0
3600

Шахматни етюди (XII)

Боби Фишер и Анатолий Карпов

Багио (Филипините), 1976 г.

В основата на всичко е госпожа Маркос. По онова време тя е на 47 и има каквото си поиска. Та нали мъжът ѝ притежава Филипините, а тя притежава мъжа си. Отделно от него разполага с поне 30 милиарда долара и с диаманти, по-тежки от собственото ѝ тегло. Би могла (сериозно го е обмисляла) да си купи Холивуд и американската филмова академия. Или да придобие правата върху NBA и професионалния бокс? Интересните мъже са именно там. Но защо ѝ е нещо средно между трикрилен гардероб, киборг[1] и вибратор. Пошло е. Все едно си купува торта за гледане. Трябва ѝ най-умният мъж на планетата, а дори не знае кой e той. Със сигурност не е папата. Според американския президент Джералд Форд най-умен е вторият човек в САЩ, вицепрезидентът Нелсън Рокфелер. Може и така да е. Но Имелда отдавна познава Нелсън. И добре знае, че е бледа проекция на баща си – Джон. Знае, че понеже нищо не разбира от изкуство, си е купил музея за модерни изкуства в Ню Йорк. И освен това е толкова уморен и отегчен, че скоро ще се откаже от всичките си бизнес планове. Ще се откаже и от политиката. Ще скръсти ръце и нетърпеливо ще чака смъртта. А и нали сам Нелсън настоява, че най-умният мъж на тази планета се казва Роберт Джеймс Фишер. А фактът, че в последните седем години над три милиона американки са заявили, че мечтаят техните деца да приличат на Боби Фишер, показва, че Рокфелер не е далеч от истината. Въпросът е: щом този шахматист е толкова умен, защо се уплаши от един двайсет и две годишен[2] руски келеш? Кой беше Анатолий Карпов, че Боби в панически ужас да откаже цялото злато на света и да се скрие в миша дупка? И като каза: „цялото злато на света“, Имелда се замисли, че Ники Лауда изкарва стотици пъти по-малко. И то въпреки смъртоносните рискове, въпреки огромния интерес към „Формула 1“. Ако към хонорарите на Ники Лауда се прибавеха парите на Мохамед Али и Джо Фрейзър, на Пеле и на Гаринча – кралете на футбола, Фишер отново щеше да е недостижим. И при все че можеше да бъде рекламно лице (буквално) на всичко, той не посмя да премери сили с момче от някакво забутано уралско градче.

– Що за име? Златоуст?! Как може един град се казва така – въпросът беше отправен към Флоренцио Кампоманес – добър приятел на Имелда. И, разбира се, шампион по шах на Филипините. Със семейство Маркос споделяха обща страст – политиката, и по тази причина често се събираха на следобеден чай[3]. А днес поводът за срещата беше сериозен. Кампоманес имаше мисията да провери как в южноуралската пустош, малко зад края географията, в град Златоуст може да се роди и отрасне Анатолий Карпов, хлапакът, уплашил Боби Фишер.

– Не знам, госпожо – притеснено смутолеви гостът. – Доколкото успях да разбера, Златоуст е име на църковен писател. Живял е много отдавна. Тоест много преди да се появи Русия. Навремето някой си Лот[4], бягайки – Бог знае защо – от Далматовския манастир, чул, че там някъде, около езерото Иртиш, има злато и решил да основе град. По-късно се оказало, че златото е желязна мина. Благодарение на нея възникнали Златоустовите металургически заводи. В едни от тях открили шахматна секция. Петгодишният Анатолий започнал да тренира в нея. Първо станал градски първенец, после – заводски. След което световен шампион за юноши, и накрая – на Съветския съюз. А може да е било и обратно. Защото не е много сигурно кое е по-трудно – да си шампион на Съветския съюз или на целия свят?

– Звучи глупаво – ядоса се Имелда Маркос.

– Да, знам – съгласи си Кампоманес. – Нелепо е да се търси връзка между Златоуст, металургията и Карпов. Получава се като в детската игра: „камък, ножици, хартия“. Но така или иначе, точно днес, на двайсет и четвърти юли[5], руснакът е тук, в Багио. Участва в турнира и не виждам защо довечера да не го поканим на вечеря.

– А Фишер??

– И той е тук, госпожо – усмихна се хитро шахмайсторът. Позволих си от ваше име да го поканя на вечеря.

Имелда потръпна от радост. Флоренцио изпълняваше желанията ѝ преди още да се появят. Ето защо ще го издигне. Ще го направи президент на ФИДЕ, но в момента по-важно е как да се организира вечерята. И руснакът, и американецът бяха особняци. Спазваха образцов спортен режим и не близваха алкохол. Говореше се, че Фишер пиел само мляко, а Карпов водел още по-аскетичен живот. Може би ще се наложи да ги впечатли с някакъв филипински елексир.

– Флоренцио, ами ако разговорът не потръгне? Ако откажат не само да играят на шах, но и да седнат на една маса?

– А вие какво очаквате, госпожо? Точно в този час (с уговорката, че когато тук, в Багио, е вечер, в Амстердам е рано утрин) Виктор Корчной е казал, че никога няма да се върне в Съветския съюз. Карпов е под прицел. Направи ли слаб ход, ще изгуби живота си. Дори тонове злато да получи, той знае, че падне ли от Фишер, няма да може да похарчи и цент. Още повече, че ако не играе с американеца, ще стане още по-богат. Помнете ми думата, че преди да се пенсионира, Карпов ще е между хората, които управляват[6] Русия. Студенокръвен като питон, той усеща с всяка фибра на естеството си. Дори крокодил може да задуши. И което е най-важното, не бърза! Макар и служебно, той върна шахматната корона на Съветската система и ще се превърне в един от двата бели дроба, с които диша тази система. И никой по-добре от Фишер не знае, че е по-лесно да спреш танк с голи ръце, отколкото да победиш Системата. Защото тя не е нито един конкретен човек, не е и общността от 150 милиона руснаци. Тя е като античния Протей. Или като дявола… Може всеки миг да сменя формата си и винаги да е една и съща. От тази нечовешка сила – и то с основание – е уплашен бившият световен шампион. И понеже, госпожо Маркос, вие сте жена, ще ви обясня как с думите на Достоевски – казани пред собствената му съпруга, Ана Григориевна, Карпов обяснява силата на тази Система…

– Ще ми е интересно да чуя – капна няколко капка коняк в чая си и се отпусна на креслото. Явно искаше да покаже на Флоренцио Кампоманес, че по-интересни и от най-умните мъже са разказите за тях. И че самата тя (нали затова има толкова диаманти) винаги ги е оценявала по достойнство.

– Хм – разколеба се гостът. Притесни се, че за последните три секунди историята на Достоевски е изгубила от смисъла си. – По онова време – неуверено продължи той – Ана е само стенографка на писателя. И докато записва думите на неговите герои, тя го пита: „Защо няма гениални писателки; няма ги гениалните художнички и композиторки? Май няма такава наука, в която жена да е направила Коперникански поврат“.

– И – нетърпеливо го прекъсна Имелда?

– Жените – отвърнал руснакът – не могат да бъдат гениални, защото не умеят да създават система. Вземи най-простата система – колекция от марки… Виждала ли си жена филателист – с необяснима тъга попитал писателят? Именно по тази причина Карпов гледа на шаха като на колекция[7] от марки. А на марките – като на изгубени драхми, които той настойчиво е търсил, намерил и съхранил…. Нищо гениално, ще кажете вие. Все едно е малко момиченце, което събира салфетки. Само че – би ме попитал Достоевски – кое петгодишно момиченце ще се осмели да събира цял живот салфетки?

– Аз – някак по детски извика Имелда. – Аз колекционирам… е най-вече долари и диаманти, но нали и те са вид салфетки.

– А може точно от това да се уплашили и Фишер, и Карпов. И двамата знаят, че мисленето ви не е съвсем женско. Допускам, че заради това не желаят да играят в двубой, организиран от вас?

–––––––––––––––––––––––––––––

[1] Думата „киборг“ се появява през 1960 г.
[2] Когато през 1975 г. Фишер трябва да защитава титлата си, Карпов е на 24 г., но фактът че от 1973 г. Боби не е изиграл нито една партия, е основание да се каже, че (след спечеления от Карпов междузонален турнир в Ленинград ) се е уплашил от 22-годишен хлапак.
[3] По онова време Кампоманес (с протекциите на Мелинда) е вицепрезидент на ФИДЕ и регионален директор за цяла Азия.
[4] С пътешествие/експедиция на този монах от Успенско-Далматовския манастир (в Далматово, Курганска област, на левия бряг на река Исет) се свърза и възникването през 1664 г. на град Златоуст.
[5] Според някои (между които самия Карпов) въпросната среща се е провела на следващия ден, в Токио. Но тъй като на 24.07.1976 г. Фишер (документирано) е на яхтата на Имелда Маркос, а Карпов – в Багио, логично е да са се видели в Багио, а Карпов да прикрива ролята на Имелда. А и това, че две години по-късно, през 1978 г., защитава срещу Корчной титлата си именно в Багио, е индиректно доказателство къде е било мястото на срещата.
[6] В момента е депутат от партията на Путин… ( първият му депутатски мандат е от 1989 до 1991 г.).
[7] Днес, 45 години след този въображаем разговор, Анатолий Карпов, освен като дванадесетия шампион по шах, е известен и като един от най-добрите филателисти в света.

Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.
Предишна статияМоят плейлист. Моите ценности
Следваща статияНай-добрите сериали