0
2311

Юдейски древности

Бюст на Йосиф Флавий, Wikipedia

Откъс от книгата, известна като най-меродавния античен източник за историята на Юдея, изданието е на „Изток-Запад“, преводът – на Райка Николова

Йосиф Флавий (37/38–ок. 100), юдейски свещенослужител, участва в Юдейската война и е пленен през 67 г. Прави предсказание за възцаряването на Веспасиан и е освободен след сбъдването му (69 г.). От 70 г. живее в Рим и създава книгите си. Най-влиятелни сред тях са Юдейската война и Юдейски древности в 20 книги, завършена през 93/94 г. Започвайки с творението и приключвайки с избухването на войната, тя е най-меродавният античен източник за историята на Юдея. По форма, а и съдържателно следва историческите съчинения на Дионисий от Халикарнас и Николай от Дамаск. Първите десет книги обаче са селективна парафраза на свещените юдейски книги. Голяма част от данните в книги 18–20 са свидетелства на очевидец познавач. Йосиф е единственият съвременник, описал събитията от I в. в Галилея и Йерусалим с храма, разрушен през 70 г. Той е и единственият неновозаветен автор, повествуващ за Иоан Кръстител, ранните християни и Иисус от Назарет, макар в описанието на Иисус да се предполагат по-късни, християнски интервенции.

проф. д.ф.н. Георги Каприев

Йосиф Флавий е роден като Йосиф бен Матитяху в Йерусалим в заможно семейство на свещеник в Храма. Майка му е от знатния род на Хасмонеите. На 19-годишна възраст се присъединява към фарисеите и става влиятелен човек в Юдея. Около 64 г. е изпратен в Рим, да се измоли от Нерон освобождаването на няколко знатни евреи. Тогава е арестуван от Нерон, но по-късно е освободен по молба на Попея Сабина, съпруга на императора.
Йосиф е записал еврейската история със специален акцент върху първия век от н.е. Най-важните му творби са „Еврейската война“ (около 75 г.) и „Юдейски древности“ (около 94 г.). „Еврейската война“ разказва за еврейското въстание срещу римската окупация. Евреите от древността разказват историята на света от еврейска перспектива за привидно гръцка и римска публика. Тези произведения осигуряват ценна информация за юдаизма от първи век и за историята на ранното християнство.
През 66 г. Йосиф Флавий се включва в Голямото въстание срещу римляните в Юдея и му е поверена отбраната на Галилея, но след падането на областта преминава на страната на римляните. Той се сближава с командващия римските войски в района Веспасиан и приема фамилното му име Флавий, като според легендата му предсказва, че ще стане император, изхождайки от библейското пророчество, че от Юдея ще излезе владетелят на света.
След идването на власт на Веспасиан Йосиф отива в Рим и получава от императора пенсия. Той остава там до края на живота си, като пише няколко книги на еврейска тематика, предназначени за местната публика. Тъй като не владее добре гръцки, пише на арамейски и използва преводач за гръцките преводи на книгите си.
Йосиф Флавий е отличен познавач на религията и културата на своя народ. Заради компетентните му исторически проучвания многократно е цитиран от сериозни историци като Дион Касий, Порфирий, Евсевий Кесарийски и Ориген. Според Евсевий Кесарийски („Църковна история“, III, 9,2) в Рим е издигната негова статуя.
Йосиф Флавий умира по времето на император Траян – около 100 г.

„Юдейски древности“, Йосиф Флавий, превод от старогръцки Райка Николова, изд. „Изток-Запад“, 2021 г.

В началото Бог създаде небето и земята, а тя не се виждаше, беше скрита от дълбок мрак, а Божият Дух се носеше над водата и Бог заповяда да бъде светлина. И след като настана светлина, Бог видя цялата материя и раздели светлината от мрака. На мрака даде името нощ, а на светлината – ден; утрото нарече начало на светлината, а нощта – почивка. Този ден бе първият. Макар да мога и сега да обясня причината за това, понеже съм обещал да посоча причините за всички неща, като ги напиша отделно, отлагам за това време тълкуването им. След това на втория ден разстла небето над всичко, защото реши да го отдели от всичко и подреди само за себе си, обгради го отвсякъде с кристал и изобрети влагата и дъждовете, за да има земята достатъчно вода. На третия ден постави земята и изля около нея морето. В същия този ден веднага издигна от земята растенията и семената. На четвъртия ден украси небето със слънце и луна и с останалите звезди, като определи движението и пътя им, с който да се отбелязва движението на времето. На петия създаде животните – плаващите във водата и летящите във въздуха, и отреди за едните дълбината, за другите – въздуха, и ги свърза с общуване и полово сношение, за да раждат, уголемяват и размножават рода си. На шестия ден създаде рода на четирикраките и го направи мъжки и женски. В този ден създаде и човека. И Мойсей казва, че светът и всичко в него е възникнало през тези шест дни. И на седмия си почина и си даде отдих от делата. Затова и ние си почиваме от работа през този ден, който сме нарекли събота. Тази дума на еврейски означава „почивка“.

2. И започна Мойсей да изучава природата, свързана със създаването на човека след седмия ден, казвайки така: „Бог създаде човека, като взе пръст и го изля и му вдъхна дихание и душа. Този първи човек бе наречен Адам. Това на арамейски означава „огненочервен“, понеже бил създаден, като бил омесен от огненочервена глина; понеже тя е чистата и истинска глина. Представи Бог на Адам всички животни по видове, като му показа мъжкия и женския пол и на тях Адам даде имената, с които се назовават и днес. Като видя, че Адам няма общуване със същество от женски пол, нито съжителство, нито пък съществуваше такова, а е изолиран от другите, които живеят така, като му извади едно ребро, докато спеше, направи от него жена. И когато Адам я видя, след като му бе доведена, позна, че произхожда от него. Essa на еврейски означава „жена“, а името на онази жена бе Ева. Това означава „майка на всичко“.

3. Казват, че Бог засадил Райската градина на изток, пълна с растения; сред тях бяха дървото на живота и дървото на познанието, чрез което се отличава кое е добро и кое – зло.
Като въведе Адам и Ева в тази градина, каза им да се грижат за растенията. Тази градина се напоява от една река, която тече в кръг около цялата земя, и се разделя на четири части. Фисон, чието име означава „множество“, се влива в морето и е наречена от гърците Ганг; Ефрат и Тигър се вливат в Червено море; Ефрат произлиза от форас, което означава „разклоняване“ или „цвете“; Тигър се нарича Диглат, което изразява „заострено стесняване“; Геон, който преминава през Египет, означава „течаща срещу нас“, която гърците наричат Нил.

4. И така Бог повели Адам и жена му да вкусват всички останали растения, а да не докосват дървото на познанието, като им предрече, че носи гибел на тези, които го вкусят. По това време всички живи същества говореха един и същ език. Змията, понеже живееше заедно с Адам и Ева, им завидя, защото мис­леше, че ще бъдат щастливи, ако спазват Божиите повели и че ще им се случи беда, ако не ги послушат, убеди злонамерено жената да вкуси плода на познанието, като казала, че в него е разпознаването на доброто и злото и ако го притежават, ще имат живот, който по нищо няма да отстъпва от този на Бога. И така убеди жената да пренебрегне волята Божия; а тя, като го вкуси и се наслади на ястието, убеди и Адам да го вкуси. И като разбраха и двамата, че са голи, и изпитаха голям срам, си измислиха покритие; растението взело връх над тяхната проницателност и мислене. И така, те се покриха с листо от смокиня, като го сложиха пред срамните си части, мислейки, че са по-щастливи, понеже са намерили това, от което по-рано са се нуждаели. И когато Бог дойде в градината, Адам пръв го заговори, съзнавайки, че е извършил нарушение. Бог се учуди на извършеното и запита за причината, поради която сега се крие и бяга от срещата, на която толкова се е радвал по-рано. И понеже той нищо не отговори, защото съзнаваше, че е престъпил заповедта, Бог каза: „Аз знам, че вие щяхте да живеете, без да ви се случи нещастие и без да измъчвате душата си с каквато и да било мъка, а всичко, което за ваша наслада и радост узрява, се ражда благодарение на моята грижа, без труд и усилие от ваша страна, поради което и старостта не би настъпила за вас бързо и животът ви би бил дълъг. Сега ти престъпи това мое решение, като наруши моите заповеди; защото не е поради добродетел твоето мълчание, а поради осъзнаването за извършено зло“. Адам се извини за извършеното зло и помоли Бог да не му се сърди, обвинявайки за станалото жената и казвайки, че подведен от нея, е съгрешил, а тя обвини змията. А Бог го наказа за това, че се е подчинил на съвета на жената. Като каза, че земята няма да им дава вече нищо от само себе си, а като се трудят и работят, някои техни дела ще удовлетворява, други – няма да удостоява. А Ева наказа с раждания сред болки, защото, като измамила Адам така, както змията измамила нея, като не се подчинила на заповедите, докарала нещастия. Разгневен, лиши змията от говор заради нейната злонамереност спрямо Адам и сложи отрова под езика ѝ, като показа, че е враг на хората, и повели да ѝ чупят главата, защото там било цялото зло срещу хората и така най-лесно ще я убият тези, които се защитават от нея; лиши я от краката ѝ и я накара да пълзи по земята. И Бог, като заповяда да изстрадат това, пресели Адам и Ева от Райската градина на друго място.

II глава

1. Адам и Ева имаха двама синове: по-големият се казваше Каин (това наименование означава „притежание“, а по-малкият – Авел, което означава „печал“. Имаха и дъщери. Синовете им обичаха различни занимания. Авел, по-малкият, държеше на праведността и полагаше усилия за добродетелта, а животът му беше пастирски. А Каин беше много порочен и обръщаше внимание само на печалбата, пръв изнамери разораването на земята и уби брат си поради следната причина. Като решиха да принесат жертва на Бог, Каин принесе жертва от земеделската реколта и плодовете, а Авел – мляко и първородните животни от стадата. Бог хареса повече това жертвоприношение, оценявайки, че е породено от самата природа, а не е от засаденото според намерението на един алчен човек. Каин, засегнат от това, че Бог предпочел Авел, уби брат си и реши да прикрие трупа и той да остане незабелязан. А Бог, като разбра деянието, дойде при Каин и го попита къде е брат му; защото от много дни не го е виждал, а през останалото време ходел все с брат си. Каин се затрудни и като не знаеше какво да отговори, се оказа в безизходно положение и отвърна най-напред, че не е виждал брат си, но подтикван и притискан от Бог, който искаше да узнае, каза, че не е опекун и пазач на брат си и на това, което той прави. По това Бог изобличи Каин, че е убиец на брат си, и каза: „Учудвам се, че не знаеш какво е станало с брат ти, когото ти уби“. След като измоли да заплати за убийството с жертвоприношение и да не се стовари върху него по-тежък грях, го прокле и заплаши да накаже потомците му до седмо поколение, изгони го от онази земя заедно с жена му. А понеже Каин се страхуваше да не попадне на зверове и да загине по такъв начин, му повели да не се страхува от това, а да ходи по цялата земя, без да се страхува, че зверовете ще му навредят; затова му сложи знак, чрез който да бъде разпознаван, и му заповяда да си върви.

2. След като мина през много земи, заедно с жена си основа селище Наида и се засели в него. Там му се родиха и деца; не се поучи от наказанието, а увеличи злосторството, като доставяше всички удоволствия на тялото си и искаше да ги получава чрез насилие над близките си. Като увеличаваше имуществото си със средства, придобити чрез грабеж и насилие, скланяше близките си към своеволие и разбойничество и стана учител по порочни дела. С изобретението на мерките и теглилките промени чистия живот, който хората водеха поради непознаването им, и ги подведе към голямо лукавство. Пръв постави граници по земята и построи град, укрепи го със стени и принуди близките си да живеят в него. И нарече този град Аноха на името на най-големия си син Анох. Защото Анох имаше син Ярад, а той имаше син Мавруил, който пък имал син Матусал, а той пък имал син Ламех, който пък имал седемдесет и седем синове, родени от двете му жени Села и Ада. От тях Йовел, роден от Ада, направил шатри и обичал пастирството. Ювал, който му бил брат от същата майка, се занимавал с музика, изобретил псалтира и арфата, а Йовел, един от синовете на другата му жена, който се отличавал с физическата си сила, се отдал предимно на военни изкуства, с тяхна помощ си доставял всички телесни наслади. Изобретил също ковачеството. Ламех имаше дъщеря на име Ноема. Понеже познаваше добре Божиите дела, разбираше, че трябва да плати за братоубийството на Каин, и сподели това с жените си. Още докато беше жив Адам, потомците на Каин бяха много лоши хора и по наследство и по подражание един на друг ставаха все по-лоши. Водеха непрестанни войни и непрекъснато грабеха. Ако някой нямаше желание за убийства, се открояваше с безумната си наглост, арогантност и алчност.

3. А Адам, първият човек (повествованието изисква да върна разказа си към него), след като Авел бил убит, а Каин избягал заради неговото убийство, се замислил за потомство и силно пожелал да има деца, макар че вече бил на двеста и трийсет години, след които живял още седемдесет, преди да умре. Родиха му се много деца – сред тях и Сeт. Но разказът за всички тях ще бъде много дълъг, затова ще разкажа само делата на Сeт. Когато той пораснал и достигнал възраст да може да отличава доброто от злото, станал превъзходен човек и оставил потомци, които му подражавали в това. Всички те бяха добродетелни хора и обитаваха една и съща земя, без да се месят, и бяха щастливи до смъртта си, без да ги сполети някакво зло, и откриха знанията за звездите и тяхната подредба. За да не останат скрити тези знания за хората, нито да се изгубят, преди да бъдат узнати, понеже Адам предсказа унищожението на всичко – едни неща със силата на огъня, други – със силата и обилието на водата, постави два стълба – единия от кирпич, другия – от камък, като написа и на двата откритията. За да може, когато кирпиченият бъде унищожен от водата, да остане каменният, за да даде възможност на хората да научат написаното, като им разясни, че са поставили и кирпичен. Той и до днес се намира в сириадската земя.

III глава

1. И седем поколения проживяха, считайки, че Бог е господар на всичко, и съблюдаваха всичко относно добродетелта, след това, като мина време, се промениха от спазване на законите на предците към лошо, като не оказваха на Бога обичайните почести, нито постъпваха законно спрямо хората, но колкото бяха ревностни в добродетелта, се показваха двойно по-лоши в сравнение с това, което бяха преди; затова направиха Бог свой враг; защото много ангели, като се съвъкуплиха с жени, създадоха надменни синове, които презираха всяко добро, осланяйки се само на силата си; това дръзнали и т.нар. от гърците „гиганти“ и се отдали на това. Ной, опечален от извършеното от тях и неодобрявайки решенията им, ги скланяше към по-добри помисли и промяна на делата им, но като виждаше, че не се поддават, а силно са завладени от насладата на своите престъп­ления, се уплаши да не го убият с жена му и децата му и напусна обитаваната от тях земя.

2. Бог го обичаше заради неговата праведност, а тях не само осъди заради злините им, но реши да погуби целия човешки род и да създаде друго поколение чисто от порочност, като съкрати живота им от този, който живееха по-рано, до сто и двайсет години и превърна сушата в море. И така погинаха всички, а Ной единствен се спаси, като Бог му предложи следния способ и средство: като направи ковчег с четири отделения, дълъг триста лакътя, широк петдесет и дълбок трийсет. Влезе в него заедно с майката на синовете си и техните жени и сложи всички останали неща, с които си служеше, и сложи вътре всички животни от мъжки и от женски пол за съхраняване на вида, по седем двойки. Ковчегът имаше здрави стени и покрив, така че да не бъде наводнен и унищожен от силата на водата. И Ной така се спаси заедно с близките си. Той беше десети потомък на Адам; защото е син на Ламех, чийто баща беше Матусала, той беше син на Енох, който бе син на Яред, а Яред, който произхождаше заедно с повечето си сестри от Каин, сина на Енох, а Енох бе син на Сит, а той – на Адам.

3. Тази случка стана на шестстотната година от рождението на Ной, по време на втория месец, наричан от македонците дий, а от евреите – марсуан; защото така е разделена годината в Египет. Мойсей определи нисан, който e ксантик като първи месец за празниците, след като през този месец изведе евреите от Египет. Той постави този месец за начало на всички богослужения. Запази предишния ред за покупки, продажби и останалите разпоредби. Казват, че потопът започнал на двайсет и седмия ден от споменатия месец. Това време било две хиляди двеста седемдесет и две години от Адам. Времето е отбелязано с голяма точност в свещените книги от тогава, като се означават и раждането и смъртта на известните хора.

4. Когато Адам навърши двеста и трийсет години, му се роди син Сет, който проживя деветстотин и трийсет години. Когато Сет достигна двеста и петата си година, му се роди син Анос, който, като проживя деветстотин и пет години, предаде делата си на сина си Каин, когото създаде, когато беше на около сто и деветдесет години; той живя деветстотин и дванайсет години. Каин, който живя деветстотин и десет години, създаде син Малаил, когато беше на сто и седемдесет. Този Малаил умря на осемстотин деветдесет и пет години, като създаде син Яред, който му се роди, когато беше на сто шестдесет и пет години. След като той живя деветстотин шейсет и девет години, го наследи Енох, роден, след като баща му станал на сто и шестдесет и две. А той, като живя триста шейсет и пет години, отиде при Бога, поради което не е описан дори и краят му. А пък Матусал, син на Енох, който се роди, когато Енох стана на сто и пет години, създаде син Ламех на сто осемдесет и седем години, на когото предаде управлението, което пое, когато самият той беше на деветстотин шейсет и девет. След като Ламех управлява седемстотин и седем години, посочи Ной за управител на своите работи. Всичките тези години, взети заедно, представляват пълният гореказан период. Никой да не изследва смъртта на мъжете, защото се разпрострях върху живота на децата и внуците, но да следи само раждането им.

5. Когато Бог даде знак, и започна да вали. Дъждът валя в продължение на цели четирийсет дни, така че заля земята с петнайсет лакътя. И това беше причината повечето хора да не се спасят, защото нямаха средство за бягство. След като спря дъждът, водата започна да спада на сто и петдесетия ден на седмия месец и започна да спира на седмия ден, като намаляваше малко по малко. Тогава, след като ковчегът се беше спрял на някаква планина в Армения, Ной, като усети, го отвори и като видя, че има малко земя около него, като имаше вече по-добра надежда, се успокои и щом след няколко дни водата се оттегли, пусна гарван, за да разбере дали има останала незасегната от водата суша, за да излезе. А той като откри, че цялата е наводнена, се върна при Ной. След седем дни изпрати гълъб да разбере как е сушата. А той, като се върна окалян и с клонка от маслина, разбра, че земята се е отървала от потопа и като остана още седем дни, пусна животните от ковчега и излезе самият той със семейството си, и принесе жертва на Бога, пирува заедно с близките си. Арменците наричат това място „акостиране“; и до днес показват там останките на ковчега.

6. За потопа и за ковчега помнят всички, които са писали история на варварите. Сред тях е халдеецът Вир. Като разказва историята за потопа, излага нещата по приблизително следния начин: „казва се, че част от плавателния съд е още до Кордиейската планина в Армения. И са го донесли някои, които взимали от катрана най-вече за прогонване на зли сили. За това си спомня и Йероним египетски, който е написал „Финикийска древност“, и Мнасей, и мн.др., и Николай Дамаскин в деветдесет и шеста книга разказва за това по следния начин: „Има висока планина в Армения над Миниада, наричана Варис, в която, казват, оцелели мнозина, избягали от потопа, като пътували в някакъв ковчег и тъй като акостирали на върха, дървените останки се запазили дълго време“. Може би това е този човек, за когото е писал юдейският законодател Мойсей.

7. А Ной, като се уплашил да не би Бог всяка година да праща потоп, принесе жертва с всеизгаряне и помоли Бог да остане и занапред старият ред и да не се случва никога повече такова нещастие, вследствие на което родът на всички живи същества да е заплашен да загине, но да накаже лошите и да пощади тези, които са останали живи и поради своята добродетелност им е било отсъдено да избегнат нещастието; защото биха били по-нещастни от онези и осъдени на още по-страшно зло, ако не бъдат спасени завинаги, а бъдат съхранени за друг потоп, след като са познали страха и историята от първия потоп, да преживеят гибел във втория. И така го помолил благосклонно да приеме жертвата и да не излива никога повече такъв гняв върху земята, за да живеят хората щастливо, като усърдно я обработват и издигат градове и да не се лишават от благата, на които са се наслаждавали преди потопа, да доживяват до дълбока старост и да имат дълъг живот, както техните предшественици.

8. Щом направи това Ной, Бог отговори благосклонно на молбите му, защото го обичаше заради неговата праведност, като каза, че и порочните не е погубил, но те са били осъдени поради собствената си порочност. Ако искал да погуби хората, не би ги създал; по-разумно би било да не им дарява живот, отколкото да ги погубва, след като им го е дал. „В бъдеще няма да наказвам прегрешенията с такъв гняв, още повече че ти ме молиш. А ако в бъдеще вали, не се страхувайте от силата на дъжда; водата няма повече да залее земята. Повелявам ви обаче да се въздържате от проливане на човешка кръв и да бъдете чисти от убийство, като наказвате тези, които правят това, но да използвате всички животни за каквото искате и каквито желания имате, защото съм ви направил господари над всички животни – сухоземни и водни, и тези, които летят във висините, с изключение на кръвта им; защото в кръвта е душата. Ще ви дам знак, че дъждът ще престане – дъгата на моя лък“; от тамошните хора се смята, че дъгата е от Бога. И Бог, като казал това и обещал, се разделил с тях.

9. Ной проживял петдесет и три години след потопа и като живял през цялото това време щастливо, умрял на деветстотин и петдесет години. Никой да не смята за лъжа това, което се говори за древните, като сравни техния живот с краткостта на годините и живота, който живеем, правейки си заключение по това, че щом никой днес не живее толкова време, и те не са достигали до такава възраст. Понеже са били обичани от Бога и са били произлезли от Него и вероятно са се хранели с подходяща храна през повечето време, са живели толкова години. Освен това Бог им дал да живеят заради способностите и уменията, които имали в астрономията и геометрията, които не биха могли да предсказват с точност, ако не бяха живели стотици години; с тях се изпълва „дългата година“. Това, което казвам, потвърждават гръцки и варварски писатели, които са писали древна история; и от египтяните Манет, който е направил историческо описание, и Вирос, който е събрал халдейски древни истории, и Мох, и Хестией, и освен тях египетският историк Йероним, които са написали финикийски древности, се съгласяват с казаното от мен. Хезиод и Хекатей, Хеланик и Акузилай, и освен тях Ефор и Николай разказват, че древните са живели хиляди години. Но за това всеки да мисли, както намери за добре…