0
4303

Хорът на софийските момчета на 50

проф. Адриана Благоева, фотография Александър Драговски

Разговор с проф. Адриана Благоева, диригентка на Хора на софийските момчета. На 25 декември от 18 часа в зала „България“ хорът ще изнесе своя 30-и коледен концерт.

Колко години от тези петдесет са ваши?

Почти тридесет. Хорът на софийските момчета е създаден през 1968 г. към читалище „Цар Борис III“, тогава е било „Валентин Андреев“. Това е първият момчешки хор в България. Диригент-основател е Лиляна Тодорова. Тя работи до момента, в който аз поех ръководството на състава. Имах възможността в рамките на един концертен сезон да бъда с нея като хормайстор. Така постепенно и спокойно навлязох в работата. Това е много интересен и самобитен хор, който се причислява към детските хорове, но той има своя специфика. В него пеят само момчета и това дава отражение върху целия процес, върху учебната работа, върху концертната и записната дейност. Промяната на момчешкия глас е процес, който силно се отразява върху всички тези дейности. Узряването на момчешкия глас и превръщането му в мъжки принуждава диригентът, който работи с подобен състав, изключително внимателно да следи всеки един певец, да се съобразява с това какво би се случило след една година или след година и половина. Това не е лесна работа, тъй като освен прогнозите, които могат да се направят, има и неочаквани моменти. Съвместната работа с госпожа Тодорова доведе до спокоен преход при смяната на ръководителя. Опитах се да запазя нейния начин на работа, нейното отношение към работния процес, към децата и колкото е възможно по-плавно да внеса промените, които смятах, че трябва да се добавят. Това е неизбежно, защото ние сме различни творчески личности и колкото и да имаме еднакъв поглед и цел да развиваме този вид детско хорово пеене винаги има разлики.

Промяната е настъпила почти естествено, защото се случи и промяната на системата и онзи репертоар вече не е актуален.

Да, това също. Тази промяна доведе до възможността да се разшири репертоарът, но и до много промени, защото културата загуби подкрепата на държавата и това промени цялостното развитие на тази дейност. Трябваше да се направи така, че този състав да продължи да съществува, да не се загуби като художествено явление, а да продължи да се развива.

Тогава ли направихте първия коледен концерт, тъй като на 25 декември той ще се състои за 30-и път?

Да, направихме го на 24 декември 1989 г. Не мислехме, че ще стане традиция. Още на 1990 г. избрахме датата 25 декември. Дълги години работихме с хор „Кавал“ за тези концерти и с маестро Михаил Милков. Тази година е юбилейна за нашия хор – 50 години от създаването и 30-ият традиционен коледен концерт.

На този концерт се събират и старите, и настоящите хористи, пеят всички заедно, атмосферата е изключителна. Това е невероятно признание за един диригент и работата му. Защо избрахте този хор и по-точно как го избрахте?

Мисля, че беше щастливо стечение на обстоятелствата. Бях работила с различни детски хорове. Няколко години бях в Шумен с Венета Вичева и нейните хорове – детски хор „Бодра песен“, със смесения хор „Родни звуци“. Когато се върнах в София, така се случи, че при Лиляна Тодорова имаше нужда от хормайстор, който да започне да помага в нейната дейност, тъй като тя вече имаше намерение да приключи с този ангажимент. Още в началото на срещите си с нея бях наясно, че този състав е един от най-трудните, които един диригент може да ръководи.

От колко години започват да пеят децата при вас?

Обикновено най-подходящата възраст е 8 – 9 години. Това значи втори клас.

Докога?

Докато гласът позволява, докато може да пее с нормалния момчешки глас. В началото на мутацията все още има възможност при някои момчета да продължат да пеят. Когато настъпи по-острият преход на промяна, прекъсваме с пеенето. След като премине най-трудният преход към мъжкия глас, тези момчета, които желаят да продължат в нашия хор, могат да останат в младежката формация. Тази младежка формация беше създадена през 1997 г. точно по тази причина. Момчетата искаха да продължат да пеят точно в този хор. Те не искаха да отидат другаде, в мъжки или смесени хорове. Това е нормален начин на продължение на певческата дейност. Класическият вид на смесените хорове е момчета и мъже. По-късно са включени женските гласове.

С кого още работите?

Имаме художествен екип, който от време на време се сменя. Пианист е Зорница Гетова, дълги години тя беше хормайстор. Опитваме се да привлечем някои от по-младите ни колеги, които са още студенти, в пробен период са и се надявам да намерим правилните хора.

Колко големи са формациите?

Броят не е голям, защото концертната дейност е сериозна и изисква голяма подготовка. Около двадесет души е концертният състав на момчешката формация и дванадесет души – младежката.

На един от коледните концерти в зала България, фотография В. Балевска

Имате концерти и през годината, участвате във фестивали. Творбите, в които е включен детски хор, не са много. Пишат ли за вас композиторите?

Да, разбира се. По повод 50-годишнината на хора осъществихме проект с Българското национално радио. Издадохме диск „Песни за нас“, в който са включени творби, написани специално за Хора на софийските момчета, или нашият състав е техен първи изпълнител. Това беше неоценим жест, благодаря на ръководството на националното радио.

Продължават ли да пишат за вас и днес?

Да, въпреки че не толкова много както преди, защото по-рано имаше стимули за композиторите и повече възможности за изява. Има композитори, с които работим от дълги години като Александър Текелиев, Филип Павлов, Стоян Бабеков, Петър Крумов. Ще спомена и предишното поколение – Петър Льондев, Александър Танев, Тодор Попов, Бенцион Елиезер. Както виждате, много известни български композитори са писали за нас, и то не само хорови песни, а цели цикли. Имаше много интересна творба на Филип Павлов, която и записахме в радиото студийно – „Коледна кантата“. Представихме я на коледния концерт през 1992 г.
Иначе нашият репертоар включва значителна част детска хорова музика, различни музикални стилове – от XIV век до нашето време, не много Ренесанс, но все пак присъства в репертоара ни. Сериозно направление е църковно-славянската музика, тъй като освен коледни имаме и великденски концерти, които са със съвсем строг църковен репертоар. Важна линия в нашето творчество са обработките на български фолклор. Изпълняваме оперна музика, мюзикъли. Както виждате, репертоарът е доста разнообразен и това е една от целите ни.

Кое е по-интересно на децата за изпълнение?

Бих казала, че всичко им е интересно. Всеки жанр разкрива нещо на децата. Това е музикална информация, която стига до тях. Затова търся тя да бъде разнообразна, за да покажем какво може музиката да даде. Не само като емоционално възприемане, като слушане, а и да те обогати като изпълнител. Дава ти и познание. Освен това работим със солисти, с оркестри, с различни диригенти, което дава пъстра картина на музикалното възприятие. Това е ценно и важно и дава възможност за изграждане на личността в много богата звукова среда.

Когато работите с децата и подготвяте дадено произведение, разговаряте ли за периода, за композитора, за по-изявените изпълнители?

Да, разбира се. Разговаряме най-вече за композитора и за периода на създаване, за да може всяко дете да се ориентира. Това е част от работата ни.

Правите ли редовно прослушвания за попълване на състава?

Да, почти всяка година, заради спецификата на състава.

До колко години остават при вас младежите?

Момчешката формация е дотам, докъдето гласът разрешава. Различно е при всяко дете, но седми, осми клас е крайната възраст, при която момчетата могат да пеят с детски гласове. След това е пак индивидуално, кога гласът можа да продължи. Нямаме финално възрастово ограничение. Самият процес на развитие на тези млади хора ги насочва докога могат да пеят при нас, тъй като целта ни не е да ги превръщаме в професионални музиканти. За тях тази дейност е допълнителна и зависи от развитието на тяхната професионална кариера.

В Япония, 2015 г., снимка Александър Драговски

Имате ли вече хорови фамилии?

Все още не, засега само братя. Не сме стигнали до бащи и деца.

Как се справяте с толкова момчета, които в голяма си част са в тийнейджърска възраст?

В нашия хор важното е, че в началния етап на работата се стремим да приучим нашите хористи на сериозно отношение към репетиционния процес, към живота, който се създава в един състав. Ние сме един организъм, едно голямо семейство. Възпитаваме децата в чувство за отговорност към общата работа, тъй като хорът е работа в екип. Много е сложно да се мотивира едно дете да носи отговорност не само за това, което лично то прави, а чрез това, което то прави, да помага и на другите. Това възпитание ни дава възможност за спокойна работа нататък в годините, когато децата участват в концертната и младежката формация. Това е доброволна дейност, те я вършат, защото обичат музиката, обичат да пеят. Това ги е довело при нас. Ние се опираме на тази любов към музиката. Така изграждаме навици в тях, които да следват и в останалите си ангажименти – учебната работа и ангажиментите извън хора. Самите момчета се научават през годините да планират времето си: училище, хор, спорт, изучаване на някакъв език или инструмент. Ние се вписваме в един темпоритъм на живот, който ни помага много, а и нашата дейност помага на децата да се организират.

Имате ли деца, които започвайки при вас, след това стават професионални музиканти?

Да, и в момента имаме хористи, които са в Музикалното училище, имаме студенти от Музикалната академия, имаме поп и джаз изпълнители, както и оперни певци, изпълнители на различни инструменти и най-често – изпълнители на медни духови инструменти. Немалък брой вече са професионални музиканти, свирят на тромпет, тромбон, туба, валдхорна. Някои се занимават с китара, имаме перкусионисти, както и хорови диригенти, и дори докторанти. За мен това е изключително голямо удовлетворение, защото явно работата в хора е една от причините те да се насочат в тази сфера и това, че имат амбицията да продължат да се занимават с музика, означава, че ние сме стимулирали техния интерес не само в областта на хоровото пеене.

След коледния концерт как ще продължи сезонът?

Това е едно от генералните събития за нас. Около Великден ще имаме отново концерт. Често участваме във фестивала „Софийски музикални седмици“. През 2018 г. на този фестивал се случи юбилейният ни концерт – на 21 юни в зала „България“.

Хорът на софийските момчета има издадени 10 самостоятелни диска и участва в други 9 съвместно с други музикални формации. През 1993 печели Голямата награда, Първа и Втора награда от международния хоров конкурс „Гуидо д`Арецо” в Арецо, Италия; 1997 г. – Първа награда от международния хоров конкурс „Проф. Г. Димитров” – Варна; Първа награда от международния хоров конкурс за църковна музика „Дж. Дзелиоли” – Леко, Италия; 1999 г. – Първа награда от международния хоров конкурс в Ню Шател, Швейцария; 2000 г. – Втора награда от Първия международен фолклорен хоров конкурс за мъжки хорове в Болцано, Италия; 2003 г. – две Втори награди от международния хоров конкурс „Орландо ди Ласо” в Камерино, Италия; 2012 г. – една Първа и една Втора награда от международния хоров конкурс „Звучи Москва” – Москва, Русия.
Хорът на софийските момчета е концертирал съвместно с мъжкия хор „Кавал”, Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор „Св. Обретенов”, хора и оркестъра на Националната опера, оркестъра и смесения хор на БНР, Нов симфоничен оркестър и др. Участва и в постановки на Държавния музикален театър, Младежкия театър, Националната опера.
Това е първият български детски хор, носител на голяма награда от международен хоров конкурс; първият български хор, извоювал правото да участва в суперконкурса за Голямата награда на Европа за хорово пеене през 1994 г. в Толоса (Испания); първият български хор, участвал през 1995 г. във фестивал на хорове лауреати от международни конкурси във Везон ла Ромен (Франция); единствен представител от България в сборника на детските хорове на Европейския съюз „Ние сме бъдещето”, публикуван през 2014 г.
Адриана Благоева е професор по хорово дирижиране, декан на Теоретико-композиторския и диригентския факултет в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияКакво не знае Асгар Фархади
Следваща статияРелигия и поезия