0
711

Шагал и Библията

raissa maritain

Светът, създаден от Шагал не познава греха, омразата и несъгласието; той говори за благодатта и радостта, за братството и любовта.

Светът на Шагал прелива от състрадание

Сюрреализмът на Шагал има духовен и пластичен характер.

Без никаква предварителна идея, единствено чрез магията на своето изкуство и освобождаването от външния свят, Шагал създава форми, означаващи присъщ за него духовен свят, чиито характеристики не могат да бъдат открити на такова ниво у нито един художник на нашето време.

Може да се каже за Руо[1], че той е художникът на първородния грях. Но светът, създаден от Шагал не познава греха, омразата и несъгласието; той говори за благодатта и радостта, за братството и любовта.

Скръбта в света е също представена чрез знаците на тежкото и меланхолично съзерцание; но символите на утешението са винаги редом с нея. Ако има клетник в снега, той най-малкото свири на цигулка; ако равин, държащ Тората в ръце, е потънал в скръбен сън, то присъствието до него на невинната бяла крава говори за спокойствието в света. Сред многото платна на този художник споменатата картина е една от най-хубавите в съвременната живопис – никаква еволюция в художествените школи не може да състари или накърни нейната стойност.

Marc Chagall 19
Марк Шагал, Революцията

В същия ред на идеи, ако съзерцаваме голямата картина, посветена на Революцията, виждаме вляво компактна и мощна група революционери в червена светлина, все едно под възбрана, наложена от мирния и кротък спектакъл на любовта, изобразен  вдясно, като двете са разделени с пътека от бял сняг.

Чудесната първа картина трябва да се види на утринна светлина – чистата светлина на Ню Йорк й подобава изцяло – и то с достатъчно отстранение. Тогава тя се явява в дълбочина с цялата величественост на своите планове и съвършено равновесие в колорита: вляво, наситено червеното и виолетовото, вдясно – нежносиньото, окъпано в слънчева светлина. Пред компактната група вляво виждаме петел и агне, устремени един към друг; счупените скрижали на Закона лежат на земята. В центъра, в снега, равин, облегнат с лакът на масата, държи на сън Тората в ръцете си.

Вдясно, влюбените се държат за ръце на покрива на тяхната къща; над тях мъж е полегнал в слънчев лъч (или в дъгата), а на небето има група музиканти.

Просяк в редингот е превит под дисагите си, но с глава, вирната в знак на ненакърнима надежда.

Ето една картина на Революцията, където напразно бихме търсили социалната доктрина на художника, защото тя е израз на неговата любов и състрадание.

Такива са всички шагалови символи – вместо да придават на картината исторически облик, те допринасят за нейната абстрактна и чисто пластична ценност.

Marc chagal 29
Марк Шагал, Балетът „Алеко”

В света на Шагал самите страсти на любовта, ревността – и убийството –  както в „Алеко” (балет с декори, създадени от него) се разтварят в доминиращото състрадание, което превръща убийството само в страдание.

Балетът „Алеко”, въпреки подразбиращия се човешки безпорядък, е рай, оживотворен от радостта на живота. Всеки костюм е картина на Шагал, рисувана от него. Краката на танцьорите с изпъкнали вени наподобяват клоните на дърветата; самите дървета са пъстроцветни като в игра на карти, животните ходят и се връщат, изправени като хора, далеч по-братски настроени от тях, с нежни и невинни глави. Както в цялото творчество на Шагал всички сътворени същества живеят заедно в свят, който прелива от състрадание. И всичко това, включително движението и действието, е нарисувано с отдавна придобито майсторство, още от дните на неговата младост, когато през 1919 г. той създава фреските по стените на Идиш театъра в Москва, където декорите вдъхват живот на сцената, разполагайки действието в трите измерения на пространството. 

Христос, разпрострял се над изгубения свят

Marc Chagal 3
Марк Шагал, Разпятие в жълто

За да не говорим само за скръб и сълзи, нека се спрем на една по-нова творба – Христос, когото Шагал изобразява в центъра на картина, посветена на погромите. Христос, разпрострял се над изгубения свят, в голямо пространство от слонова кост. Еврейската лампа е в подножието на нозете му. В небето скърби група евреи. Нещастие без лек. Синагогите горят, евреите бягат по четирите краища на хоризонта. Никой не ги зове. Единствено състраданието на Разпнатия струи в светлина и привлича към себе си тяхната скръб. Голямата красота на картината според мен има особено място в творчеството на Шагал. Скръбната еврейска тежест се примесва с нежността на френския примитив.

В гваш, който Шагал рисува по време на престоя си в Кънектикът – Снемането от Кръста – намерението и изразността са изключително обективни; връзките между топлите и леки тонове – сиво и слонова кост с малко синьо по крилото на един ангел – са с крайна деликатност и изключителна „рядкост”.

Един детайл на картината ми се струва особено важен за психологическото разбиране на Шагал. Този детайл е птичата глава, която художникът  придава на един от приятелите на Христа, смъкващи го от кръста. Нека не се лъжем, не става дума за някаква карикатурност или непочтителен каприз на художника; не, просто такъв е светът на невинните същества, който никога не липсва в картините на Шагал и нахлува дори там, където най-малко го очакваме, дарявайки Христос, изпратен от хората на смърт, с приношението на мирна чистота. Не би ли следвало наистина тук да има птица, независимо от художника, ако по напълно обективен начин третираме традиционния сюжет на Снемането от Кръста?

Библията на Израил

Пластичните характеристики на творчеството на Шагал, поезията и духовността, които струят от него, правят художника сроден на големите примитивисти, въпреки че той няма зад себе си романското и готическото изкуство, подобно на западните художници. Шагал е примитивист от расата на Христос. Той, както и Руо, е истински и спонтанен примитивист, който не дължи нищо на подражанието. Първите образи, източник на неговото изкуство, са от еврейско детство в малко руско градче от 1900 г., тъй че той доста малко е познавал романското и готическото изкуство.

Без съмнение, необходимо е доста време, за да си постигне пречистваща сила, зрелостта на майсторството и дълбините на личността – характеристики, които стават очевидни по-късно в творчеството на Шагал, отколкото при Руо.

Според Шагал неговото вдъхновение не се разкрива нито в пейзажите, нито в цветята; едва в офортите, посветени на Библията, тази характеристика разкрива своята величина. Виждаме как един истински примитивист иска малко от природата – нищо, че я обича с вечно млада нежност и мистическа любов – и иска много повече от самия себе си; малко от реализма и много от „транспозицията” или онова, което днес наричат абстракция и което не е нищо друго освен бликване на нови форми, тайнствено наподобяващи природните форми, но обогатени от духа на артиста, който ги е родил. Несъмнено това е обвързано с изискванията на изкуството, доколкото Бодлер е имал право да каже, че „първата задача на твореца е да подмени природата с човека и да протестира срещу нея”, което е особено вярно за големите примитивисти, които под напора на своя вътрешен свят извличат спонтанно от природата  универсални форми с неизчерпаемо значение.

Анри Фосийон[2] в Изкуството на романските скулптури пише, че „романската епоха е подвластна на визионерите. Те й придават своя инстинкт към свръхчовешкото, своя апетит към скритите неща и свръхприродните истини. Те я изтръгват от общия ред, от нормалните пропорции, от равновесието на разума, като не само не се задоволяват да илюстрират огнени текстове, а предлагат своя странен и личен сън”.

Нашата епоха пък е подвластна на желязото и кръвта. Ако художник, съпоставим с творците от романската епоха се яви сред нас, той също ще е визионер, надарен с инстинкта на „свръхчовешкото” и с „апетита към скритите и свръхприродни неща”. Марк Шагал е един от тези визионери. Той също не се задоволява да илюстрира огнените текстове на Библията. Неговите 105 офорта по Битие, Царства и Пророци, изпълнени по поръчка на Амброаз Волар[3], разкриват същността на неговия аз. Невероятното му майсторство проличава при употребата на голяма гама от нюанси в служба на непрестанно обновяващото се въображение, което влиза в контакт със свещения текст, улавяйки го с точна и влюбена интуиция. Чудо е как цялото това богатство постоянно убягва от анекдотичното и от детайла, удържайки се във високото и смирено значение на същественото.

„Илюстрирането на  Библията, пише Жак Маритен[4] през 1934 г. по повод на четиридесет офорта вече осъществени до тази дата по книга Битие, „беше своеобразно изпитание за изкуството на Шагал… Изпитанието се превърна в предимство за художника. Той се обнови, оставайки самия себе си.

Изчистено, концентрирано, забравило за агресивните разлиствания на цветовете, неговото изкуство изявява още по-добре своето човешко и поетично качество, както и дълбочината на чувствата, което го прави  дори по-скъпо за нас. Абстрактен, без да е церебрален, Шагал не движи методично длетото според процедурите на старите майстори. Изобретателна техника, продиктувана от винаги будна чувствителност, подтиква по чудесен начин бялото и черното да пеят, също и черното в черното, и то със скрити модулации, както при песните в Синагогата… Изкуството на Шагал няма мерките на гръцката форма…От един флуиден хаос, преборен в душата, изникват живи прилики, наподобяващи жестовете на ръце, протегнати надолу и просещи състрадание. Едновременно с това се явява величието, както е при снизхождането на Ангелите при Авраам, при гневната самота на Моисей, или при великолепното Сътворяване на човека, извършено с едно движение тъй благородно…”[5]

Превод от френски: Тони Николов


[1] Жорж Руо (1871-1958) – френски художник и график, един от представителите експресионизма. Много от работите му са с религиозна тематика. Б.пр.

[2] Анри Фосийон  (1881-1943) – френски изкуствовед. На български език е преведено едно от основните му съчинения – виж: „ Животът на формите”,  София, НИ, 1984 г. Б.пр.

[3] Амброаз Волар  (1866-1939)– френски търговец на картини и книгоиздател, приятел на Сезан и Матис, организирал първата изложба на Пикасо. Виж бълг. издание на книгата му: „Спомените на един търговец на картини”, София,   Б.пр.

[4] Жак Ма­ри­тен (1882-1973)  – френ­ски ка­то­ли­чес­ки фи­ло­соф- не­о­то­мист, съпруг на Раиса Маритен. Б.пр.

[5] Текстът на Ж.Маритен беше публикуван първо в сп.”Кайе д’ар”, Париж, 1934, а сетне препечатан в книгата му „Границите на поезията”. Б.а.

Раиса Маритен (1883-1960) – е френска поетеса и есеист, чието творчество се отличава с изключително мистично вдъхновение. Съпруга на известния философ Жак Маритен (чиято фамилия приема), Раиса Уманцова е родена в Ростов на Дон в религиозно еврейско семейство, свързано с хасидизма (движение на праведници-иудеи). През 1893 г. семейството на Раиса се преселва в Париж. Записва се да учи философия в Сорбоната, където се запознава с Жак Маритен. Двамата заедно попадат в литературния кръг на Шарл Пеги и посещават лекциите по философия на Анри Бергсон. През 1904 г. Жак и Раиса сключват граждански брак. За тяхната двойка това е време на напрегнати духовни търсения, но все още са далеч от вярата. Повратен момент е срещата им с писателя-мистик Леон Блоа, който ги „отвежда при личността на Иисус Христос”. През 1906 г. те приемат католицизма, но скоро след това Раиса заболява тежко и страданието ще я съпътства до сетния й час. В годините преди Първата световна война  семейство Маритен откриват за себе си съчиненията на св.Тома от Аквино, пренебрегвани в Сорбоната, което  заляга в основата на цяла поредица от философски книги на Жак Маритен, имащи силен световен отзвук и обединявани под етикета „неотомизъм”. В периода 1923-1939 г. семейство Маритен се заселва в парижкото предградие Мьодон,  домът им се превръща в притегателен център за френската интелигенция – Жан Кокто, Пиер, Реверди, Франсоа Мориак, Етиен Жилсон, Жорж Руо, Жюлиен Грийн и др. През 1939 г. семейството е принудено да емигрира в САЩ  заради еврейския произход на Раиса.

В този период особено се засилва и приятелството на семейство Маритен с Марк Шагал, комуто Раиса посвещава няколко важни текста, а през 1943 г. в Ню Йорк излиза нейна малка книга, посветена на неговото творчество. Шагал споделя, че никой не е усетил толкова отблизо творчеството му, колкото Раиса Маритен. От тези години са и първите публикации на стиховете на Раиса Маритен, сродни с мистичния порив на св.Тереза от Авила и св.Хуан де ла Крус. Следват книгите: „Литургия и съзерцание”, „Бележки върху Отче наш”, както и „Дневникът на Раиса”, издаден посмъртно от Жак Маритен.  Публикуваният тук текст предлага фрагменти от рядко библиофилско издание, посветено на художника: Raïssa Maritain, Chagall  ou l’orage enchanté, Éditions des Trois Collins, Paris-Geneve, 1948, p. 26-33.

На главната страница: Марк Шагал, Авраам и тримата ангели, 1966