На 3 декември читалище „Благой Попов” в с. Дрен тържествено отбеляза своя 95-годишен юбилей. Сега ще направя така. Първо ще публикувам откъс от една моя колонка, публикувана тук на 11.09.2013 г., където разказвам накратко за тъжната съдба на Благой Попов, изкарал 16 години в сталинските лагери. После ще публикувам разказа за празничното събитие от профила на читалището във Фейсбук. После ще публикувам приветствието към гостите и участниците в концерта на председателя на читалищното настоятелство Мариана Веселинова. И накрая – една легенда от с. Дрен, както е разказана от Мария Гърбева, дългогодишен ръководител на певческите групи към читалището.

I.

За Благой Попов

Благой Попов, съратникът на Георги Димитров от Лайпцигския процес, изкарва 16 години в сталинските лагери.

В края на 1937 г. Благой Попов е арестуван в Москва. В „черния ворон“ влиза млад чернокос 35-годишен мъж. „Цели 16 години „черният гарван“ беше неизбежен спътник в моя живот“, пише Благой Попов в спомените си.

„От него излязох старец с побелели коси на 51-годишна възраст.“

Благой Попов посреща двайсетгодишния юбилей на Великата октомврийска социалистическа революция в затвора, зад стените на Бутирка. Когато съкилийниците му разбират, че това е оня Попов, който е съден по Лайпцигския процес, учудването им няма край.

– Ама и тебе ли те взеха?

Обвинението срещу Попов е, че като активен член на троцкистката контрареволюционна организация сред българската политическа емиграция подготвял убийството на Георги Димитров и Васил Коларов с цел да завладее ръководството ѝ. „Такова диво обвинение – убийството на Димитров и Коларов – не очаквах“, признава Попов. Следователят го плаши, че ако не подпише самопризнанията си, ще го изпрати от Бутирка в Лефортовския затвор. Лефортово е известно с това, че пъхат непреклонните затворници голи в метални клетки, пълни с обезумели от глад плъхове. „Там всичко ще подпишеш“, категоричен е следователят.

Благой Попов пише писмо след писмо до Димитров и Коларов. Тези писма впоследствие са намерени в архивите им. Двамата видни дейци на международното комунистическо движение не реагират.

Благой Попов е реабилитиран едва през 1954 г., година след смъртта на „бащата на народите”. Ето как описва самият той завръщането си в родината в своите спомени:

На 23 март 1954 г., след 30 години емиграция, нелегално завръщане в България, след арести и бягство от ръцете на българската полиция, след процеса по пожара в берлинския Райхстаг, след 16 и повече години затвор в съветските лагери и на заточение, най-сетне се завърнах в милата си родина България, в София. На гарата ме посрещнаха, по тяхно желание, само моите най-близки роднини: братята с жените и децата им, двамата ми чичовци и старата ми майка. Тя ме гледа дълго време, гледа, па каза:

– Па да не ме лъжете! Това ли е синът ми?

За последен път я бях видял през 1924 година, млад, с черни коси, черноок момък, а сега се връщах целият побелял, като със сняг посипан...“

(Благой Попов, „За да не се повтори никога вече“, печатница „Христо Христов“, София) 

Изкарал е 16 лагерни години, време, през което ще сече дърва, ще кърти камъни, ще чисти планини с лайна, ще погребва планини с мъртъвци. Добри хора от време на време ще го вземат в лазарета или ще го настаняват на работа в хлеборезницата. Така ще оцелява. За да изпълни мисията си – да остави своето свидетелство за страшните години на комунизма.

„Как може да мълчим за братоубийството? Не означава ли мълчанието за тези страшни Вартоломееви нощи съучастие?“, пита се в книгата оцелелият по чудо лагерник.

II.

За тържествения концерт-спектакъл

На 3.12.2022 г. НЧ „ Благой Попов-1927“ отбеляза своята 95-годишнина с тържествен концерт-спектакъл „ Младост в ритми и багри“. Приветствие към всички гости и участници направи председателят на Настоятелството г-жа Мариана Веселинова. Поздравителен адрес от кмета на Община Радомир поднесе Антоанета Ковачева, а от НЧ „ Пробуда-1916 “ с. Мало село – г-жа Росица Борисова. Високо признание за активна читалищна дейност е специалната грамота и медал, изпратени от г-н Николай Дойнов, председател на Съюза на Народните читалища. Официални гости на тържеството бяха г-н Светослав Кирилов, председател на Общинския съвет, Антоанета Ковачева и Николета Стоянчева от отдел „ Култура“ към Община Радомир, г-жа Нели Петкова, секретар на НЧ „ Напредък-1895“ гр. Радомир, г-н Георги Щилиянов, председател на НЧ „ Напредък-1895“ гр. Радомир, г-жа Олга Шаранкова от читалището в с. Владимир, г-жа Росина Иванова от НЧ „ Светлина-1936“ с. Прибой, г-жа Василка Николова, секретар на НЧ „ Христо Ботев-1928“ с. Копаница, г-жа Росица Борисова, председател на НЧ „ Пробуда-1916“с. Мало село.

Близо седемдесет самодейци, певци, танцьори, инструменталисти от НЧ „ Благой Попов-1927″ с. Дрен, НЧ „ Христо Ботев-1928“ с. Копаница и НЧ „ Пробуда-1916“ с. Мало село и 144 СОУ гр. София изпълниха сцената с феерия от звуци, ритми и багри.

Гостите имаха възможността да се насладят и на индивидуалните изпълнения на Биляна Борисова и Костантин Фиданчев – младши, на силното присъствие на Весела Бикарска, като водеща и Антонио Рударски, като озвучител. Трогателното и незабравимо начало на спектакъла започна с разказа „ Старата“ на Мария Гърбева, прочетен от нейната внучка Дена Попова, а певческата група, в която видяхме на една сцена прабаба (Снежана Ивчева) и нейната правнучка Виктория показа, че космическата мистерия на дренските гласове принадлежи на вечността.

Читалищното настоятелство изказва своята огромна благодарност към всички участници и гости на спектакъла „ Младост в ритми и багри“ по повод 95-годишнината на НЧ „ Благой Попов-1927“ с. Дрен. 

III.

Приветствие от председателя на читалищното настоятелство Мариана Веселинова

Уважаеми гости, скъпи членове на НЧ „Благой Попов-1927“, позволете ми от свое име и от името на читалищното настоятелство да ви приветствам с българското „ Добре дошли“! В този декемврийски ден, в който с гордост честваме 95-годишнината на нашето читалище, с радост отбелязваме, че отново сме заедно – сплотени и единни. 95 години дренчани достойно защитават, съхраняват и популяризират своите традиции и неповторимата си културна идентичност. Нека за малко се пренесем назад във времето, когато в един декемврийски ден се случва паметно събитие. В протокол от това време четем: Днес, 20 декември 1927 г., подписаните жители на с. Дрен, Радомирска околия, а именно: Александър Хаджихристов, Васил Тонев, Христо Станков Попов, Борис Димитров, Михаил Попов, Симеон Попов, Георги Пугев, Златко Хр. Търнев, Златко Бабев, Илия Панев, Станко Кръстев, Кирил Станков, Йордан Зарев, Витлен Иванов, Григор Станков и Илия Шопов, се събраха по покана на главния учител Александър Хаджихристов, в помещение на дренската община, гдето реферира Александър Хаджихристов върху „Средства за просвета в селото“. Ето така започва всичко, за да имаме днес една безценна 95- годишна история, наситена с успехи и забележителни личности, дали своя огромен принос, като се надявам да ми простите невъзможността да бъдат споменати изчерпателно. В стремежа си да осъществяват културно- просветна дейност, през всичките тези години, читалищните дейци работят съвместно с училището, църквата, общински и областни културни центрове, както и с редица читалища от цяла България , а също така и с „ДРЕНАРТ“и „SOS – Детски селища България”. От 1963 г. Читалището разполага с масивната сграда, в която се намираме в момента. Както при построяването, така и до ден-днешен при поддръжка и облагородяване на пространствата дренчани участват с доброволчески труд . През годините в тази сграда се развива библиотечно дело, не можем да не споменем приноса на г-жа Елена Чушева, театрални , танцови, певчески и художествени школи. Развиват се разнообразни дейности – кръжок по етнография, шах клуб и др. През 1972 г. НЧ „ Б. Попов – 1927“ получава за целокупна дейност най-високата правителствена награда – орден „Кирил и Методий“- I степен. Стотици са наградите и отличията – грамоти, дипломи плакети. Носители сме на златни медали от Копривщица – 1975,1 981, 1986. Много са успехите на фолклорните вокални групи „ Рупиите“ и златната осморка, а интересът към уникалното звукоизвличане прехвърля всички граници. През лятото на 1997 и 98 г. с певческата група се среща журналистката от вестник „ МОНД“ и „ФИГАРО“- Соня Зоран. Следват срещи с професор по музика от Англия, с Михаил Букорещлиев и двама професори по музика от Виена, а режисьорът Марк Чапкин заснема филм, посветен на подготовката за Копривщица и самото участие на дренската певческа група. Премиерата се е състояла на следващата година в българското посолство в Лондон. На пленер в плевнята на проф. Емил Попов през 1997 г. Светлин Русев чува златните дренски гласове, а по-късно пише в сп. „Сега“: „Няколко женици от селото, като древни пророчици в антично оброчище, откъсваха от себе си, по-точно откъртваха от душата на земята чудни звуци, които превръщат песента в космическа мистерия на духа.”

С гордост отбелязваме и реализирания проект за Национален детски фолклорен фестивал. Всяко година в края на месец юни Дрен е огрян от хиляди слънца с детски личица. Проектът и голямата мечта на Мария Гърбева, фестивалът „ Слънце иде….“, събира в Дрен малките таланти от цяла България. Мария Гърбева работи неуморно, вдъхновява всички. За развитието и успеха на фестивалите дават своя принос Митка Бикарска, дългогодишен читалищен секретар, Фиданка Рударска – дългогодишен председател, редом с останалите общественици и читалищни дейци. От месец април на тази година нашето читалище се управлява от млад екип, на който имам честта да бъда председател. С особена радост отбелязвам, че читалищната дейност е в подем. Младите самодейци достойно защитават нашите културни постижения и дават своя безценен принос. Надеждата, че НЧ „Благой Попов-1927“ ще продължи да жъне успехи е жива! Поклон пред всички, чиито имена не успях да спомена в това приветствие! Поклон пред непобедимата дренска духовност! И нека, НЧ „Благой Попов-1927“ с.Дрен да пребъде!

***

„Стара“

Мария Гърбева, с. Дрен – Радомирско

(Рубрика „От Изворите“)

Делеше ни каменният зид и портата.

Тя беше видяла сайбията, само тя и никоя друга мома, нито пък невеста.

Случило се една вечер по време на Мръсните дни, таман легнала и заспала, чула бучене, отлетяла на пенджерата и само не припаднала… Току до плета била „Селската чешма“ и там, до нея, седи мъж кръстатечки и си пуши лула. Прекръстила се, нещо рекло „пиуу“ и нищо повече от това…

„А другож, припи ми се вода, тува, ондева по боклите, нема, па пойдох на „Васевица“, а месечина като ден, чуем дека шопката шопори, ка приближих до чешмата! Маж като планина и се у мене гледа, плисне от водата и па у мене, проклет да е. И пропояя трети петли и това чудо там си остана“.

„Бане си иде от егреко и да се наплиска вода на „Фульо“, гледа каде него момляче с котле у рака, с белушнява коса и кошуля до земи.

– Каде моме котрульо? – продумал.

А она стаяла по-голема и по-голема и по, колко сламник, литнал та чабуджак дома, не може душа да сдобие, камо ли дума да продума“.

Веднъж седнах до нея на тревата и я попитах защо са ни толкова хубави песните.  

– Е оти ме прашаш мене, иди при Сайбията на чешмата, он да ти каже!

В късна доба приближих до онази чешма в дола преди планината. Коритото ѝ беше от кора на върба, а водата изплела зелени дантели. Бях сама с месечината и звездите по небето, модри, та чак морови. Вятърът люшкаше дантелите, а водата се разстилаше с плясък по камъните и дочух стон, съвсем както, когато пеят карачицата и помагачицата с интересното преплитане на интервалите в секунда или в унисон.

Водните капки се разнасяха настрани, птиците мътеха в гнездата и пееха, подплашено стадо от нечия гражда зазвъня с клапашки, закъсняла ткачица удряше с набърдилата в разбоя и ми се стори, че дочувам ридание… като кога карачицата тресе на кварта от основния тон, слиза на подосновния, тресе на терца, двата гласа завършват в унисон и дълго ехти отривистото „И-и-и“ и ето я цялата онази песен.

„Девокья е руси коси плела, коси плела, църни очи клела:

– Църни очи, да би да ви нема, се гледахте днеска по друмове, се гледахте, нищо не видохте, не видохте що по друм замина. Заминало едно лудо младо и пронело моми шарен веньок.“

Днес никой не се страхува нощем от лошите същества, нито в Русалските, нито в Мръсните дни. Но Стара беше видяла Сайбията, доближила се, докоснала се, а приказките ѝ идваха направо от недрата на земята.

И усетих въздействието на дунята, чешмите, вятъра и затишието върху човека и добруването му.