Отиде си през 2004. В един августовски ден. Отиде си тогава един приятел – много надарен, етичен, енергичен, с усмивка и жестове, които тутакси покоряваха хората, намерили се в неговото обкръжение. Отидох да го видя в болницата. Няма да забравя думите му: „Как ми се случи…“. Но се случи и без време той напусна живота, съумял да превъплъти различните му аспекти в чудесните си филми. Остава творческото му дело с безспорно приносен характер. Във връзка с така преждевременната му смърт написаха за него: „Влязъл в киното от физиката, от операторството – в режисурата, от подводните снимки – в алпинизма, от джаза в етноритмите, ексцентрикът Милан вля в научнопопулярното ни и документално кино мъжкарски хъс и сурова мечтателност… Филмите му са десетки, а поне дузина от тях са изненадвали публиката на родни и международни фестивали“ (Геновева Димитрова). А Ралица Николова, нарекла Милан Огнянов „изследовател на чудото живот“, с основание изтъква, че „Във филмите му невидимо присъства фигурата на режисьора-наблюдател, който не престава с любов и нескрита любознателност да следва всяко движение и промяна на зримия свят“. И още: „ той прониква с камерата в дълбините на съществуването и човешката същност“.
Милан сътвори и филма за Александър Вутимски. Щаслив бях, че той се ангажира с моя сценарий за живота и творчеството на този неподражаем поет, починал толкова млад в санаториума на Сурдулица. Заминахме с екипа му за малкото градче в Сърбия, недалеч от българската граница. И сякаш върнахме самото време на Вутимски, страдащ, с жестоките предчувствия за близкия си край и с малкото утеха, която са му давали пътеката между високите дървета на санаториума и небето над уморената му глава. На премиерата на филма в Дома на киното се видяхме пак. Беше много отслабнал от болестта. Прегърнахме се. И това не го забравям, защото не исках да си отиде. Защото за мен беше не само значим творец, но и обичан приятел.
На 27 май щеше да навърши 75 години. Няма го, липсва на толкова хора, на българското кино. И го има, ще го има и занапред…
Из филма „Не съм затворен кръг“, реж. Милан Огнянов, 2001г.,
документално-игрален биографичен филм за поета Александър Вутимски; в ролята на Вутимски – Росен Пенчев.
