0
2783

Цeлунатият от Бога

215 години от рождението на Винченцо Белини

belini-3

В едно свое интервю руският диригент Евгений Колобов (†2003) нарича прочутия италиански композитор Винченцо Белини гений, „целунат от Бога”. Всеки, който е слушал някои от произведенията на талантливия сицилианец, ще се съгласи напълно с думите му. Белиниевите мелодии са пропити с чувство и лиризъм, които затрогват слушателите им.

Винченцо Белини е роден в сицилианския град Катания в семейството на музикант преди 215 години, на 3 ноември 1801 г. Още от малък Винченцо проявява музикалните си заложби. По-късно учи в Неаполитанската консерватория при известния тогава композитор Цингарели. Първата му оперна творба „Аделсон и Салвини” (1825) му донася голям успех. Белини е автор на общо 11 опери (число, което никак не е голямо спрямо броя оперни творби на неговите именити съвременници Росини и Доницети). Неговите оперни постановки са съпровождани от политически демонстрации. В тях публиката открива „несъмнен политически смисъл, което съдейства за изключителния им успех.”[1] Така например в операта му „Норма” (1831), която е „най-ценното, най-завършеното и с най-висока художествена стойност оперно произведение[2]” на Белини, сюжетната линия е свързана с борбата на поробените друиди с римляните, което въодушевява италианците в борбата им за свобода[3]. През 1833 г. Белини заминава за Лондон, където дирижира с успех оперите си. През следващата година отива в Париж. За италианския оперен театър в Париж Белини пише последното си произведение – операта „Пуритани”(1835), за чиято премиера чудесен отзив дава самият Росини. Намиращите се по това време в Париж композитори Майербер, Лист и особено Шопен високо ценят таланта на италианския си колега и му предсказват голямо бъдеще. Но внезапната смърт преждевременно съкращава живота на композитора. Белини умира на 24 септември 1835 г. в Париж на 34-годишна възраст. След смъртта на композитора тленните му останки са погребани в парижкото гробище Пер Лашез. Четири десетилетия по-късно прахът му е преместен в родния му град Катания. Оперният театър в родното му място носи неговото име.

Наред с оперната си музика Белини е написал шест симфонии, концерт за обой с оркестър, църковна музика и романси. В историята на музикалното изкуство „Моцарт от Катания” е влязъл като прочут майстор на стила белканто, което в превод от италиански означава красиво пеене. Известно е, че Италия е родина на прекрасна и мелодична музика (видно дори и от напевността на италианския). Върху гърба на един от златните медали, пуснати още приживе в чест на Белини, пише: „Творец на италиански мелодии”.

Музиката на Белини е наситена с лиризъм, блаженство и мечтание. Композитори като Верди и Вагнер искрено са се възхищавали на творчеството на Белини. Глинка и Шопен (чиято последна воля е била да бъде погребан до Белини) са се ползвали от мелодичното богатство на талантливия италианец. Чайковски твърди: „Още като дете съм плакал от силното чувство, което предизвикваха в мен изящните, винаги проникнати с меланхолия негови мелодии… ”. В премиерите на оперите му са участвали прочути певци, като Рубини[4], Тамбурини[5], Джудита Паста[6] и др.

Според православния богослов Павел Евдокимов във вечната литургия на бъдещия век човек ще възпява Господ чрез елементите на културата, преминали през огъня на последните очищения, но още сега „хората в обществото, учените, хората на изкуството и пр., които всички са свещеници на всеобщото Свещенство, служат своята собствена литургия, в която присъствието на Христос се проявява според чистотата на служещия човек”[7]. Музиката на Белини със своето упоение и наслада носи отпечатъка на надземна реалност. Тя е свидетелство за велика дарба, положена от Твореца на всичко видимо и невидимо в сърцето и мислите на сицилианския композитор.

 


[1] https://chitanka.info/text/8501/11

[2] https://chitanka.info/text/8501/13

[3] Става въпрос за борбата за освобождение на Италия от Австрия.

[4] Джовани Батиста Рубини – прочут тенор от края на XVIII – първата половина на XIX в.

[5] Антонио Тамбурини – баритон, живял през XIX в.

[6] Джудита Паста – прочута оперна певица – сопрано, починала през 1865 г.

[7] Евдокимов, П. Изкуството на иконата – богословие на красотата. С., 2011, с. 83.