0
728

Чувствам се напълно свободен

King_Automatic_Photo
Снимка Gregor Boettcher

Човекът оркестър в интервю пред Цветан Цветанов. В рамките на „Аларма Пънк Джаз” французинът с украински корени и американски акцент има два концерта – на 5 октомври в София, а на 6-и в Русе.

Този причудлив персонаж, когото имахме безкрайната чест да гледаме и слушаме на 5 октомври в София, остава в България за още един концерт – преди да поеме по море към Украйна, откъдето са корените му. Иначе е французин. С американски, но понякога и с френски акцент. Записва за легендарния швейцарски траш-блус-рокабили лейбъл Voodoo Rhythm Records, с чието име свързваме още музиката на King Khan & The Shrines, The Dead Brothers, Die Zorros, Movie Star Junkies и легендарния и озарен от Всевишния Reverend Beat-Man.

Казва се Джереми Малис, но по света е познат повече като King Automatic. Свири седнал зад сет барабани, управлява фус-машината и касата с крака, изсвирва фрази на клавир и хармоника, които семплира. И продължава с китара, излязла сякаш от личната колекция на Бо Дидли, чиято глава на грифа Джереми използва и за да бие по чинелите. Музиката му е авторска и оригинална, но е закачила – къде метафорично, къде буквално – и доста от ямайските и африканските ритми, блуса, Бъди Холи и дори „Крафтверк”. И от рокабили/сайкобили естетиката с всичките му там вампири-диабетици, кадилаци, чернобилски каубои и други странни създания и обекти на нашите мечти и кошмари.

В неделя вечер (6 октомври, 20 часа) свири в „Макс Клуб” в Русе, с партньорството на Международно дружество „Елиас Канети” и в рамките на нескончаемите чествания на десетия „Аларма Пънк Джаз Фест”. Подгряват местните герои на ембиънт-нойз сцената Portable Elephant. А ние продължаваме да слушаме и да се дивим. И музиката, и историите, които King Automatic има да ни разкаже.

Kой е Джереми Малис, преди да се превърне в човека-оркестър KingAutomatic?

Преди бях барабанист в Thundercrack и в някои други групи. Но one man band проектът ми си е също оттогава и двете неща винаги са се движили паралелно. Така че не е въпрос на мизантропия или нещо такова.

Песните са с типичния за жанра американски акцент, което малко ме изуми в началото, тъй като си французин. Но сега, като си говорим, се чувствам по-спокоен – акцентът ти си е съвсем „френски английски”…

Да, така се получава, защото се трудя доста усилено да го изчистя в песните. Самата концепция на музиката е такава. С човека, който пише текстовете за King Automatic, работим доста и върху акцента ми. Той е мой приятел, англичанин, който живее в моя град, Рич Дикинсън. Но мисля, че френският акцент все още може да се открие в песните.

Искаш да кажеш, че ти се занимаваш само с музикалната страна на творчеството – не си запален по писане на текстове или…?

Мога да пея и свои песни за рокендрол и уиски, дълги години съм го правил, но в момента се чувствам малко отегчен от това. Предпочитам да работя с приятел защото той е мой приятел, преди да бъде автор на текстовете и да се забавляваме, докато измисляме текстовете и музиката заедно. Той е много добър автор. Е, имам и свои текстове, например този на единствената ми песен на френски.

Можем ли да кажем, че жанрът „човек-оркестър” изживява небивал успех тези дни, когато дори от финансова и логистична гледна точка е по-рентабилно да свириш на всичките инструменти, а не да пътуваш с цяла група?

Това го е имало и преди – в блуса през 40-те и 50-те. Хора като Джеси Фулър с неговия контрабас, на който можеш да свириш и с крака. Хората винаги са откривали различни системи да свирят на повече от един-два инструмента едновременно. Но, разбира се, не като в наши дни – без кийборди и семплиране, както правя аз. Не се опитвам да съм част от някаква нова вълна в тази музика: просто свиря различни видове музика, която харесвам, – с корени от 40-те до 80-те и 90-те години – опитвам се да пиша песни и да създавам музика по свой вкус. Ако тя звучи като реге, правя я като реге. Ако е блус, получава се блус. Чувствам се напълно свободен да правя каквото си поискам. Което е различно от свиренето в група – там трябва винаги да питаш и другите, преди да предложиш нещо.

Какво слушаш най-често в къщи?

Не слушам много музика в къщи. Слушам повече музика в колата. Защото в къщи обикновено съм доста зает и дори не изпитвам нужда да слушам музика. Музиката е в колата ми и там слушам много и различни неща. Последно си пуснах Баланеску. Но може да е соул или блус, в зависимост от настроението ми.

Към какво се стремиш повече като King Automatic – към обогатяване на звука или напротив – към изчистване и минимализъм?

Ами, просто не съм способен да правя музиката си по друг начин, освен по този, по която я правя – с цялата си инструментална екипировка. Не мога да изляза на сцената само като поет с китара. Не се чувствам готов за това. Имам нужда от всичките си електрифицирани неща на сцената, за да развия дадена идея.

Нека за финал да поставим абстрактния въпрос за дяволското вдъхновение и за мечтите на един съвременен рокендрол-герой, какъвто ти несъмнено си…

Мечтите на музиканта! Мммм… Мисля, че моята мечта е да продължа да създавам музика до сетния си час…Не знам. А колкото до дяволското вдъхновение. Иска ми се да съм вярващ – в нещо. Но в крайна сметка мога да разчитам единствено на себе си.

 

There Is No Truth In The Night