0
1201

Четири млади дами пеят джаз

Васил Спасов, фотография личен архив

Разговор с маестро Васил Спасов за един предстоящ проект и за творческите му планове след него

„Четири млади дами пеят джаз“, така се нарича един специален проект, който на 29 октомври ще постави началото на Пловдив джаз фест. Тазгодишното му издание отново е с участието на забележителни музиканти като Брад Мелдау и Антонио Санчес.
Можем да разглеждаме този музикален проект като продължение на интересното и много успешно начинание на екипа на Пловдив джаз фест и лично на Мирослава Кацарова, започнало още през 2015 г., когато в рамките на фестивала имаше вечер, посветена на дамските вокални гласове, а две години по-късно слушахме изпълненията на четирима изявени артисти в областта на мъжкото вокално изкуство.
Тази година проектът включва песни от емблематични филми на ХХ век. Музикалното претворяване на композициите е дело на маестро Васил Спасов – изтъкнат наш композитор, изпълнител и аранжор, работил със световни имена в джаза и гастролирал на много европейски и световни сцени.
Младите дами, които ще се качат на сцената, са Велека Цанкова, Едит Унджиян, Елена Сиракова и Мирослава Тодорова. Заедно с тях ще бъде и струнен квартет – Ивелина Христова, Диляна Димитрова, Мария Венкова и Антоанина Юрганджиева. И разбира се, джаз триото на маестро Спасов – Васил Спасов – пиано, Мишо Иванов – бас, и Атанас Попов – барабани.

Предстои ви да излезете на сцената на Пловдив джаз фест с много интересна програма – „Четири млади дами пеят джаз“. Правите нов прочит на музиката от емблематични за ХХ век филми. Какво ви предизвика в този проект?

Поканата за участие в Пловдивския джаз фестивал, и то с програма, която да напиша специално за това събитие, беше едно много красиво предложение, на което не можех да устоя. Афинитетът ми към киното и филмовата музика, композирането за щрайх квартет и разбира се, срещата с талантливите солистки бяха допълнителен стимул за моето участие в тази авантюра. Този фестивал се превърна в най-естетския притегателен център за истинските ценители на джазовата музика. Със своя богат международен афиш фестивалът спечели много почитатели, а с подбора си на качествени български проекти той се превръща и в институция от национално значение. Приветствам и съм много щастлив да бъда част от това събитие. 

Издайте някои от композициите, които ще чуе публиката на фестивала.

Moon River, When You Wish Upon a Star, Over the Rainbow… са само малка част от пиесите, които съм разработил за нашия концерт. В моята версия на Singing in the Rain съм преплел музиката от друг емблематичен филм – New York, New York. Моят похват на работа е да приема произведението, върху което работя, като мое лично и да създам версия, която сама по себе си да започне нов живот. 

На сцената ще излезете с вашето трио, с което работите отдавна, със струнен квартет и с четири талантливи певици. Как работихте заедно върху проекта, кое беше най-трудно и кое най-приятно в работата?

С Михаил Иванов и Атанас Попов работя отдавна в различни проекти. Те са изключително сензитивни, надарени с голям талант музиканти, работата с тях носи винаги усещане за пълнота и наслада. С талантливите Велека Цанкова и Елена Сиракова също сме работили заедно и смятам и двете за изгряващи, а защо не и вече изгрели звезди на българския музикален хоризонт. Истинският подарък обаче е срещата ми с двете певици, с които не съм имал удоволствието да работя, но съм в трепет от срещата ми с техния талант. Това са Мирослава Иванова и Едит Унджиян – и двете представителки на пловдивската музикална школа. С трепет очаквам и срещата със струнния квартет, в чийто състав мога да назова по име единствено виолистката Мария Венкова. Те също са възпитанички на пловдивската музикална школа и очаквам техния голям принос за високото ниво на представяне на нашия проект! Подготовката на този концерт премина през дълъг период на композиране на аранжиментите, които, след като нашите солистки направиха своя избор на песни, трябваше да бъдат окомплектовани. Предстоят не много продължителни репетиции и срещата ни с изключително подготвената пловдивска публика. Да открием фестивал, в чийто афиш присъстват имената на Брат Мелдау трио и Антонио Санчес, е истинска гордост за всеки музикант. Срещата ми с последния ще ми донесе и допълнителна радост, тъй като с него сме съвипускници от Бъркли.

Вие сте композитор, музикант, аранжор. Свирили сте на големи международни сцени, работите активно и в България, с няколко формации. Какво да очакваме в бъдеще от вас, освен участието в Пловдив. Над какво работите сега?

Очаквам концертите си с „Фънкалеро“, с Милица Гладнишка, с която отдавна работим върху различни проекти, както и окомплектоването на албума на моя квартет с участието на Димитър Льолев, Михаил Иванов и Атанас Попов. Имам желанието да вляза в сесия и да запиша отдавна планувания ми соло албум с авторска музика. Имам и редица други идеи, които се надявам да започна да осъществявам във времето с Божията помощ. 

Музикантите, които най-много са ви повлияли?

Ще започна с моята майка – Димитринка Спасова, светла ѝ памет, която беше фантастичен класически пианист. След това ще спомена Румен Тосков и Васил Пармаков, които също ни напуснаха без време, Царство им небесно! От великите музиканти ще спомена Хърби Хенкок, който винаги ме е инспирирал и продължава да го прави. Друг велик музикант, който скоро ни напусна, е Чик Кърия. За него мога да кажа, че е човекът музика и с изключително голямо сърце. Когато Антони Дончев видя снимката от получаването на дипломата ми от Бъркли, която Чик ми връчва, с чувство за хумор попита каква е наградата, която аз му връчвам. Моят отговор е: цялото си преклонение и любов към великата музика и примера, които е оставил.

Какво мислите за джаз сцената в момента – у нас, а и в света?

Смятам, че джаз сцената в България е изключително качествена и наситена с много проекти на световно ниво! Сигурен съм, че голяма част от нещата, които се създават тук, могат да получат топъл прием навсякъде по света. Това обаче е свързано с отваряне на нашия фестивален живот към най-високите световни стандарти, по примера на Пловдивския джаз фестивал. Изключително важно е промоутърите у нас да разберат, че печалбата не е приоритет, когато става въпрос за духовно извисените изкуства, какъвто е джазът. Искам, говорейки за това, най-горещо да приветствам Мирослава Кацарова, която се е захванала с изключително тежката задача да направи така, че Пловдив джаз фест да намери мястото си на картата на престижните световни джаз форуми. Още веднъж изказвам благодарност за поканата и желая на добър час на фестивала, а на публиката – приятни мигове с музиката!

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияГеорги Господинов получи наградата „Стрега еуропео“
Следваща статияНационалсоциализмът като доктрина на озлоблението