0
4057

Хроника за едно пътуване

„Жена на вятъра“, Александър Секулов, издателство „Хермес“, 2021 г.

„Това е хрониката за онова лято, когато разбрах, че съм жив“ – такава е равносметката на един от героите, от пътуващите герои в новия роман на Александър Секулов. Авторът не се нуждае от представяне – стихове, поеми, романи, пиеси. Заслужил е много награди.

Би трябвало да започна с това, че Секулов е верен на стила си, а той обичайно наистина е. В тази своя книга обаче той е и различен. Да, обичта към морето, значението, което то има за героите му, недоизказаността в разкриването им, силата на женския образ – всичко това можем да открием и в „Жена на вятъра“. От друга страна обаче, писателят се е отдалечил от филигранната словестност и орнаментиката, която познаваме от предишни негови книги, оставил е сюжетът да „бърза“, авторовият език не „прибира“ в себе си, не доминира над езика на героите. Можем да открием своеобразната „власт“ най-вече при разказвача на историята, автора на тази хроника за морско пътуване, но той в най-голяма степен отразява мислите и чувствата на самия писател.

Няколко мъже – един, който намира себе си в тази земя, Гърция – „милостта на Господ към хората“, друг – странен в облеклото и в поведението си, падащ си малко скитник, с куче, още двама – капитан, притежаващ нещо като лодка, и младо момче – единственото, което може да разговаря с него. Тази странна мъжка група се отправя на пътуване, пътешествие с яхтата на капитана и с една жена – Катерина.

В това пътуване са вплетени още истории, както се случва при всяко пътуване, което не може да върви с правилен и равномерен ход, все направо. Ако е така – то няма да е и истинско пътуване.

Жената е много важна в романите на Секулов. Тя отразява мъжете, чрез нея те се изразяват, чрез нея можем да ги разберем по-добре. Катерина, „жена на вятъра“, е такава. Без минало, или поне ненаучено и неразказано, и без бъдеще – защото животът ѝ ще приключи в сегашното. Но тя ще бъде по някакъв начин единствена и специална за всеки един от мъжете, с които пътува през морето.

Морето и вятърът – също любими на писателя – и тук са не просто фон, не просто пейзаж, а са в същността на героите, присъствие в живота им, което ги прави такива, каквито са. Много движение има в тази книга. Разказвачи и разказани – всички са пътешественици, прекосяват морета и континенти, светът е сякаш едно море и една лодка.

Новият роман на Александър Секулов е плътен, неразточителен, много мъжки, но и облъхнат от присъствието на жената. Той е и роман, който оставя читателя със светло чувство. И както пише Елена Алексиева за него: „Да останеш жив – и да продължиш да оставаш жив, независимо какво се случва, независимо дори от самия живот – е само по себе си история“. Историята, която писателят дава на читателя си, е такава, че може да бъде приета като дар. И разбрана като споделеност.

 

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияОще думи за отец Ангел
Следваща статияДа играеш Юда