0
4127

Юбилейна „Нестинарка“ в Старозагорската опера

„Нестинарка“, фотография Държавна опера-Стара Загора

Само седмица след премиерата на камерната опера „Любов и ревност“ от Албена Врачанска в Старозагорската опера имаше и балетна премиера – на „Нестинарка“, по оригиналната версия на Маргарита Арнаудова. С нея се отбелязват два юбилея – 90 години български балет и 110-та годишнина от рождението на композитора Марин Големинов. Диригент, изпълнител, преподавател, следвал в Париж, специализирал в Мюнхен, ректор на Българската държавна консерватория (1954-56), директор на Софийската народна опера (1965-67), лауреат на Хердерова награда (1976), представител в „Трибуна на композитора“ при ЮНЕСКО.

Изборът на художествената ръководителка на балета Силвия Томова не е случаен. „Нестинарка“ е образец на изпълнителското изкуство. Самата тя е била в главната роля на Демна. „Любим мой балет. Имах удоволствието да танцувам под диригентската палка на маестро Големинов, както и на неговата 90-годишнина. С огромен респект се отнасям към творчеството на Маргарита Арнаудова, много обичах да работя с нея. Спектакъла адаптираме към ХХІ век. Може спокойно да бъде показван навсякъде“.

Т.нар. дълга версия на балета е съхранена благодарение на хореографката Олеся Пантикина (дъщеря на М. Арнаудова).
„С нея преговарям години наред. Накрая в Стара Загора се оказа точната сцена за тази моя дълга мечта“, допълни примабалерината.
Многонационалната трупа на Старозагорската опера (с балетисти от България, Албания, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Тайван, Южна Корея), сформирана за година и половина от Силвия Томова, благодарение на големия ѝ авторитет в средите, има капацитет, а вече и репертоар: „Лебедово езеро“, „Делвата“, „Фантастичното дюкянче“, „Ромео и Жулиета“, „Полет към светлината“, „Снежанка и седемте джуджета“.

„В спектакъла няма нищо излишно – уверява ни постановчикът Олеся Пантикина. Важно е, че трупата е достатъчно голяма, използваме я цялата, което усложнява работния процес. Има го и солистичния състав, който да покрие ролите, тъй като водещите персонажи са доста. Причината да реша, че тук би могло да се получи, е моето лично доверие към Силвия Томова за начина, по който тя работи. И се получава. Естествено, постановката се прави от съвременен екип. Иван Токаджиев е един от най-големите ни сценографи, работещи в музикално-сценичния жанр. Бил е студент на Мария Трендафилова в Академията. Разбира се, подходът към самата сценография не може да бъде същият, какъвто е нейният. Запазили сме концепцията, защото върху нея е изградена хореографията. Но се усеща почеркът на Токаджиев и по-съвременното разбиране за пространството. С Ана Токаджиева решихме че ще възстановим едно към едно костюмите на Мария Трендафилова.“

„Нестинарка“, фотография Държавна опера-Стара Загора

В главната роля танцува Анелия Димитрова.
„Изключително щастливо обстоятелство е, че разполагаме с нея за ролята на Демна – продължава Олеся Пантикина. Познавам я като класическа балерина, но не очаквах това, което открих като потенциал, емоция, като усет за стил и издръжливост. За двамата водещи солисти е неистово, изключително интензивно танцуване, изтощително – и физически, и емоционално. Тя не слиза от сцената от първата до последната минута на спектакъла. Моите Демни обикновено плачат по някое време, Анелия проплака още в началото, когато усети вкуса на образа. Казах ѝ: Плачи, плачи. Това е добър знак. Обикновено за Демните това е психически тежък спектакъл.“

Младият Ивайло Янев е в ролята на Кольо, приятеля на Найден. Станко Танев е в образа на Стареца. Фиорди Лоха от Албания – в ролята на Найден – прекрасен, романтичен образ. Веса Тонова – в ролята на Струна.

Впечатленията на изпълнителите

Анелия Димитрова: Имам дълбок сантимент още от дете към тази музика. За първи път я слушах, когато проф. Петър Луканов поставяше „Нестинарка“ в Старозагорската опера (2005 г.), и тя остави много дълбока следа в мен. А когато получих възможността да вляза в образа на Демна, усетих с цялото си тяло и с цялата си душа образа, болката, радостта, всички чувства, които изживява героинята. Работният процес е дълъг, трудно е да се премине от палци в съвсем различна техника. Оказа се приятно изживяване. Публиката ще остане без дъх. Наблюдавах колко интересно беше за танцьорите чужденци да вникнат в нашия фолклор. И често трябваше да им обясняваме защо изпълняваме дадено движение, какво означават поклоните, движенията с ръцете, в какво изобщо се състои обичаят нестинарство.  

Станко Танев: Не бях работил досега с Олеся Пантикина, благодарен съм. Българският балет има нужда от признание и популяризиране. Ролята е нова, предизвикателна – трябва да играя старец, свещеник, старейшина. Различно от всичко друго. Видях в изпълнението на Бисер Деянов много силен образ, ще се постарая.

„Нестинарка“, фотография Държавна опера-Стара Загора

Иван Токаджиев, сценограф: Благодарност към административното и художественото ръководство на Старозагорската опера! В трудните години, които изживява българското сценично изкуство и по отношение на финансиране, и по отношение на сбъркани методики, те показват силата и възможността на таланта и добрия мениджмънт. Да се тръгне към такова заглавие, когато битката е за билетчетата, си е рисково начинание. Но афишът на Стара Загора показва, че дори и в такава трудна ситуация, нещата търпят качествено развитие.

И още история, благодарение на Олеся Пантикина

Марин Големинов пише „Нестинарка“ през 1940 г. Търсейки сюжет за българска опера, намира разказа на Константин Петканов, но осъзнава, че е подходящ не за опера, а за балет. Нарича произведението си танцова драма в 9 картини и епилог. Оригиналната постановка през 1942 г. е създадена от Мария Димова (1901–1944) – възпитаничка на немския свободен изразен танц; изпълнителка, хореографка и балетна педагожка, с насоченост към българската традиция. Режисьор е Хрисан Цанков. Спектакълът е на боси крака, още тогава. Изглеждал е доста различно – не се знае точно как – но е бил съвсем модерен. Самият композитор е много доволен от тази реализация. В ролята на Демна танцува Нина Кираджиева.

Следващият спектакъл прави самата Кираджиева – 50-те години, вече като хореографка, и го качва на палци. През 1978 г. Маргарита Арнаудова поставя „Нестинарка“ – сюита, краткия вариант – в балет „Арабеск“. Той и до днес е лаконичен, изчистен, графичен, много модерен. Има сегменти без музика, за които тогава са питали: „Защо ги слагате?“ През 1986 г. Маргарита Арнаудова прави в Националната опера пълната версия на „Нестинарка“ със звезден състав: Бисер Деянов, Евгения Кръстева, Силвия Томова и Павлина Гелева – като Демна, Ясен Вълчанов, Александър Александров като Найден. Постановката е осъществена заедно със сценографката Мария Трендафилова, както и тази от 1978 г.

„Нестинарка“, фотография Държавна опера-Стара Загора

На въпроса как чуждестранните изпълнители днес навлизат в музиката на Марин Големинов Олеся Пантикина отговаря: Много трудно свикнаха да чуват музиката. Имаха дълъг период на адаптиране към пластиката, стилистиката, към автентичния език, който е намерен за „Нестинарка“, а съществува и в другите спектакли на Маргарита Арнаудова и е труден за възпроизвеждане. Задачите пред трупата са комплексни. От една страна, са класически танцьори, те слизат от палците и трябва да влязат в експресия със съвсем различна работа на ръцете, на краката, физически е натоварващо. От друга страна, трябва да присъстват много концентрирано – чисто емоционално, психологически, вярно актьорски. Маргарита Арнаудова е от най-големите ни хореографи. Свързвана е с „Арабеск“, но има големи многоактни спектакли във всички големи театри в България, а преди да дойде тук – и в Русия. Така че притежава режисьорския замах да прави големи платна. Масовите сцени са решени полифонично. Изискванията към трупата са на много нива и много различни от това, което те са постигнали в прекрасното „Лебедово езеро“. Така че през този период трупата скочи в дълбоката вода няколко пъти.

На въпроса дали ще покажат постановката и извън Стара Загора, отговаря Силвия Томова: Ако зависеше от мен, бих го показала навсякъде. Първата причина, защото има огромни български общности извън България. Нямаме възможност да направим рекламна кампания за чужбина. Най-първо Министерство на културата трябва да изпълни своята функция и да представя български произведения по различни поводи, защото вече непрекъснато имаме европейски и световни поводи. А „Нестинарка“ може да бъде показвана без абсолютно никакво притеснение.

Огнян Драганов, директор на Операта в Стара Загора: България е извън сериозния пазар, както на операта, така и на балета. Ние кандидатствахме с „Нестинарка“ пред фонд „Култура“ (в сесията за финансиране на проекти от културната програма на българското европредседателство–б.р.), беше ни отказано с аргумента, че е редово репертоарно намерение. А вероятно, ако го бяхме играли един път, щяхме да спечелим субсидията? Намираме се в много тежка ситуация, в която се борим за всеки лев от продаден билет. Не е лесно за три години да извадиш един оперен театър от черната дупка. На 5 юни ще покажем на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ „Лучия ди Ламермур“ от Гаетано Донцети. Огромни средства харчим, за да представим нашата трупа в София. Те, разбира се, не се възвръщат само с продадените билети. Нашият театър прави много неща, губейки. Доста от моите колеги в България не си го позволяват. Но ние сме твърдо убедени, че за да създадем традиция в един град и държавата да знае, че в Стара Загора има такъв театър, който функционира с добра ритмичност на премиерите, трябва да работим по този начин.

Втората премиера на балета „Нестинарка“ е на 29 май на сцената на Държавна опера-Стара Загора. В главните роли: Анелия Димитрова, Веса Тонова, Фиорди Лоха, Ивайло Янев, Станко Танев. Хореограф – Олеся Пантикина, сценография и костюми – Иван Токаджиев и Ана-Мария Токаджиева (по оригиналните идеи и костюми на Мария Трендафилова).