0
3199

Шрифтът на духовната светлина

210 години от рождението на Луи Брайл са добър повод да си спомним отново за гениалния код, дал духовна светлина на милиони слепи по целия свят. Той е роден е на 4 януари 1809 г. Завършва живота си болен от туберкулоза на 9 януари 1852 г. Будното дете играе често в работилницата на баща си, който изработва кожени изделия за френската конница. Веднъж то пробожда едното си око, лечението не успява да спаси и другото. Постъпва в местното училище в село Купврей. Сред виждащите си съученици се отличава със своя буден ум. По предложение на учителите родителите му го записват в националния кралски институт за слепи, основан през 1796 г. в Париж. Там Луи Брайл проявява отново дарбите си.

През 1825 г. при директора на института пристига един капитан от артилерията – г-н Шарл Барбие, който предлага разработка на азбука с 12 точки. Идеята му е войниците да четат на тъмно, тъй като при запалени факли врагът може да ги разкрие. Разбира се, войниците не могат да разчитат предложената система. Директорът на института г-н Дефо предоставя на учениците писмото на капитана. Те също се затрудняват. Тогава на Луи му хрумва гениалната идея да подреди само шест точки, които да се възприемат от върха на пръстите. По своята същност това изобретение представлява един код, който позволява 63 комбинации. Те са достатъчни да изразят латинската азбука, ноти и математически знаци. Учениците в института започват да си служат с писмото на Луи Брайл. Това поражда съмнение, че шрифтът ги отдалечава от нормалните букви на виждащите. Методът за четене на релефни латински букви е въведен от Валентин Хаюи, но на него учениците не могат да пишат. Впрочем всички възможности за разчитане на знаци до този момент – вдълбани иероглифи на плочки, възли на върви и други форми, които помагат да се получи информация, не позволяват на слепия да направи писмен отговор обратно. Това се постига единствено с откритието на Луи Брайл. Благодарение на него слепите могат да четат и пишат самостоятелно.

В света има шест хиляди езика и повече от сто азбуки. Брайловият шрифт е пригоден за всички тях. От латинската азбука до китайски и арабски писмености. Брайловата система е универсална и способна да изразява вокални и писмените знаци. Известно е, че има текстове, които се четат отдясно наляво, както и такива, които се четат отдолу нагоре, и т.н. Брайловото писмо се чете на всички езици по един и същи начин. За това помагат двете конференции – от 1878 г. и от 1950 г., по време на които се уточнява и уеднаквява брайловата система. Това се отнася и за нотописа.

С въвеждането на компютрите се откриват нови възможности за брайловия шрифт. Чете се непосредствено чрез тактилен дисплей. Отделният знак има осем точки, които могат да представят 256 комбинации. Това позволява влизане в мрежите, в електронните библиотеки, в дигиталния текст. Съвременните технологии дават възможност за писане от нормална клавиатура на брайлов шрифт, както и от брайлов шрифт на нормален текст.

От средата на ХХ век до днешни дни съществува тенденция за намаляване на брайловите читатели. Причината е в говорещата книга на ленти, касети и дискове. В най-ново време това става чрез говорещите програми, инсталирани в компютри, лаптопи, смартфони и в други електронни средства. Това е изключително удобство за по-бързо и неограничено четене. От него се възползват късно ослепелите, при които осезанието не е развито. Независимо от тенденцията, възниква въпросът за значението на брайловото писмо и днес. По един европейски проект от 2015 г. проф. д-р Урсула Хофер от Цюрих и проф. д-р Маркус Ланг от Хайделберг анкетират 819 слепи в Швейцария и Германия. Те са на възраст от 6 до 89 години. Изследването показва, че брайловото писмо все още играе голяма роля за образованието, професионалната заетост и културата на тези лица. В разработката на проекта са регистрирани възможностите на слепите и на хората с ограничено зрение спрямо тези на виждащите и четящите нормален текст. Тук се има предвид и краткописът на немски език. Установено е, че най-успешни са тези, които комбинират тактилното четене със слушане от компютър. Те могат да пишат и да четат бързо.

За нуждите на института за слепи, основан от проф. Иван Шишманов през 1905 г., в България е въведено брайловото писмо от Русия. На плоча и шило, а по-късно и на брайловата машина са писани първите учебници и книги в института. Мечтата да има брайлова библиотека се осъществява през 1928 г. Тогава е основано читалището на слепите, чийто първи председател става големият композитор и общественик Петко Стайнов. В продължение на 90 години е създаден националният брайлов фонд. До 1994 г. книгите са писани ръчно. От тази година читалището започва да печата брайловите книги чрез компютър и брайлов принтер. Сега годишно се правят около 30 заглавия.

Усетът за новости извиква на живот една книга за въведените в България брайлови знаци. Това става по малък проект с АХУ през 2005 г. Автор на текста е Румяна Каменска – филолог и брайлов коректор. През следващата година Европейският съюз постанови задължителна директива, според която върху опаковките на лекарствата трябва да има и релефно означение. Така нашето население неволно се запозна с брайловия шрифт.

Бихме се попитали какво правим за обучението и разпространението на брайловото писмо. Голяма е отговорността на преподавателите в двете училища за деца с нарушено зрение в София и Варна, на ресурсните учители във всички области на страната, които се грижат за интегрираните ученици в масовите училища. Разчитаме също на обучението на късно ослепелите в центровете за рехабилитация и интеграция.

Брайловото писмо дава истинската грамотност. То увеличава шанса при изучаване на чужди езици. Незаменима е духовната наслада при четене на поезия с нашия вътрешен глас. Брайловият шрифт остава незаменимо средство за информация и в нашата епоха.

Луи Брайл доживява – като преподавател в института за слепи – да види отпечатан на неговия шрифт учебник по математика през 1844 г. Самият той е и много добър музикант. Свири на орган в църквата „Свети Никола” в Париж. И понеже никой не е пророк в собствената си родина, в Австрия и Германия започват да прилагат писмото му по-рано, отколкото във Франция. Заболява от туберкулоза и умира самотен. Негово семейство всъщност са милионите слепи от целия свят, които чрез изобретеното писмо събират знания и намират реализация в живота. През 1952 г. едно странно шествие по „Шанз-Елизе” спира вниманието на парижани. Известни личности от световната организация на слепите – писатели и политици, сред които и Елена Келер, придружават тленните останки на Луи Брайл до Пантеона на великите синове на Франция. Там е достойното място, където почиват костите на великия благодетел на слепите хора.

Спас Михайлов Карафезов е виден български деятел в областта на рехабилитацията, интеграцията и професионалната реализация на хората със зрителни увреждания, родом от Габрово. Заместник-председател на Съюза на слепите в България и главен редактор на неговите издания, редактор на бюлетина на Европейския съюз на слепите, допринесъл изключително за развитието на брайловата, говорещата и електронната книга в България, председател на Националното читалище на слепите „Луи Брайл“, заместник-председател на Българската федерация „Спорт за инвалиди“.