Алън Гинзбърг, Грегъри Корзо, с хореографа Мърс Кънингам, с композитора Джон Кейдж и актьорите Ален Делон и Жан-Пол Белмондо. Ямагата прави сценография за постановка на Питър Брук, а по-късно продуцира филм за бийт движението.

През 1978 г. заминава за САЩ, живее в Малибу, Лос Анджелис, осъществява редица мащабни проекти в САЩ и Европа. Негови са рекламната концепция на Олимпийските игри през 1984 г. и 1996 г., визията за 100-годишнината на Статуята на свободата, лазерното шоу при връчването на Оскарите през 1997 г. През 1988 г. рисува портрет на американския президент Роналд Рейгън, впоследствие обявен за официален. С Арнолд Шварценегер, който е един от основните негови колекционери, го свързва дългогодишно приятелство, както и един внушителен каталог, който ще може да се види на изложбата в „Арт Алея“.

Проекции на флоралните мотиви, който Хиро Ямагата показва в София, можем да открием в известния му поп арт проект Earthly Paradise, 1994 г. – серия изрисувани с ярки тропически цветя и пеперуди кабриолети Мерцедес Бенц. Художникът по ироничен начин използва повърхността на автомобила за своята живопис, така символът на техническия прогрес влиза в хармония с природата и се превръща в обект на изкуството. „Земният рай“ на Яматага е показан в художествената галерия на Лос Анджелис, на Венецианското биенале и Документа, както и в редица европейски музеи. Някои от кабриолетите са продадени на аукциони. 

Earthly Paradise, 1994

През годините художникът следва неотменно социални и екологични проекти. През 1987 г. основава фондация, която подпомага хора с увреждания, дарява средства от продажби на свои произведения на Червения кръст, пътува неведнъж до Тибет.

Работите, които е създал за „Арт Алея“, са далеч от мащабите на произведенията му от предишните десетилетия, но пък отговарят напълно на неочакваността в търсенията му и на размерите на галерията. Чрез тях японецът ни връща към виталността на природата, към нейната яркост и уязвимост.