0
1055

Храни не бива да се унищожават

Икономистът Мартин Димитров, кандидат за депутат от  „Демократична България“, пред Портал Култура

И друг път сме говорили с вас за политика и ценности преди избори. Но нека започнем с това – дали в сегашното време на бедност най-сетне е решен проблемът с даряването на храни, на тези хиляди тонове храни, които годишно се унищожават от търговските вериги? Спечелихте ли най-сетне тази битка, която би трябвало да е битка на цялото общество?

Това продължи шест дълги години, в които всяка стъпка беше трудна. Всяка промяна изискваше огромни усилия. И най-накрая успяхме. Преди шест години премахнахме ДДС при даряване на храни, които все още са в срок на годност. Но тогава Министерството на финансите, малко на инат, въведе маркиране на всяка стока поотделно, което се оказа огромна бюрократична тежест. И този случай показва как бюрокрацията убива инициативата. Шест години по-късно успяхме в предишния парламент да премахнем това маркиране от всяка стока и да увеличим броя на допустимите дарения двойно – от 0,5% на 1% от оборота на съответния търговец. Работим заедно с Българската хранителна банка, която се занимава точно с това. Тя е трансмисията за даряване на храни, през нея минава цялата процедура. Нашето мнение е, че всички пречки са премахнати и всички необходими условия са налице. Особено в сегашната ситуация на инфлация и сериозни икономически проблеми храни не трябва да се унищожават! А досега хиляди тонове храни годишно бяха унищожавани. Те трябва да се даряват, да отиват до хората в нужда, както е практиката в страни като Франция или Германия. След шест години дълга битка тези законови текстове бяха приети, вече действат и функционират. Призовавам целия бизнес, всички търговски вериги, всички производители да даряват храните, които все още са в срок на годност, а не да планират тяхното унищожаване. Това именно е дясната социална политика, отговорна към хората.

Прехраната на колко хора би осигурило едно такова даряване на храни?

Много е трудно да се даде конкретна прогноза. Но със сигурност на десетки хиляди хора. И може да се окаже, че тези частни дарения са дори по-важни от държавната социална политика. Пак да повторя: стотици хиляди тонове храни бяха унищожавани години наред заради грешна държавна политика. Причината е следната: ако храната се унищожаваше, за нея не се плащаше ДДС, а ако бъдеше дарена, търговците трябваше да платят съответното ДДС. Въпросът е вече законово уреден. Говорили сме с Българската хранителна банка, че ако тези инициатива се осъществи в пълния си обем, вече може да няма гладни хора в България.

Кой е основният противник това да не се случва? Очевидно някой е спирал досега решението на този въпрос?

Министерството на финансите имаше своите страхове и те са донякъде обясними. Данъчната администрация винаги се е притеснявала да не се появят някакви изкривявания на тази иначе прекрасна идея. Аз разбирам техните безпокойства. Самите те обаче констатираха, че маркирането не води до увеличаване на даренията на храни. Тоест добрата новина е, че дори такива институции като Министерството на финансите и НАП вече разбират каузата. Жалко е само, че се загуби толкова много време.

Какво е необходимо да се случи оттук насетне? Изграждане на доброволческа инфраструктура?

Такава структура вече е изградена. Необходимо е бизнесът да разбере, че пречките, които от години спъваха ефективните дарения на храни, вече ги няма. Затова се обръщам към всички чрез вашата медия, защото от опит знам, че информацията стига трудно до хората. Важно е да се направи масирана информационна кампания, за да е ясно, че могат да се даряват храни спокойно. Това ще отпуши системата. Разработени са мерките как тези храни да стигнат до конкретните хора. Българската хранителна банка има натрупан опит. Важно е значително да увеличим обема на дарените храни.

Тези дни разпратихте из социалните мрежи линк с един доклад на Руското външно министерство за България, в който по превратен начин страната ни е заклеймена като развъдник на фашистки или неонацистки движения. Възниква питането: да не би да обмислят да ни денацифицират с някоя „специална операция?

Въпросът е много сериозен и крайно обезпокоителен, защото винаги може да се търси под вола теле и да се изопачават фактите. А именно: когато футболни агитки или отделни маргинални сили, каквито има във всяка страна, се представят едва ли не като политически мейнстрийм. Това показва тенденциозност. Човек не може да не се пита каква цел стои зад всичко това. И си казвам: слава Богу, че сме членове на ЕС и НАТО, иначе наистина можехме да станем „обект“ на някоя „специална операция“. Най-малкото, което съзирам в случая, е опит да се представи българската държава и българската политическа система в неблагоприятна светлина. Затова е важно българското общество да реагира на тези сигнали, да не ги пропуска, да не се прави, че не ги забелязва. Някой от правителството реагира ли на този руски доклад?

Нямаше реакция от българското Външно министерство, което е странно.

Това, че няма официална реакция, е проблем. Редно би било премиерът да реагира, да обясни, че в България фашизъм и нацизъм няма. Но още по-обезпокоително е поведението на самото служебно правителство, което, щом стане дума за Русия, се държи неадекватно.

А имате ли информация на какъв етап са преговорите между България и „Газпром“? Ние преговаряме, не преговаряме или изчакваме отговор на всекидневните заявки по вече подписания договор? И ако „Газпром“ не ни постави дължимите количества газ, какви са шансовете ни да спечелим арбитражно дело в Париж?

На първо място е важно, че българската страна бе добросъвестна и изпълняваше договора с „Газпром“ – такъв, какъвто е подписан. Заплащахме стриктно за доставките, но от един момент спряхме да получаваме договорените количества газ. Не виждам как може да бъде търсена вина в българската страна за спирането на газовите доставки от Русия. Това е поредното изопачаване на истината.

Служебният кабинет реши да преговаря с „Газпром“, но много странно е как си прехвърлят отговорността: не я ясно кой всъщност преговаря. А това е много важен въпрос. Щом министрите на икономиката и енергетиката не са наясно, кой да е наясно тогава?

Звучи абсурдно.

Москва създаде тази ситуация и нарочно ограничи количествата газ, подавани за Европа, за да вдигне умишлено цените на газа. Това е част от хибридната война. И да разчиташ, че „Газпром“ няма да ограничават количествата газ през зимата, след като ги ограничават през лятото, е много наивно и направо неадекватно. Затова България трябваше да търси алтернативи като втечнен газ, не трябваше да отказва тези 7 танкера, трябваше да се увеличат количествата газ от Азербайджан. И най-важно – от 1 октомври да заработи интерконекторът, защото оттам идва най-евтиният газ в сегашната конюнктура.

Що се отнася до евентуалното арбитражно дело в Париж, ако служебният кабинет не забърка някоя каша, според мен България е в много добра позиция срещу „Газпром“. Ние сме изпълнявали договора си добросъвестно и никой няма право изведнъж да променя договора и да иска да плащаме в рубли едностранно. Договорите се променят само с двустранно съгласие, никой не може да ги променя едностранно.

Ключово е – паралелно с поскъпването на газа – да се поиска и поскъпване на транзитните такси по т.нар „Турски поток“. Щом служебното правителство иска да води преговори, това би трябвало да е задължителното условие. Транзитните такси да се изчисляват в процентно съотношение от цената на газа. И да нарастват по същия начин.

А за да сме спокойни през зимата, трябва да се договорят алтернативни доставки: втечнен газ, азерски газ, да имаме резерви от мазут. Това е конкретното решение за тази зима. Следващата зима и България, и Европа ще бъдат много по-подготвени. Ще са осигурени алтернативни трасета и терминали за втечнен газ.

А какво е финансовото дередже на страната, по което има доста спекулации? С бюджетен излишък от 1 милиард и 600 млн. лева ли разполага служебното правителство, или има натрупан катастрофален дефицит? Кое е истината? Няма как и двете твърдения да са верни?

Бях изумен, когато чух служебният кабинет да говори за някакъв тежък бюджетен дефицит, при положение че има излишък от 1,6 млрд. лв. към месец август. Което означава, че правителството очевидно планира някакви извънредни разходи, без да ни казва какви са те. Защото от излишък да минеш към прекомерен дефицит, означава да направиш извънредни разходи в огромни размери. Ще ги следим под лупа. Тези изказвания наистина са обезпокоителни. Но има и една генерална тенденция – служебният кабинет се опитва във всичко да вижда проблем. И в бюджета, и в енергетиката, едва ли не нищо не е наред. Това е общата им политика на действие, в повечето случаи крайно необоснована.

Опасенията ви след тези избори за България, включително и геополитически? Имате ли такива? 

Да, разбира се! Ситуацията е наистина обезпокоителна, след като без причина Русия нападна Украйна. Европейският съюз трябва да преразгледа въпроса със създаването на обща отбранителна политика. Да, НАТО е важна организация и общата европейска отбранителна политика може да е част от НАТО, но ситуацията е такава, че рисковете се увеличиха невероятно. При огромните финансови ресурси, с които ЕС разполага, в тези времена трябва да помислим за повече сигурност.

Вашата лична битка коя е: газовите и петролните доставки, картелите? 

Всичко това едновременно. Но сега най-важно е България да бъде освободена от енергийната хватка на Русия. От нещата, които я спъват, пречат и ограничават. Говорихме за газа, сега да кажа и за петрола. Всички виждаме как когато петролът поскъпне, в България цените на бензина и дизела се увеличават, но когато има спад на цените, а в последните месеци петролът поевтинява, бензинът и дизелът у нас, за съжаление, не спадат. Тук има сериозни проблеми, които налагат спешна смяна на членовете на Комисията за защита на конкуренцията с хора, които да гледат по-сериозно на своята работа. Трябва да се смени и представителят на държавата в „Лукойл“ – стана ясно, че той не е писал доклади за своята работа. За да се справим с изкривяванията, ни трябват силни регулатори.

И два въпроса в сферата на културата. В момента има временно намаляване на ДДС за книгите. Трябва ли тази мярка да бъде постоянна, както настояват от години издателите?

Всички симпатизираме на идеята да бъде продължена тази мярка по отношение на книгите, но дойде времето да се запитаме дали тя имаше своя ефект. Дали тя доведе до поевтиняване на книгите? Ако е било така, тогава мярката трябва да бъде продължена. Но ако видим, че тази мярка не е довела до поевтиняване на книгите, а те поскъпват, тогава би трябвало сериозно да обсъдим нейния смисъл. Необходима е сериозна преценка. Поисках това от Министерството на финансите в предишния парламент, но оттам ми отговориха, че е много трудно да се изготви такава справка. А истината е, че това трябва да се направи.

Поехте ангажименти в предишните парламенти, че ще работите за това да бъдат премахнати остатъците от комунистически символи от обществени сгради. Имате ли съмишленици в тази посока? Как трябва да се реши в този контекст казусът с Паметника на съветската армия в София?

Трябва да си дадем сметка, че след агресията на Москва срещу Украйна тези теми стават още по-актуални. Виждаме как балтийските държави и Финландия премахват съветски паметници. И ние също трябва да предприемем мерки в тази посока. Например паметникът на Съветската армия просто трябва да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство. А в тази градинка могат да бъдат изградени допълнителни спортни съоръжения за младите хора, които и без това я използват с тази цел. Мястото на комунистическите паметници е в музея. Защото със закон комунистическият режим е обявен за престъпен. И ако спазваме този закон, е редно комунистическите паметници да бъдат преместени там, където им е мястото. Искам да ви обърна внимание, че старият комунистически герб продължава да стои върху сградата на бившия Партиен дом. Говорил съм с последните председатели на Народното събрание по темата. Но ми се ще по тези въпроси да се действа с по-голяма решителност.

Мартин Димитров е политик, икономист по образование. Роден е през 1977 г. в София. Завършва Френска гимназия и УНСС, специалност „Международни икономически отношения“. Народен представител е в 40, 41 и 43-тото Народно събрание, лидер на Съюза на демократичните сили (от 21 декември 2008 г. до 15 май 2012 г.) и съпредседател на Синята коалиция. Кандидат за депутат в 24 МИР-София от „Демократична България“.