Преди откриването на 20 март в СГХГ на една страховита като мащаб и търсения изложба с художника Николай Майсторов разговаря Стефан ДЖАМБАЗОВ.
В глобалния смисъл Апокалипсисът като понятие значи промяна. Това не винаги е фатална промяна, това е необходима, естествена промяна. Даже във всекидневието човек не я забелязва. Но в Библията се говори за тези крайни промени, които приключват даден етап на развитие, което винаги е и свързано с катастрофи, с преживяване на основни промени на човечеството, казва художникът и преподавател Николай Майсторов, който показва една страховита изложба като мащаб, търсения и постижения в Софийска градска художествена галерия.
Озаглавена е „Апокалипсис сега или винаги” и е по Откровението на Свети Йоан. Библията. Новият завет, 1993-2013 г. Включва над 100 творби живопис, графика, рисунки. Откровението на свети Йоан е доста катастрофично. Това е един свят, който се ражда, след това умира с цялата парадоксалност на доброто и злото, и на наказанието. В крайна сметка изглежда, че животът представлява такава стойност – на раждане, на преоценка, наказание и смърт, казва художникът.
Разговаряме с него в галерията, когато картините му са наредени, но все още не са окачени. „В исторически план човечеството помни такива неща – Потопът, Атлантида и така нататък, това са все крайни състояния на изменения. В по-близък план всяка болест, всяка война, всяка социална деструкция, също е един Апокалипсис. И в този житейски план аз определям Апокалипсиса като необходимата промяна или като краен вариант на завършека. В крайна сметка животът е винаги загуба, ние го печелим във вътрешен смисъл, защото той е смъртен”, казва Майсторов.
На въпрос дали ставащото или неставащото в обществото му влияе, художникът отговаря: „Естествено, че като на психично същество всичко ми влияе. Преки паралели не правя, но времето действа. А може би съвсем естествено попадам в този български Апокалипсис и някак си изложбата сякаш покрива състоянието на тази страна, нейната съвременна, бих казал трагична история. Дай Боже, да се преживее в конструктивен смисъл, да израснем наново, да се родим на ново, защото хипотезите са много страшни, че племето може да изчезне. Не ми се вярва в тоя краен вариант на завършек на българското племе, така че аз нося вътрешен оптимизъм и вярвам, че това страдание е едно чистилище, дано да проумеем и извървим пътя на своето ново раждане”, казва художникът.
Когато рисува слуша музика по две причини – от една страна, защото обича музика, а от друга да изгони паразитните мисли от главата си. По този начин с класическа и съвременна симфонична музика забравя социалната си деструкция, цялото си раздвоение към битието и успява да се затвори в рамките на картината, която работи в момента. Това има общо като интереси със съпругата му – известната пианистка и преподавател проф. Стела Димитрова – Майсторова. Допълваме се, не си пречим, усмихва се художникът.
Тази изложба завършва един грандиозен като количество и внушение цикъл за Апокалипсиса, който Майсторов започва от 1993 г. „Приключвам тотално тази тема, която е сложна, тежка и при завършването на тази изложба се измъчвах и страдах даже, не исках да работя вече. Успях да освободя насъбралото се, бих казал, че има резултат от работата и колегите го потвърждават. И някак си самите картини ми връщат необходимия резултат като енергия, без което един художник не може да живее. Плюс това е важно и отношението на колегите и публиката – да върнат онова, което те получават от картините, да го върнат към мен като одобрение, което също е важно”, казва той.
В галерията са дошли негови приятели и колеги като Станислав Памукчиев, Любен Генов, Румен Серафимов, все хора, на чието мнение художникът държи и при подреждането на платната. Тази година Майсторов разработва един друг грамаден цикъл от 50 картини. Той ще се нарече „Пътят” – иска да извърви пътя на Христос и ще използва четирите Евангелия като провокация. „Отново се връщам към Библията, защото чрез нея извличам общата стойност, цената на човешкото съществуване. Не искам да влизам в национален или в илюстративен смисъл на едно социално и човешко преживяване. Библията извежда нещата отгоре, извечно така, сякаш дава формулата и развитието на живота, а Евангелията, които развиват този процес в скъсен порядък, дават този път, как да го нарека, сложно е да се обясни Евангелието в неговия чисто християнски смисъл в принципа на вярата или в митологичен смисъл. Мисля, че всеки човек извежда своето отношение към този образ, който наистина представлява изключителна сентенция на човешката необходимост да открие в един образ така синтезирано, най-доброто в себе си”, добавя Майсторов.
Преди пет години той имаше мащабна изложба на „Шипка” 6 пак на библейска тема и сега отново повтаря този резултат. „Доставя ми удоволствие, че успях да се справя със задачата, и все пак съдбата е благосклонна, че ми даде физически и духовни възможности да наситя картинното пространство. Това не е въпрос само на картини, а и на положителна визия – на излъчване, което трябва да приобщи и зрителя към темата”, казва художникът. „Интересното в тази изложба е, че показвам три цикъла или три колекции на една и съща тема, работени през различно време, и това е интересна съпоставка – как авторът се изменя във времето, как извежда различни образи, по различен начин тълкува нещата, по различен начин ги съпреживява, което е интересно, и затова си позволих тук да събера трите основни цикъла – един графичен и два живописни. Старият живописен цикъл е от 1993 г., докато новият е от 2010 до 2013 – за три-четири години го приключих. И сега имам удоволствието да присъствам в Софийска градска художествена галерия, радвам се на този резултат и на това пространство. За мен това е естествено приключване на една изложба, която чрез показването й има своя логически край, казва художникът.
„Аз съм фигуративен художник, интересува ме човекът. Като съществуване, главно като психическо съществуване, като дуалистична природа, която се люшка между два полюса на доброто и злото. И това, което ме вълнува, го откривам и в литературата, и във философията, затова се обръщам към и към библейските текстове, които провокират внушението за сложна еволюция на човека през историческото време на развитие. Не съм илюстратор, по-скоро преоткривам идеите и същността си, собственото си усещане за нещата. Тези текстове в някакъв смисъл ме подкрепят, разширяват ми пространството и аз започвам да градя образите. Така че това са все пак мои внушения, не са илюстрация към текстовете. Текстовете са само повод”, признава Николай Майсторов, който очаква публиката на своята наистина внушителна и изключително експресивна изложба.
От сайта Въпреки
