0
661

Човешкото и комичното според Херман Хайзиг

SLAP_STICK_6(c)Diego Agulló
Херман Хайзиг в Slap/Stick, сн. Diego Agulló

На 14 април се открива деветото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ 2016, което ще се проведе до 20 април в различни пространства в София. В него се разпознава отличимият почерк, с който фестивалът се стреми да оставя следи в съзнанието на зрителите и в професионалните среди. Той е посветен на авторските и нови форми в съвременния танц и пърформанс.

Slap/Stick на немския танцов артист Херман Хайзиг е от акцентите във фестивалната програма, реализиран съвместно с платформата „Мигриращо тяло“ на ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс. 

Осем продукции на артисти от девет държави включва тазгодишното издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. Всяко от тях търси индивидуален и оригинален път за работа с тялото, за създаване на хореография и представление. Темите идват от актуалната политическа действителност, но и от проблематизирането на самото тяло – кога то напуска конвенциите, определящи поведението му, и какъв е ефектът от това; кога начините му на употреба го превръщат в стока; кога енергията надмогва формата; какво се случва, когато ексцесът завладява тялото до пълно изтощение.

В Slap/Stick немският танцов артист Херман Хайзиг се занимава с комичното – какво определя едно тяло като комично, какво повече може да каже то, освен че е смешно?

Slap/Stick е първото ви солово представление. Това е важен избор. Какъв етап от развитието на вашата артистична практика и кариера бележи той?

Slap/Stick се появи от желанието ми да прекарам известно време сам в студиото. През годините преминах през много различни начини на създаване на хореография – работил съм в сътрудничество с други артисти, самият аз съм изграждал хореография от външна позиция, бил съм и изпълнител в представления на други артисти. Исках да си дам малко време да осмисля всички тези влияния, да картографирам въпросите и темите, към които винаги инстинктивно се връщам. Как мога да открия в тях следи на някакъв специфичен език? От друга страна, аз започнах да се занимавам с танц в края на 90-те и тогава изпълнявах кратки сола предимно на музикални сцени, на импровизирани партита или в галерии в родния ми град Лайпциг. Исках да се върна донякъде към този вид сценичност.

Беше ми и любопитно, че често хората ме описват като „забавен изпълнител“. Аз никога не знаех дали да се радвам на това определение, или дали то не е по-скоро опасен комплимент. Затова ми се искаше да атакувам фронтално темата за комичното, но не за да направя комедия, а да видя какво друго се появява в него; кои са елементите, които определят едно комично тяло като такова, и за какво те могат да говорят.

Представлението е вдъхновено от книгата на Анри Бергсон „Смехът“, която представлява философско изследване на смеха и на методите за произвеждане на комичен ефект. Писана в самото начало на ХХ век, тя в голяма степен се занимава с отношението между човек и машина. Бергсон обсъжда именно механичността на човешките действия, разсеяността, неволевото движение като основни мотори на комичното – качества на физическото поведение, с които се занимавате и във вашето соло. Мислите ли, че експресивното качество на комичното и неговото значение са се променили във времето? Има ли нещо специфично според вас в съвременното усещане за комично и представлението ви занимава ли се и с него?

Есето на Бергсон ми попадна за първи път по време на една обучителна програма в Монпелие през 2007 г. В него ме изуми това, че той описва ефектите на комичното по много конкретен физически начин. Помислих си какво би могло да се получи, ако го взема като ръководство за танц. Есето излиза през 1900 г., но на мен ми се струва все още актуално. Разбира се, езикът на Бергсон и примерите, които той дава, принадлежат на едно друго време. Но текстът говори за нещо много универсално, което може да е валидно в различни култури и времена.

Но със сигурност контекстът се е променил. Днес изглежда все по-невъзможно да се формулира някакво разграничение между човек и машина, тъй като машините около нас са стават все „по-деликатни“ и „интелигентни“. Ще бъде все по-трудно да разграничим човека от машината. Но въпреки всичко комичното се отнася до нещо, което ни определя като хора, като живи същества в този свят, които се опитват да се ориентират, които се опитват да се справят със загубата на контрол, с разсеяността, които имат твърди и непоклатими убеждения и ги повтарят непрекъснато.

В този смисъл комичното се основава на провала. Особено ме интересува въпросът как можем да се отнасяме към провала като разкриващ възможност за нещо ново, като някаква потенциалност.

SLAP_STICK_2(c)Diego Agulló
© Diego Agulló

Продължавате ли комичната линия и в следващите си работи? Върху какво работите в момента?

В Slap/Stick развих физически задачи и практики, които продължават да ме занимават и се появяват и в следващите ми представления. Но не бих казал, че работата ми като цяло е комична. Slap/Stick се основава по-скоро на въпроса за комичното, но той отведе до изследването и на други теми.

В груповото представление STRTCH, което направих през 2014 г., сме четирима души на сцената и се занимаваме с акустичните ефекти като ехо и реверберация. Ехото е форма на изкривено повторение – един жест се извършва, изпраща се и той се връща обратно някак изменен. В този смисъл започнах да се интересувам от бумеранга, от папагалите и загубата на контрол над собствените импулси.

В края на тази година ще си сътруднича с Май Зархи – приятел и хореограф, който работи и живее между Франкфурт и Тел Авив. С него ще направим едно ново представление със заглавие Next to Near („Почти близо“). Намерението ни е да изследваме как физическото присъствие влияе на възприятието ни за близост и за дистанция. В кой момент нещо започва да се усеща като близко или интимно? Интимността задължително ли означава да си близко до някой друг? В този смисъл представлението ще се занимава с това как се разполагаме в пространството – въпрос, който играе роля и в Slap/Stick.

Този февруари Slap/Stick беше поканено заедно с още няколко представления от немската сцена на тържественото откриване на кампанията „Година на танца в Германия“ в двореца „Белвю“ в Берлин, където е резиденцията на президента на Федералната република. Какво означаваше за вас тази покана? Можете ли да разкажете нещо повече за инициативата „Година на танца в Германия“?

Аз подкрепям инициативата „Година на танца в Германия“. Тя включва три големи и важни за сцената на страната събития, които се провеждат през 2016 г. – Танцова платформа, Конгрес на танца и Панаир на танца в провинцията Северен Рейн-Вестфалия. Свързването на тези събития и обединяването им под една шапка е възможност да се повиши общественото съзнание за танца като форма на изкуство.

В сравнение с другите изкуства танцът е все още маргинализиран, що се отнася до финансирането му, например. Затова смятам, че създаването на време и пространство за изпълнителските изкуства е един дълъг процес на непрекъснато лобиране. Струва ми се важно в рамките на тази инициатива да се представят и продукции на така наречената „независима сцена“. Затова и се съгласих да участвам в нейното откриване в двореца „Белвю“ на федералния президент на Германия.

Тази вечер беше много интересна за мен, тъй като самото място е изключително перформативно. Ролята на президента е предимно представителна, а дворецът „Белвю“ е като театър на държавата. По някакъв начин това беше идеален контекст да изпълня откъси от Slap/Stick, тъй като в тези изключително представителни пространства всичко демонстрира  значимост и достойнство. Там има голям потенциал за комичното. Комичното може да разклати тези обстоятелства и да произведе анархична енергия. Струва ми се, че това е и една от причините то така да ме интересува.

Slap/Stick в рамките на Антистатик 2016 и платформата „Мигриращо тяло“ на ДНК: 16 април, 19.30 ч., ДНК-Пространство за съвременен танц и пърформанс, 18:45 ч., физическо въведение на зрителите в хореографията и темата на представлението. Вход свободен.

Slap/Stick гостува с подкрепата на Гьоте-институт в България и на Берлинския сенат. Платформата „Мигриращо тяло“ е съфинансирана от програма Култура на Столичната община за 2016 г.