0
4192

Четене по време на криза

Разговор с Невена Дишлиева-Кръстева, собственик на издателство ICU

Невена Дишлиева © Програмата

Кризата се отразява тежко на културния сектор. Как тя рефлектира върху работата на малките издателства като вашето?

Опасявам се, че след тази криза нищо в издателския сектор няма да бъде каквото е било преди. Вероятно не само в издателския. Конкретно за издателствата от микро-калибър като моето: при нас няма и минимален финансов резерв – не за месеци, за дни няма. И когато някой по веригата престане да плаща, както в момента са преценили да правят големите книготърговци, всичко секва. Казвам го без обвинителни нотки – просто констатация, така са преценили, че е подходящо в тази ситуация. Бизнесът понякога е оцеляване и капиталистическият модел изисква да спасяваш първо себе си. Когато моето издателство не може да си получи парите от продадените за предишните месеци книги, това означава, че ние на свой ред няма как да се разплатим с хората, които имат вече възложена работа – преводачи, редактори, коректори, дизайнери, страньори, както и с печатници, към които вече сме подали заявки за печат.

Как се справяте в тези тежки условия? В какви посоки преустройвате работата си?

Положителната страна е, че колкото си по-малък, толкова си по-адаптивен и гъвкав. След първоначалния шок и страх се взехме в ръце и много бързо пренасочихме всички свои усилия изцяло в онлайн пространството. С помощта на дигиталната агенция „Букмарк“, която се грижи за комуникацията на книгите ни, разработихме бърз план за промоционални цени, скромен рекламен бюджет, повече информация, която читателите ни да получават чрез бюлетини, ъпдейти, текстове в блога ни и по всякакви други канали – уебсайт, социални платформи, групи за четене и книги. Работим прекрасно и с най-голямата онлайн книжарница в страната „Озон“, с която партньорските отношения винаги са били на ниво и се радваме, че това продължава и във време на криза. Паралелно с това активизирахме позанемарената работа по електронните ни книги, сключихме договори с нови платформи за продажба на е-книги, добавихме нови заглавия. За наша радост, куриерските фирми работят и благодарение на това доставките на книги извършваме в рамките на 2 работни дни.

Поздравления за това! Но има едно изследване върху независимия културен сектор, според което книжари, издатели, преводачи все още не са сред първите засегнати, както са хората в сферата на сценичните и музикалните изкуства например. Но какво очаквате занапред?

Не разбирам от икономически процеси и статистика и нямам представа на какво е базирано това изследване. Истината е, че в България книги се купуват най-вече от физическите книжарници, както и по време на книжни изложения – така наречените панаири на книгата, алеи на книгата и пр. Бяха отменени ключови европейски форуми като Панаира на детската книга в Болоня и Лондонският панаир на книгата – това са част от местата, където се планира работата занапред, сключват се сделки за права. В този смисъл, не мисля, че секторът не е засегнат, напротив. Крайният клиент и неговият комфорт при купуването на книги е само фасадата на проблема.

Как виждате помощта, която държавата би могла да окаже на заетите в културния сектор и по-специално във вашия бранш?

Позволете ми да изразя известен скепсис. Аз съм свикнала да си решавам проблемите със собствени ресурси. Когато имам нужда от финансова помощ, пиша проект и кандидатствам на места, където се предлага помощ за издателски проекти. Държавата би могла да направи много, но не мисля, че политиците ни осъзнават колко е важно да не се погубва издателският бизнес и поради тази причина не са се заели с въпроса.

Какво четат и купуват хората в тези дни, какви са наблюденията ви?

Издателство ICU е нишово, нашите книги са – общо взето – в една гама. Издаваме добра, качествена литература, малко встрани от масовия вкус (без да влагам нищо претенциозно в това). Благодарение на оптимизираните търговски условия, които разработихме (и които можем да си позволим, защото в обичайния случай огромна част от цената на всяка книга отива при търговците), част от книгите ни са на повече от приемлива цена и забелязвам, че читателите ни наваксват с пропуснати заглавия, които през годините не са си набавили поради една или друга причина. Много добре тръгна и най-новата ни книга, „Изхвърлени в Америка“, която може да се каже и че е най-близо до така наречения „бестселър“ – актуална книга, излязла на американския пазар преди едва три месеца, която завладява с изключително добре разказана динамична история, като при това остава при важните, общочовешките теми на съвремието ни. И в добавка има един ореол на скандала, на извънлитературния интерес, който се създаде към авторката и романа в САЩ и неизбежно се пренесе и у нас.

Важен за вас въпрос, който пропускам?

Бих искала да споделя едно свое наблюдение в плоскостта на това, че кризите сплотяват. През последната седмица в издателството получихме няколко вълнуващи писма от читатели, които ни дават кураж, благодарят ни за усилията през годините и декларират, че не желаят да се възползват от отстъпките, които предлагаме, защото, ако цитирам едно читателско мнение: „Вие винаги сте се грижили за нас, сега е време ние да се погрижим за вас“. За мен това е смисъл, сила и надежда. Всичко, от което имам нужда в момента.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияКолко различни ще бъдат светът и хората след кризата? (I)
Следваща статияОтшелничество в скришната стая