0
5365

ЧВК – несъществуващите руски експедиционни войски

И Русия като света

Журналистите Александър Расторгуев, Кирил Радченко и Орхан Джемал бяха убити в ЦАР, където е трябвало да снимат документален филм за частната фирма „Вагнер“, ръководеща военни операции с руски наемници в чужди държави.

Съмнявам се, че ще научим много след края на разследването на убийството на тримата в ЦАР. Вероятно ще трябва да мине време, за да започне истината да изплува, парче по парче.

Те не съществуват. От няколко дни не съществуват и трима руски журналисти, тръгнали да правят за тях материал в Централноафриканската република. Убити са от засега неизвестни хора. За ЧВК се знае малко; в дните след това убийство за тях ще се пише повече, но няма да се знае повече. Да опитаме да осмислим онова, което знаем дотук.

Проблеми с „работното название”

„ЧВК” ги наричат в Русия, съкратено от „Частни военни компании”. Защо не просто „наемни войски”? Защото, както и в други случаи, проблемът с името е сигнал за проблем със същината. На думи това е бизнес като всеки друг в условията на свободен пазар: предлага се услуга, сключва се договор, защитен от държавата, където е сключен. На дело това не е услуга като услуга, нито е договор като договор, нито е държава като държава. Когато предлагам да убивам по нечий избор хора, които не са ми направили нищо лошо, а в замяна получавам пари, а вероятно и смърт – това може да се нарече „услуга“ само от дебил или лъжец. Когато подписвам за това „договор“, усещам, че реално се приближавам до въображаемите договори с Дявола, тук се включват неподвластни на мен сили и това няма как да не свърши зле – защо изобщо го сключвам? А когато държавата – особено в случая с руските ЧВК – която по идея трябва да защитава интересите и на двете страни по един договор, сама тайно се оказва едната страна, тогава наемникът няма как да бъде защитен от нея. Това, че може да го убият, е сигурно, а дали ще му платят – не се знае. Но всичко това са, разбира се, само начални общи разсъждения, това е само рамката на картината. Защото в конкретната реалност, за разлика от абстрактното изкуство, абстрактна е рамката, а картината е реалистична.

Проблеми с фактологията

След проблемите с името в тази тема има и базов проблем с фактите. При сблъсък на живот и смърт за участниците е важна победата, не истината; това важи и за техните поддръжници от двете страни. Съмнявам се, че ще научим много след края на разследването на убийството на тримата в ЦАР: вероятно ще трябва да мине време, за да започне истината да изплува, парче по парче. Затова по темата ЧВК по-добре да разгледаме една друга картина – от началото на тази година в Сирия. Там е по-лесно да се ориентираме, помага ни едната поддържаща страна – руската. Защото руснаците няколко пъти „модифицираха“, т.е. отрекоха предишното си официално изявление.[1] А другата страна, американската, остана непротиворечива във времето. Освен това тя беше подкрепена от множество съобщения на международни медии с добра репутация. Добра репутация за мен значи, че става дума за медия, която се стреми да съобщава истината (познава се на паметта: добрите медии са паметливи, връщат ни към предишните си съобщения, уточняват факти и оценки). Картината, която следва, е резултат от обобщения на по-късни съобщения, когато уточненията са вече направени.[2]

07.02.2018, близо до град Дейр-ал-Зур, Сирия. Отряд от кюрдско-арабски сили, противници на Асад, заедно с около 30 американци охраняват завода за природен газ, известен като Коноко (построен е от тази американска компания). До есента на миналата година заводът е важен пункт за финансиране на ИДИЛ, които продават газ на режима на Асад и на иракски фирми; оттогава е завзет от кюрдите. Преди 7 февруари пазачите са предупредени, затова отрано забелязват струпването на про-Асад сили против тях. Американците звънят на руското военно командване в Сирия по „горещия телефон“; руснаците отговорят, че при Коноко няма никакви руски части. Когато струпаните сили атакуват с артилерийски и танков огън, американците викат предварително подготвена авиация, която смазва нападащите. След това ги оставят да приберат телата. Първоначалните световни съобщения бяха за един ранен сред отбраняващите се (не американец), а сред нападателите – за 200 до 600 убити. Първоначалните официални руски съобщения бяха, че там не е паднал нито един руснак; впоследствие, когато в руски социални мрежи се появиха снимки от погребения в Русия на паднали при Коноко, бяха признати 6 жертви. Последните предположения от медиите са за около 200 убити руснаци; за толкова спомена и Майк Помпео, говорейки официално като директор на ЦРУ, но вече определен за външен министър на САЩ. Тези двеста души са наемници, професионалисти от ЧВК „Вагнер“, най-известната руска частна армия. Предполага се, че са искали да завладеят завода за газ, защото част от финансирането им идва от т.нар. „готвач на Путин“, ресторантьора-олигарх Пригожин, а той притежава и газови компании. В резултат имаме първия сериозен бой в Сирия пряко между руснаци и американци, с много жертви от едната страна.

Картината е сложна и противоречива: има голям брой убити руски граждани (a), в страна, в която Русия води война (b), които граждани обаче според руската държава не съществуват (c): руското външно министерство, което призна за съществуването на шестима от тези несъществуващи, така и не обясни какво са правили те там, за да бъдат убити; но всъщност те са частни наемници, така че държавата, на която са граждани, не носи отговорност за действията им, защото в Русия наемничеството е забранено със закон (d) и ако Русия научи за такива хора, веднага ще ги осъди на затвор (e); обаче те обективно се бият за интересите на Русия, защото се бият против реалните врагове на Русия в Сирия, противниците на Асад (f); само че според официална Русия нейните официални войници се бият не против противниците на Асад, а против ИДИЛ, заедно с американците (g); тогава излиза, че наемниците-„вагнеровци“, като са атакували американците, са паднали не за интереса на Майчица Русия, а за частния интерес на един олигарх (h), който обаче е приближен на президента на Майчица Русия Путин (i).

Очевидно тази сложност е прекомерна дори за руската душа. Опитите за опростяване вървят по две главни линии.

Проблеми с медиите и закона

Първата линия е на борба да падне табуто върху темата за ЧВК в руските медии, контролирани от властта, т. е. 98% от всички руски медии. Предполага се, че тогава ще стане ясно, че членовете на т. нар. частни военни компании са обучавани и въоръжавани от руската власт и мисиите им в чужбина са в изпълнение на руската външна политика. Понякога, както при катастрофата пред Коноко, този руски държавен ресурс бива откраднат от добре позиционирани хора, както се крадат всякакви държавни ресурси, навсякъде. Вероятността тази борба за гласност да успее не е голяма.

Но има вероятност тя да напредне, ако успее втората линия: борбата частните военни компании да бъдат узаконени. Тя се води от няколко години с променлив неуспех. От време на време някой депутат от руската Държавна дума внася вариант на такъв законопроект, след което мнозинството го блокира. Главният аргумент против е винаги един и същ: държавата трябва да има монопол върху насилието. Но позицията на другата страна напоследък става все по-остра. За пръв път не опозиционни журналисти или граждански разследващи групи (например руската група Conflict Intelligence Team), а про-правителствени, „патриотични организации“ говорят за „несъществуващите“ като за съществуващи – и пострадали.

В началото на юли тази година до властите пишат военни с влияние: о.з. ген.-полк. Ивашов, главата на общественото движение „Чест и Родина“ о.з. полк. Петров и казашкият атаман Шабаев (който през 2016 г. е част от администрацията на Президента). В тяхното обръщение се казва (превеждам, запазвайки стила): „От три години вече при нас постъпват жалби и обръщения от граждани на РФ, получили рани в Сирия, които не могат да преминат рехабилитация на територията на Русия. Войниците и офицерите от дадените бойни подразделения нямат никаква социална, рехабилитационна, икономическа подкрепа от страна на държавата. (…) Ние заявяваме изискването (…) незабавно да се установи и признае статут на участници в бойни действия в структурите на частните военни компании“. [На практика всеки, който се върне в Русия от ЧВК в Сирия, бива завеждан на отчет в полицията и ФСБ…] „Според информацията на наше разположение, [те] постоянно са подлагани на проверки, а семействата на загиналите войници и офицери, вследствие на отсъствието на правни механизми, са принудени да премълчават факта на участието на близките им [в бойни действия].“ В обръщението се говори и за новосъздадената ЧВК „Патриот“, воюваща в Сирия. Тя е творение на Министерството на отбраната, докато „Вагнер“ се свързва с ГРУ. Руски наемници, според обръщението, има и в Централноафриканската република (потвърдено и от френския Монд), Судан, Йемен и Либия. В интервю Шабаев добавя към този списък и Бруней, а източник от Министерството на отбраната – и Бурунди.

„Проблеморешители” – от Крим до Африка

„Опростяването“ на сложната и противоречива формула за руските ЧВК, от която тръгнахме, ни дава следните резултати: на 7 февруари т.г. в Сирия действително е имало руски наемници, които са водили (неуспешен) бой (a); те са свързани с руските въоръжени сили и с руския режим (b); режимът е подложен на граждански натиск да ги легализира (c). Тук можем да добавим още един важен момент, който преди можеше да ни обърка, а сега ще доизясни картината.

В Русия е „публикувана публична тайна“, че ЧВК „Вагнер“, освен в Близкия Изток и в Африка, е воювала и в Донбас против Украйна (след анексията на Крим през 2014 г.). Можем да сме недоверчиви към твърденията на Украинската служба за сигурност, че са записали радиоразговор на създателя на „Вагнер“, в който той дава заповеди в боевете край Дебалцево. Но нямаме основание да не вярваме на Путин, когато казва за боевете в Украйна: „Ние никога не сме казвали, че там няма хора, които се занимават с решаване на определени въпроси, в това число и във военната сфера, но това не значи, че там присъстват редовни руски войски“. Путин пропуска да добави, че тези въпросорешаващи хора – на съвременен руски бандитски им викат просто решало – се трудят (а) за пари и (б) престъпвайки руския закон. По този закон засега са осъдени на затвор само двама души, ръководителите на друга руска ЧВК, Slavonik Corps Ltd. – през 2013 г. те се бият в Сирия, понасят поражение и се евакуират в Русия, където началниците им са затворени. Очевидно нещо не са се доразбрали с режима. Защото ръководителите на ЧВК „Вагнер“ през 2016 г. са наградени лично от Путин с най-високия руски военен орден – „Герой на Русия“, и за това е съобщено (без да се казва причината за награждаването) по официозния Первый канал. Затова наричам тази „тайна“ и публична, и публикувана.

Ето и някои конкретни параметри на групата: ЧВК „Вагнер“ максимално е достигала докъм 5 хиляди души. А според някои преценки „на око“, в цял свят действащите руски наемници са около 100 хиляди. (За сравнение: най-голямата световна частна армия, американската ACADEMI (Blackwater), за някои „проекти“ сама е мобилизирала към 100 хиляди души. А на Запад има още много ЧВК.) „Вагнер“ е тясно свързана с руските въоръжени сили: наемането може неофициално да става чрез местните военкомати, където всички ветерани се водят на отчет; армията предоставя тренировъчни лагери (примерно разследващи журналисти са идентифицирали лагера край село Молкино в Краснодарския край; охранявали го военни от ГРУ). Разполагат с тежка артилерия, танкове, БТР, бойни хеликоптери; при случай взаимодействат с руската бойна авиация. От Сирия често успяват да евакуират ранените с военни транспортни самолети и в Русия ги лекуват във военни болници (примерно в Москва, Петербург, Ростов).

Геополитика?

В случая с частните военни компании Русия е „като света“, доколкото ги има, и не е, доколкото не ги признава и де юре, и де факто, въпреки че им дава бойни задачи. Това са съществени разлики, които правят най-важен политическия статут на тези руски бойни групи и го правят различен от статута на ЧВК в Западния свят. Наистина, за първи път сега говорителят на Путин дава индикация, че могат „да се вслушат в гласа на народа“, т. е на ветеранските организации, и да легализират руските ЧВК. И отново без да носят официално отговорност за действията им: просто, както и днес, упорито да лъжат, че „тяхтамгиняма“„ихтамнет“, както е руският неологизъм за такива случаи. И отново както и днес, да си осигурят практически запазването на държавния монопол върху насилието, нищо че ще го нарушат юридически.

Тогава би бил щастлив командирът от „Вагнер“, който, запазвайки анонимността си, разсъждава пред журналист от Радио Свобода: „Има такова разбиране – геополитика. Аз смятам, че ако воюваш под руски флаг и с руски автомат, макар и с плесенясала суха дажба, на 10 хиляди километра от Русия, ти все едно воюваш за Русия. Ти нали там не си отишъл сам, теб там Русия те е докарала, значи интересът на държавата. Щото иначе, ако народът почне да разсъждава, като почнат готвачките: „Ми ето сега, далече сме от Сирия ние, за чий, не ни трябва…“ На нас ни трябва всякъде! Може дори тука [в Русия] да няма война, защото има там.“

Геополитиката в стил „на нас ни трябва всякъде” поражда опасна всеготовност: представете си, че в нечия руска глава възникне „проблем в България” – ЧВК-истите няма да имат проблем да тръгнат да го решават.

Морални пораженци

И днес, както и в цялата човешка история, най-голяма нужда да убиват хора имат държавите. Руският наемник поема материалните рискове и моралната вина за убиването, но неговата държава нито могат да я убият, нито да я винят: не тя убива, тя дори пряко не купува услугата, тя само се ползва от плодовете ѝ. И няма нищо общо, частната военна компания доброволно е подписала сатанинския договор, да си го изпълнява!

Оттук нататък в моралния статут на човека от ЧВК между Русия и „света“ няма разлика. Хората от ЧВК по цял свят нямат нужда от убийства, а от пари. Наемници? – не, разбира се, наемни убийци.

Мисля си, че ако в ЧВК си водят и свещеници, те надали ще излагат пред бойците тъкмо тези азбучни истини.

Всяка религия има опит как да приспособи проповедта си така, че да оправдае убиването на ближния. Особено – на едро.

––––––––––––––––-

[1] Според руското министерство на отбраната (12.02.2018): в битката на 7 февруари „не е имало руски военнослужащи“, имало е загинали, но те били само сирийци. Руското министерството на външните работи (15.02.2018): на 7 февруари при въздушни удари на САЩ са загинали петима руски граждани, които не са военнослужащи.
[2] По данни от статията на Томас Гибънс-Неф, бивш морски пехотинец, репортер в Ню Йорк Таймс от 25.05.2018 г.; сравнено с изявлението на Майк Помпео, тогава директор на ЦРУ, от 12.04.2018 г. в Тайм; сравнено с материали непосредствено след събитията на опозиционните руски медии Дождь и Новая газета, както и на украинската Гордон и латвийската Meduza; в официозните руски медии няма нищо.

Деян Кюранов е доктор по философия, завършил Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Съосновател на неформалното сдружение "Екогласност" и на СДС, напуснал политиката през 1990 г. Оттогава работи в неправителствени организации; в Центъра за либерални стратегии е от създаването му.
Предишна статияЕдно куче
Следваща статияИмитацията и недоволството от нея (II)