0
693

Цветница

TDimova

( откъс от романа Влакът за Емаус )

…. и защо според вас Цветница е най-тъжният празник?

Това също никога преди не съм си мислила и защо сега ми хрумна изведнъж? Представете си, Минá, Иисус влиза в Свещения град, средоточието на света, идването Му се е разбрало предварително, жените са оставили домашните си задължения, мъжете са напуснали работилниците си, дори децата са излезли на улицата, някои от любопитство, защото изобщо не са Го виждали, други – защото са повярвали, че е цар, трети – за да гледат какво ще се случи, да зяпат, за да имат вечерта какво да разказват и да обсъждат с другите, някои са повярвали в чудесата, други ги разказват с иронична усмивка, но глъчката се увеличава, става всеобща, децата викат от радост, катерят се по дърветата, чупят палмови клонки и ги постилат пред ослето Му, забавляват се с това да тичат пред Него, децата стават все повече и все по-радостни, виковете им се чуват по цялата улица, играта им увлича и минувачите, някои от тях свалят наметалата си и също ги хвърлят пред магаренцето Му и Го приветстват, въодушевлението обхваща всички, някои се заразяват от възторга, без въобще да са чували за Иисус, само питат – кой е Този, Който минава? В най-скоро време Той ще стане цар, ще ни организира, ще ни поведе, ще ни освободи от омразните римляни, ще възстанови достойнството ни на израилтяни, ще ни направи отново свободни, богати и мълвата тръгва от уста на уста, минава царят, бъдещият цар, да Му отдадем нашата почит, да Му се поклоним, да Му засвидетелстваме нашата готовност срещу ненавистния враг, зад Него и ослето Му вървят най-близките Му ученици, с които той идва от къщата на Лазар, от Витания, Той е в сърцето на веселието и радостта, в сърцето на любовта, никога не е бил така обливан в цветя и почит, така абсолютно признаван от всички

и в сърцевината на най-голямата радост Той знае, че това е началото на края, че краят вече е започнал, Той върви към страданието именно през тази радост и никой освен Него не подозира и не предвкусва нейната горчивина

затова ми се струва най-тъжният празник от всичките, беше казала Каталина и след малко беше добавила – разпознавал е лице в лице онези хора, които само след няколко дни са щели да Го намразят дотолкова, че да крещят озверели и освирепели под кръста, на който Той висял безмълвен, дотолкова, че да искат смъртта Му – непостоянството в човешките отношения причинява най-голямата болка, Минá, непостоянството е разкъсване на телата ни, непостоянството е част от нас, само любовта заличава непостоянството, само тя преодолява разкъсването, само тя споява разпръснатото, разединеното, само тя споява, само тя е лепилото, беше казала Каталина за най-голямо изумление на самата себе си и Минá осъзна, че Каталина никога не беше изпитала любовта, никога не се беше докоснала до нея, може би се е страхувала, може би винаги я беше прогонвала и Каталина като че ли усети, като че ли чу мислите му и избухна в плач

защо плачете, Каталина, обидих ли ви с нещо

не зная, не зная какво става с мен, Минá

вие сте била разединена до този момент от света и от хората, Каталина, ѝ беше казал тогава Минá на първата им среща в неугледната сладкарничка, вие сте била враждебна към света и към хората до този момент, нали, Каталина, я беше попитал Минá сред дъжда отвън, който се изливаше, и се беше взрял в нея, беше проникнал с поглед в душата ѝ…

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите й "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новата й книга - повестта "Първият рожден ден" излезе в издателство "Сиела" в края на 2016 г.
Предишна статияИнтелектуални игри и загадки
Следваща статияОстров Крим