0
504

„Човек” или как да обикнем хората

С френския фотограф Ян Артюс-Бертран разговаря Тони Николов

Yab_-A.-Miquel-60solutions

От 3 до 21 октомври „Кинофабрика” показва поредица от документални филми за големите имена в съвременната фотография, озаглавена „Киното снима снимки“. Специален гост на фестивала бе известният френски фотограф Ян Артюс-Бертран.

Ян Артюс-Бертран представи на 5 октомври в кино „Одеон“ своя мащабен проект „Човек”. Филмът е колекция от лични истории и снимки на съвременния  свят, срещащи ни лице в лице с Другия.

„Човек” е проект, в който виждаме лицата на човечеството. Как ви хрумна тази идея и защо се заехте с нея?

За мен този проект е много важен, макар може би да не е най-доброто, което съм правил. Не го казвам от скромност или смирение. Просто филмирах хората и показах красотите на света. Нищо не е измислено. Аз съм само „цедката” между всички тези невероятни фрази. Това са наши фрази, защото ние сме тези, които говорим, а не някой друг. Ето нещото, което много ми се искаше да направя: да говоря за човечност, любов и съвместен живот. Моята обсесия от известно време насам.

Колко време работихте над филма?

Около три години и една година монтаж. Много, много тежка работа.

А какво е посланието на „Човек”? Разказ за бедността и изпитанията в живота? Поразяващо обаче е достойнството, с което тези хора свидетелстват. 

 Разбира се. Как да ви кажа… Ще споделя една история. Веднъж, по време на снимки, претърпяхме инцидент с хеликоптер в Африка. Кацнахме в едно село, където с мъка се занимават със земеделие, за да свържат двата края. Там живеят хора, които не продават нищо. Те работят земята си единствено за да се изхранят. Нямат електричество, никакво образование, нищо… Прекарах с тях три невероятни дни. Живях при едно семейство. Децата ми разказваха за своя живот, аз им рисувах моя дом. И сериозно се размислих. Защо е така: те мислят само за прехраната си, а аз – как да направя корицата на „Нешънъл джеографик”. Животът на тези хора бе толкова белязан от страха от климата, от болестите. Казаното от тях наистина остана в сърцето ми. Бяхме като братя, прекарахме три дни заедно, споделяйки всичко, макар замислите ни да бяха различни. Онова, което научих от тях, ме направи по-интелигентен. Искам да кажа, че трябва да извървя още много път… Най-важното в моята работа е как да стигнеш до онези моменти, в които хората съкровено разговарят с теб. Онова, което казват хората в „Човешко”, нито един журналист, нито един политик не ще ти го каже по същия начин. То прониква в сърцето ти. Защото ти чуваш думи, идващи от сърцата на хората. Това е тайната на филма ми. Да чуем хората, да ги обикнем, да споделяме с тях, да спечелим доверието им. И мисля, че не ги предадохме.

Този проект обаче ви отведе в киното. Не е ли доста по-различно от фотографията?

Смятам, че снимките на един филм и фотографията са едно и също нещо. Няма особена разлика. За мен това означава да уловиш мига. Понякога фотографията е по-силна в уловения миг. Усещаш го, съпреживяваш го, окачваш го на стената. Видеото е по-различно. Ала все пак е едно и също. Аз не правя кино-фикция. За мен документалното кино е продължение на моята работа.

Можем ли да приемем, че с регистрирането на всички тези лица искате да представите една кръстосана история на света?

Това е филм, състоящ се от 2000 интервюта. Тоест заснели сме 2000 различни филма. Разбрахме, че всички хора искат да бъдат обичани и да обичат. Всички се боят от едни и същи неща – от болестта, от старостта. Нуждаят се от грижа и образование. Това е един филм, който говори за теб и за мен, и за нас…

И все пак, някои истории може би се открояват повече от другите?

Не, не. Темите са общи. Ако този филм говори за войната, то е, защото има война. И кара мен самия да си задам някои въпроси. Защо например моята страна – Франция – е третият производител на оръжие в света, а в същото време е страната на правата на човека. Как тогава да не се питам: защо има война? Защо има бежанци? Защо има толкова бедност? Защо няма щастие? Все въпроси за живота, които е редно да си задаваме по-често. Искам да призная, че много обичам този филм.

Но какви са отговорите? Все пак трябва да има отговори след толкова много въпроси?

Нали сте гледали филма? Вие, а не аз трябва да намерите тези отговори. Дайте ги, ако обичате…

Всеки да си отговори индивидуално? Няма ли общи отговори?

Не, общи отговори наистина няма. Единственият общ отговор, който мога да дам  – на климатичното затопляне, на бедността и войните –  е само един и този отговор е любовта.

 

Ян Артюс-Бертран (роден 1946 г.) е известен френски фотограф, репортер и природозащитник. Президент е на фондацията GoodPlanet. Прочут е с аерофотографията си и кадрите „от птичи поглед”, заснети от балони. Става световно известен с книгата „Земята отвисоко”, която се превръща в бестселър и е продадена в над 3 млн. екземпляра.