0
1826

Чакам възкресение на мъртвите

Египетските пирамиди са най-голямото чудо на древния свят, най-голямата му загадка. Някога отвън са били облицовани с полиран камък и са блестели като кристал под лъчите на пустинното слънце. Хипнотизираща е тази гледка – пясъците, необозримостта и измамността на пустинята, вълнообразните линии на пясъчните хълмове и блясъкът на пирамидите под палещото слънце, тишината и нетърпимата светлина, която ослепява погледа.

И до днес е загадка как са построени пирамидите, още по-необяснимо е защо са били създадени, с каква цел е била вложена огромната човешка енергия в тяхното изграждане? Единственият правдоподобен отговор е за да се осигури безсмъртие на фараона. Душата на погребания под каменната грамада фараон е трябвало да се издигне по специално изчисления наклон на стените и да достигне вечността. Пирамидите са били всъщност съоръжения за безсмъртие.

А чудото на човешкия дух във вътрешността си е било най-обикновена гробница за мъртвешки кости. Пирамидите до една са били разграбени и плячкосани, крадците са разбили кодовете на тайнствените лабиринти във вътрешността им и са стигнали до балсамираните мумии, златото и всички ценности. Жаждата за вечен живот и стремежът към безсмъртие са вековечни, но пътят към тях не минава през лабиринтите на каменните пустинни грамади.

Лазаре, излез вън, казал Иисус на своя приятел, погребан в скалния си гроб преди четири дена и вече започнал да се разлага. Нямало нужда от хиляди роби, съоръжения с математически изчисления, от каменни блокове, тежащи много тонове и пренасяни от стотици километри през пустинята. Лазар възкръснал с погребалните си повивки без да е фараон, без да е цар, без да има каквато и да е власт над някого, притежавал единствено любовта на сестрите си и сълзите на своя приятел Иисус.

Мълвата и удивлението се разнесли из цял Йерусалим. Именно Лазаровото възкресение станало причина за категоричното решене на първосвещениците Иисус да бъде заловен и осъден. Няколко дена след това Христос е разпнат и погребан в скален гроб, камъкът на входа му е запечатан и заварден с римска стража по изричното настояване на фарисеите. Но тяхната скрупульозност и предвидливост не помогнали. Напротив, тъкмо те направили възкресението на Христос още по-явно, несъмнено и убедително. Печатите и стражите не свършили никаква работа. След три дни гробът на Този, Когото те нарекли „измамник“ се оказва празен. Тогава единствената възможност пред тях останал подкупът – те платили на войниците от стражата, на техните началници, на управителя Пилат и на всички, на които трябва, за да разпръснат мълвата, че учениците на Христос са откраднали тялото Му от гроба. Ала странно, защо не са започнали да търсят къде е преместено, къде е скрито тялото? Защо не са подложили учениците Му на разпит? Ако наистина са били убедени, че тялото е откраднато, защо не са провели процес, за да изобличат измамата? Защо са прибягнали до подкуп?

Първите очевидци на Възкресението са войниците от стражата. Именно техният объркан разказ убедил първосвещениците, че тялото не е откраднато и преместено.

Така се явява нов парадокс – противниците на Христос, тези които Го разпнаха, са се убедили в Неговото възкресение преди учениците Му.

В ранното утро на третия ден жените, които носят миро, бързат към гроба, но те още не знаят, че ще станат свидетелки на възкресението, те бързат, за да помажат мъртвото тяло. Питат се една друга кой ще отвали гробния камък, защото бил тежък и не било по силите им да го преместят. Скърбели, притеснявали се, бързали в развиделяването на третия ден, още не знаели, че ще намерят камъка отвален и гроба празен. Били поразени, изплашени, разтреперани. На връщане Иисус ги срещнал, „Радвайте се!“ рекъл им, а те се хванали за нозете Му и Му се поклонили, но все още оставали смутени. Когато се върнали и разказали на учениците какво са видели, не им повярвали. Думите на мироносиците се сторили на учениците неубедителни и празни. Не могли да разсеят съмнението и неверието.

Възкресението винаги е било посрещано с неразбиране, съмнение и неверие. А апостол Павел казва, че ако не вярваме в него, вярата ни е празна. Той не е очевидец на Възкресението, но вярата му във възкръсналия Христос е непоколебима след поразителната среща по пътя за Дамаск и частица от нея се предава на всеки, който чете и слуша думите му със сърцето си.

Вярата на всеки човек минава през съмнение и колебание. Всеки изминава своя уникален по-тежък или по-лек път. Ако не надмогнем съмнението, то тогава какво изповядваме, когато изричаме: „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“? Или просто произнасяме думи, над които не се замисляме?

Всяка година в навечерието на Възкресение ние слушаме пророчеството на Иезекиил над полето със сухите кости. Народът унивал в безпомощно отчаяние – „изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати“. Заради тяхната покруса Господ вложил в устата на Иезекиил обещанието: „Ще туря у вас дух, и ще оживеете; и ще туря върху вас жили, и ще докарам плът върху вас, и ще ви обкрия с кожа…

За да не бъдем и ние „от корен изтръгнати”, си припомняме тази грандиозна картина на новото вселенско творение всяка година преди Възкресението на Христос. Така изпълваме със смисъл изповядването на вярата „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияКротката болка на оцеляването
Следваща статияОтговорите на Андрей Тарковски