0
1129

Цецка Цачева или пълна неизвестност?

В момента цената на политическата стабилност в България се нарича Цецка Цачева и не отговаря на демократичните стандарти авторитарно наложеното изискване тази цена да бъде платена от българския избирател.

Резултатите от първия тур на президентските избори създават предпоставки за нестабилност в дългосрочен план и за задълбочаване на кризата на легитимността на политическата система. Затвърждава се тенденцията на трайно и устойчиво присъствие на популисткия фактор, която постила хлъзгав терен пред по-нататъшния ход на процесите. Всъщност именно от този популистки фактор може да се очаква да сложи прът в колелото на историята и той е не по-малко опасен от заплахата, която идва отляво. Критичността на момента изисква да се опитаме да изясним между какво ще избира България на 13 ноември и какви са възможните сценарии след това.

В геополитически план изборът е между Изтока и Запада и тази дилема беше артикулирана по време на кампанията, без Цецка Цачева да й обърне необходимото внимание, а първите коментари на ГЕРБ след нощта на вота бяха насочени към опасността ген. Радев да постави под съмнение евроатлантическата ориентация на страната. Управляващата партия определено закъсня с тези послания. Доста преди изборите в публичното пространство бяха силно подчертавани различията между Борисов и Плевнелиев в областта на българската външна политика, а в единствения пряк дебат между Цачева и Радев се забеляза, че кандидатът за президент на ГЕРБ е доста по-умерен от действащия държавен глава. Усещаното за липса на достатъчно конфликтни точки в рамките на този дебат, както и отсъствието на късно влязлата в надпреварата Цачева в ключови предизборни диспути, дадоха своето отражение върху оформилата се картина след първия тур. Румен Радев не беше попитан настойчиво какво има предвид, когато говори за необходимостта от преосмисляне на членството на България в НАТО, какво означават витиеватите фрази за „по-пълноценно участие” на фона на някои злополучни сравнения с Ньойския договор. Още на тази плоскост се забелязва началото на цяла серия от грешки, която продуцира ГЕРБ. Силното евроатлантическо послание би консолидирало определена електорална ниша, но резултатите от вота засега показват числов превес на противоположната тенденция – повече гласове събират кандидати, които са изразители на антиевроатлантическите нагласи. След първоначалното леко залитане на ГЕРБ в противоположната посока рискът от загуба на равновесие при рязко завъртане е значителен.

Заплахата за прозападната ориентация на България идва и от консолидацията на националистите в обща коалиция, която демонстрира значителен електорален потенциал. Разбира се, там успешно работят клишетата за българофилството и следването на националния интерес във външната политика, но едва ли обществото страда от толкова къса политическа памет, за да забрави, че Москва е любимата международна дестинация на българофила Волен Сидеров. Обединените патриоти обичат фразите за суверенитета и независимостта на държавата, обикновено тази тема се конституира именно в контекста на заплахата от зависимост от външни врагове. За такива се възприемат ЕС и НАТО, поставя се под съмнение евроатлантическата ориентация и до известна степен се създават допирни точки с това, за което говори ген. Радев. От пресконференцията на Обединените патриоти в изборната нощ прозвуча цяла серия от послания, които от теоретична гледна точка биха могли да бъдат квалифицирани като автентичен популизъм. Конституирането на образа на външния враг беше само едно от тях. Националистите заявиха, че политическият елит на прехода е виновен за днешното състояние на българската нация, а единствено патриотичните сили досега не са участвали със свои представители в управлението. Това е равнозначно на отхвърляне на политическия елит като хомогенна цялост и идентификация на популистката формация с волята на народа. Колкото повече се засилва негативното говорене срещу партиите, толкова по-голяма мощ ще набира популистката вълна. Критиката към статуквото се оказва изключително устойчив инструмент за манипулиране на електоралните нагласи, който даде феноменални резултати в историята на България от последните шестнайсет години. Чрез нея се подменя и автентичното съдържание на дебата за правомощията на президентската институция. Подобно на патриотите Румен Радев също настоява за промяна на статуквото и на начина, по който живеят българските граждани. Темата за жизнения стандарт няма пряко отношение към сферата на действие на президента, но тя беше подета в изборната нощ и от патриотите, и от червения генерал. Красимир Каракачанов и Волен Сидеров за пореден път реанимираха в изборната нощ абсурдната идея за 300 лева минимална пенсия, която със сигурност гали ухото на множество недотам просветени избиратели с ниски доходи. Опитът президентът да бъде превърнат в нещо като социален министър беше започнат още по времето на Първанов и даде своите резултати, като изкриви релевантната функционална рамка на президентската институция. Откри се поле за масова политическа манипулация. Стигна се дотам обикновеният гражданин да твърди, че гласува за президент, за да си осигури по-висок жизнен стандарт. Развитата политическа стратегия дава удовлетворителни резултати за крайнодесните и би осигурила още по-устойчивото им присъствие в следващия парламент. Очертаните допирни точки с червения кандидат за президент не налагат публично афиширане на подкрепата на Обединените патриоти в негова полза. Напротив, подобен ход би релативизирал здравата антипартийна насоченост на популисткия дискурс и би затруднил мобилизацията на националистическите гласоподаватели.

Причината да се спрем толкова подробно на поведението на крайнодесните е, че те могат да се окажат ключов фактор за развитието на бъдещата конфигурация. При очертаваща се консолидация на вота срещу статуквото и при заявена воля от Бойко Борисов да подаде оставка, ако загуби ГЕРБ втория тур, е много вероятно през зимата да се проведат предсрочни избори, а съществуването на новия кабинет да се окаже в силна зависимост от политическата воля на националистите. Стратегията на премиера е да плаши електората с нестабилност от позицията на политик, който на два пъти е вкарвал страната в политическа криза. Можем да предположим, че една евентуална опозиционна група на ГЕРБ в следващия парламент ще използва всички ресурси, които стоят на ръба на демократичните процедури, за да дестабилизира правителството и по аналогия със събитията по времето на Пламен Орешарски още веднъж да предизвика предсрочни парламентарни избори. Неслучайно Борисов отново идентифицира своите основни политически противници в лицето на БСП и ДПС, припомни слабостта на кабинета „Орешарски” и тежката криза от онзи период. В публичната политическа визия на сегашния премиер съществува риск от реминисценция на един период на граждански протести, неработещ парламент, серия от вотове на недоверие, спиране на еврофондове, влошаване на външния имидж на България, завишени нива на корупция. Борисов плаши с образа на врага и същевременно проявява тенденция да му поднесе в ръцете държавното управление. Заплахата от ново политическо сътресение вероятно ще мобилизира някакъв вот в полза на стабилността и статуквото на втория тур на 13 ноември. Бойко Борисов обаче използва погрешна стратегия, която не отчита наличието на огромен брой хора, които не одобряват неговото управление, искат той да падне от власт и офертата за оставка е добре дошла за тях. Импулсивността на лидера на ГЕРБ не подхожда на поведението на един професионален политик, който трябва да се съобразява с параметрите на реалната среда, а не да мисли единствено за поредните предсрочни избори. След изявлението на премиера от изборната нощ отказът от подаване на оставка при загуба и на втория тур би бил равнозначен на политическо харакири. Ако Борисов падне другия понеделник, това ще бъде първият министър-председател след Филип Димитров, който доброволно се е самосвалил от властта. Ако Цачева загуби, а той остане, това ще бъде началото на политическия край на ГЕРБ. Късното издигане на Цецка Цачева и нейният неубедителен политически профил превръщат предприетото начинание в особено рисково. Големият риск не е нито в опасността за евроатлантическата ориентация (България стана член на НАТО при президента Георги Първанов, известен като агента от ДС с псевдоним Гоце и като автор на приятелските си писмо до Слободан Милошевич.), нито в това, че ще има известно затопляне на отношенията с Москва, стига да не понесем поредните финансови загуби от някой неосъществен „голям шлем”. Опасността би била държавата да не затъне дълбоко в блатото на институционалната нестабилност и на безкрайната изборна спирала. Бойко Борисов е слабо вероятно да успее да състави трети кабинет без „помощта” на Обединените патриоти. Силната фрагментация на вота не предвещава стабилен парламент. Възниква въпросът защо министър-председателят предпочита да изпусне питомното, за да гони дивото, и какво показва неговият собствен политически анализ. Няма логика в устойчивия стремеж към загуба на цялата държавна власт от страна на лидера на една партия. В момента цената на политическата стабилност в България се нарича Цецка Цачева и не отговаря на демократичните стандарти авторитарно наложеното изискване тази цена да бъде платена от българския избирател. Не може бъдещето на държавата да се крепи на плещите на Цачева. Не звучи сериозно, нали?

Атанас Ждребев e политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгата „Разпадането на политическата система в България” – сборник с публикации, които хронологически обхващат периода на първото десетилетие на XXI в.
Предишна статияЗа градовете и котките
Следваща статияСпрялото време