Осло – Кьолн, 12 октомври 2020 г.
С непогрешимия си инстинкт Магнус Карлсен усети, че COVID-19 ще промени дори и шаха. Не толкова заради факта, че вече повече от шест месеца няма нито една партия, изиграна tėte-á-tėte, а защото от тук насетне всичко ще се случва online. И тренировките, и турнирите… животът ще е зад мониторите. Затова световният шампион (не сам, разбира се[1]) е разработил удивителен електронен продукт. Нарича се „Play Magnus“ и дава възможност на децата от цял свят да играят срещу дигиталния двойник на норвежеца. Четиригодишните хлапета ще могат да седнат на една маса срещу въображаемия четиригодишен Магнус. И не просто ще играят срещу него. Те ще го побеждават, понеже ще се учат от грешките му. Ще изучават дебютна теория, и най-вече теория на уловките, тъй както дивите зверове се учат да ловуват – играейки. И без да усетят, година по-късно вече ще се борят срещу петгодишния шампион. Ще отраснат – иска ли питане – с едно от най-умните деца на планетата. Несъмнено програмата може да бъде полезна за всички възрастови групи. Педагогическият ѝ ефект ще е безценен. Сякаш това е най-доброто тренировъчно пособие, което е измислено. Дори самият Карлсен би могъл я използва и да провери дали онзи двайсет и три годишен младеж, който преди седем години победи Ананд, е по-силен от днешния трийсетгодишен Магнус Карлсен.
Норвежецът обичаше тези игри. Бяха трудни, жестоки и истински; като викингско плаване. Почти винаги завършваха реми. След дълги, оспорвани позиционни битки, някъде към осемдесетия ход вариантите се изчерпваха. От което трябваше да следва, че шампионът все още е в зенита на силите си… И как няма да е, като е на 29. Но на 30.XІ. най-силният шахматист на всички времена ще влезе в Христовата възраст. И все по-трудно ще да стига до реми срещу „Magnus24“. Вероятно на 36 години ще играе не зле срещу „Magnus18“. Ами на 60? Дали ще има шансове срещу онова същото дете, което някога беше на осем?
Опита се да си спомни нещо от тогава. Не успя. Пътуваше много, но всички градове му се виждаха еднакви. Освен може би Рейкявик. Там тринайсетгодишният Карслен и 41-годишният Каспаров бяха съвършено равностойни. Следователно – не е трудно да се изчисли – след десетина години историята ще се повтори. Само че тринайсетгодишното дете ще е друго. Тогава, когато връстниците на Магнус ще са на върха на кариерата си, той, най-великият гросмайстор, няма да има сили да се бори срещу второкласниците. Всъщност излишно е да се чака дотогава. Още снощи[2], на турнира в Осло, Карлсен изгуби срещу един полски тийнейджър – съвършено анонимния Ян Кршиштоф Дуда[3]. „Господи, колко е нелепо – каза си шампионът. – Преди да се пенсионирам, ще играя като шестгодишно хлапе… Ами ако вдигнат годините за пенсия и се изправя срещу пеленачета?? Явно, подобно на Фишер, трябва да спра да играя срещу съвременници и да започна подготовка за един по-особен мач. Боби се бори за реми с Бога, а аз – да не загубя от шестгодишно дете… Освен ако Бог не е предвечен младенец… А може би полудявам… Вероятно е от климата. Нали точно сега в Осло започва, заедно със зимата, шестмесечната нощ – съвършено прекрасният фон на суицидни преживявания. Или всичко е от умората… Дано малко релакс, топла вана и бутилка добре охладено шардоне ми помогнат… В противен случай, подобно на Морфи и Щайниц, ще свърша в психиатрията…“
Докато виното се декантираше, изписа името си в google. Този път търсачката се обърка и вместо на Магнус Карлсен попадна на друг Магнус, някой си философ, който след месец щял да навърши 820 години. „На каква ли възраст ще трябва да са съперниците му“, засмя се гросмайсторът на собствената си шега. „И защо мама е решила да ми даде името му?“ Любопитството надделя и започна неистово да сърфира. Според едно от преданията някога философът изсънувал Кьолнската катедрала. След като се събудил, я разчертал[4] и казал, че заедно с края на строежа, ще дойде и свършекът на света. „На кого ли е разказал съня си? Как ли е изглеждал човекът, комуто е връчил архитектурния план? Казват, че философът срещнал тримата влъхви, чиито мощи и до ден днешен си стоят[5] именно там – в Кьолнската катедрала. А може би му се е присънило онова същото шестгодишно дете, от което панически се плаша“? Шампионът вече мечтаеше да си поговори с някого за Алберт Велики. Добре ще е събеседникът да познава схоластиката – поне колкото самият той дебютната теория… Защото (така или иначе) онзи, другият, средновековният Магнус е по-известен от шахматиста. Казваха го електронните търсачки, а с тях не бива да се спори. Да живееш в XІІІ век и оттам да манипулираш Мрежата е трудно! Практически невъзможно! Освен ако си толкова умен, че да смяташ не с осем хода, а с осем века напред. Щом фактите настояват, явно е възможно. Тайната трябва да се разгадае. Обяснението не бива да е свръхестествено. Щом единият Магнус може да знае десет хиляди партии наизуст, защо другият да не знае целия Аристотел? Само че как познаването на Аристотел ще спре стареенето? Добре, още тази нощ Магнус Карлсен ще прочете „За дължината и краткостта на живота“. Ще изучи и коментарите на Алберт Велики към този трактат. Даже онази загадъчна книга – „За мярата на живота“[6], и нея ще анализира; със същата педантичност, с която анализираше партиите на Каруана[7]. При все че имаше (не бива да се отрича) объркваща неяснота в позицията. Как от знанието на Аристотел може да се изчисли колко смокини ще бъдат набрани през 1248 г.? Нека онзи мистериозен Магнус има чудовищна изчислителна мощ, с която, освен смокините, да пресметне житото, ябълките и гроздето. Нека знае колко е изпитото вино през 1248 г. и каква част от неизпитото е направена на оцет. Дори да знае как вкисва оцетът, цялото това знание няма да спре процесите на старческо изглупяване. Но ги спря! И вече никой не може да отрече, че Алберт Велики е като Кьолнската катедрала; че докато единият Магнус се избръсне и си направи кафе, другият ще стане на хиляда години. Дори всичко това да е сън, шампионът по шах трябва да взема уроци от шампиона по творческо сънуване.
Знанието за бъдещи или скрити неща се проявява по-добре в съня, защото бодърстващият човек лесно се отвлича в своята активност и все по-трудно забелязва субтилните движения на звездите.
Дали от тези думи, казани в „За съня и бодърстването“ (De somno et vigilia), не следваше, че трябва да отвори още една бутилка и да заспи във ваната. Ще изсънува живота на другия Магнус, ще напише книгите му; ще е Doctor universalis. Защото, оказа се, това вече се е случвало. Когото преди седем години, след мача с Ананд, го питаха: „какви са вашите предпочитания?“, не отвърна ли с думите на Алберт: „само онези, които имат слабости, могат да имат предпочитания“. По същото време някой виждаше в съня си пода на Кьолнската катедрала като шахматна дъска и до припадък спореше с Авероес дали има друг познавателен метод освен фантазията…
Карлсен не усети как мина нощта. След бутилката шародене отвори рейнски ризлинг. После – калифорнийски зинфандейл. Междувременно научи, че има още нещо, по което си приличат с другия Магнус. Ако единият бягаше с часове на фитнес-пътеката, другият беше ходил пешком от Кьолн до Рига[8].
Още преди зазоряване (бе неразумно да ляга) резервира първия полет за Кьолн. Искаше да поговори с професор Хенрик Анцулевич. Бе неотложно. Нямаха предварителна уговорка, но знаеше къде може да го срещне. Ако не беше в „Яйцето“, трябваше да е в „Кривото“. Или – в „Сион“. В краен случай – в 54-ти кабинет на Философския факултет… Пък и нали има телефони…
Немски изследовател от Бон, но поляк по рождение, манталитет и паспорт, той бе далечен роднина с поляка, от когото изгуби. Може би там беше разковничето.
– Не знам какво да ти отговоря – усмихна се доктор Анцулевич. – Дори да се окаже, че философията на Алберт Велики и твоят шах са едно и също, от този факт нищо не може да следва. Още повече че има и една друга комбинаторика, за която Аристотел само загатва. Тя е в умението от неправилни предпоставки да стигаш до правилни умозаключения.
– Искаш да кажеш, че ако цигарите ми са на Луната, а Луната е в джоба ми, то от това – с необходима вероятност – ще следва, че цигарите са в джоба ми??
– Да, но не това исках да кажа – дискретно смени темата докторът. – А това, че умението да строиш точни съждения от неточни предпоставки е красиво и безкрайно като Кьолнската катедрала. Дали ще го наречеш Шах, Изкуство или Живот е без значение. Останалото е полет на пеперуда – понесе се над него вятърът и – няма го… А старополската[9] (Карлсен нямаше как да я знае) дума за пеперуда е „Дуда“…
Говореха (често сменяйки темите) дълго. Толкова дълго, че Магнус Карлсен съвсем се обърка. Защо ли и старогръцката дума за душа, псюхе – също значи пеперуда? Вероятно защото историята на шаха наистина е полет на пеперуда…
–––––––––––––––––––––––––––
[1] Първият голям спонсор на Карлсен (когато е на 10 години) през 2000 г. е Microsoft.
[2] На 11.10.2020 г.
[3] Поредното дете чудо в шаха съвсем не е анонимно. През 2014 г. става европейски шампион по ускорен шах. В момента (с ело 2757 ) е в топ 15 на най-добрите в света.
[4] Висока 157 м, Кьолнската катедрала си остава най-високият храм на всички времена. Според друго от преданията, тъй като било невъзможно толкова високо здание да стои стабилно на земята, архитектът продал душата си на дявола. След завършване на строежа развалил сделката, а дяволът се ядосал и обещал, че катедралата никога няма да бъде завършена.
[5] Според трето от преданията Катедралата е построена (специално) заради мощите на тримата влъхви.
[6] Глава 12 от трактата „За живота и смъртта“.
[7] Практически равностоен съперник на Карлсен. През 2018 г., в Лондон, оспорва титлата му. Мачът от 12 партии завършва с 12 ремита.
[8] По онова време – Ливония.
[9] И по-точно „пашкул“, „какавида“ – така е и в другите славянски езици. В българския, под влиянието на турската дума duda (дебела жена), значението е друго.
