0
2846

Циганско време

1
„Цигански колела“, фотограф Стефка Никодимова

Спектакълът „Цигански колела“ (автори Здрава Каменова и Калин Ангелов, режисьор Калин Ангелов) поне за 60 минути загърбва обичайните предразсъдъци към ромите.

Представете си една жена, същинска Шехерезада, която ви захласва с броеница от легенди, житейски истории, песни и подкупващи небивалици. Представете си я как седи кръстато върху персийския килим и където го просне, там е домът й. Представете си звънтящите й гривни, босите ходила с ярки нокти, пъстрите фусти.

А сега си помислете с какви очи бихте я погледнали, ако знаехте, че е циганка.

Спектакълът „Цигански колела“ (автори Здрава Каменова и Калин Ангелов, режисьор Калин Ангелов) поне за 60 минути загърбва обичайните предразсъдъци към ромите, скъсява дистанцията между етносите, описва един номадски народ с уникален фолклор и култура, оставен да съществува в периферията на обществото. И съвсем по човешки кани в дома на тези хора, разказва бита им. А когато нещо стане познато, то вече не може да е враждебно.

„Цигански колела“ не говори за ромите като оценяващ страничен наблюдател, а предлага поглед „отвътре“ – как те самите мислят себе си; на какво се крепи самоуважението им; какво ги дели на „цигани“ и „роми“; какво значи цял живот да криеш произхода си. Историите са ту носталгични (за пра-прародителите на ромите, пристигнали по нашите земи като индийски циркови артисти, възседнали слонове), ту смешни (за това как извънземните посели ромите по цялата земя, та да има кой да ги посрещне при следващото им пришествие), ту покъртителни заради детския наивитет, с който се разказва трагичното (за момчето, което проституира в женски дрехи на околовръстното). Авторите са преплели фолклорни легенди и автентични автобиографични истории на роми от Софийско, обединявайки ги в житейската изповед на млада жена. Тя е готова да плати много висока цена, за да спечели своя възлюбен не-ром – да се откаже от името, семейството и произхода си. Нейната изповед нямаше да звучи толкова искрено и достоверно (и щеше да намирисва само на усвоени пари по поредния проект от някоя социална програма), ако не беше изговорена и съпреживяна от Наталия Цекова, първата дипломирала се в НАТФИЗ актриса от ромски произход. Докато разказва живота на своята героиня, тя буквално претърпява метаморфоза – с всеки спомен, от който се отказва, сваля от себе си като лукови люспи шарените шалове, ярките поли, герданите с мъниста, докато накрая не стане елегантна млада жена в сатенена рокля с цвят слонова кост. Заедно с пъстрите одежди е захвърлен и майчиният език – напевен като мелодия, когато в някои от историите актрисата преминава от български на ромски. И в песните – не по-малко прекрасни и прочувствени от „Едерлези“. Прави ги такива и акордеонът на 23-годишния Кирил Христов – студент последна година в Музикалната академия и също от ромски произход. Неговото присъствие е мълчалива подкрепа в нелеката задача на Наталия – дебютът й на сцена, при това в моноспектакъл.

zig1
„Цигански колела“, фотограф Стефка Никодимова

Режисурата има много неизползвани ходове, с които би могла да направи спектакъла значително по-динамичен и изненадващ с въображение. Оскъдното пространство и малкото реквизит също носят потенциал за още по-пълноценно обиграване. Затова пък сценографията на Ирина Василева – малка четириколка, в която е побран целият живот на един номад – е колкото лаконична, толкова и подходящо намерена.

И накрая – що е то „циганското колело“? Рисковано салто мортале през глава, след което обаче отново се изправяш на крака.

Може да гледате „Цигански колела“ на 28 октомври в Център за сценични изкуства Iam studio (ул. „Г. С. Раковски“ 149, срещу Билла).

Анелия Янева завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“ и специализира театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи като редактор в отдел „Култура“ на в. „Стандарт“, сп. „Сега“, в. „Сега“ и приложението „Капитал Light“ на в. „Капитал“. В момента е преводач и театрален критик на свободна практика. Председател е на Обществото на независимите театрални критици.
Предишна статияПреди Задушница
Следваща статияЦената е различна, но доброто е в пъти повече