0
374

Юли 1989 г., ролка № 108

Декларация на българи-мюсюлмани от с. Климент, Шуменско

Махиел Кийл
Махиел Кийл

Излезе книгата „България под османска власт” – сборник с научни публикации на известния османист Махиел Кийл, отнасящи се до обекти и събития в българските земи през ХV – ХІХ в. (изд. „Тендрил”).

Из архива на журналистката от радио „Свободна Европа” Румяна Узунова:

Женски глас: „Декларация… от 50 семейства…

Драга редакция, с въпроса за нашия произход са се занимавали много компетентни и  некомпетентни хора. Историкът Махиел Кийл в последната си книга „Културното развитие на българите през османски период” приема за фалшив единствения документ, който е „исторически точен” и който е доказателството за някогашното ни насилствено потурчване, а именно приказката на поп Методи (Драгинов – б. с.). Но нека да оставим настрана сега историята.

Самата българска конституция ни дава право на самоопределение и ние определяме себе си като турски помаци. Председателят на Държавния съвет Тодор Живков заяви, че всички български мюсюлмани могат да се изселят в Турция – а досега все още никой не е отрекъл, че изповядваме мюсюлманската религия. Ние, живеещите в това село, започнахме заедно с другото турско население борба за възвръщане на човешките, религиозните и националните (ни) права, тъй като отношението към нас и тях е едно и също.

Попълнихме формулярите, които (властите) сами ни дадоха за изселване в Турция. Подадохме и други(те) необходими документи в началото на м. юни. След една седмица заминаха първите три семейства. След което всичко свърши.

Задържаха готовите паспорти, а отговарящият за Каолиновския район подполковник Коста Петров отговори на въпросите ни така: „Вие сте виновни за всичката мръсотия. Това започна със Зейнеп Ибрахимова… и затова няма да заминете за Турция… Един Господ е по-горе от мен!” Отидохме във външното министерство, отдел „Задгранични паспорти”, и те ни казаха, че имаме право – като всички. Същото потвърдиха във Варна и Шумен, но паспортите ни се задържат. Опитахме се да влезем в турското посолство в София. Задържаха ни отвън.

Борихме се с мирни средства. Всички знаят колко жертви дадохме през 70-те години. Пак ще се борим, защото не желаем да останем в страната, чиито ръководители са обзети от нечовешката мания насила да ни мотивират и превръщат хората в смешни човешки подобия.

Всички членове на 50-те семейства турски помаци от с. Климент, Шуменско, обявяваме тридневна гладна стачка от 27 до 30 юли 1989 г., с която протестираме пред българското правителство за направените и продължаващи престъпления срещу нас и настояваме да ни бъде разрешено да напуснем пределите на страната, в която животът ни е немислим.

Това е.”

Цитат по книгата „Някога, в 89-а”, част ІІІ: „Горещото лято на 89-а – Продължаващото насилие”, изд. Президентска библиотека, Фондация „Д-р Желю Желев“, С., 2007, електронен вариант

Няма да коментирам тази Декларация. В нея има материал за изследване поне за една магистърска теза по съвременна история на България.

Привеждам текста ѝ изцяло, защото съм убедена, първо, че малцина специалисти по съвременна българска история познават и ползват електронния вариант на сборника с интервюта и репортажи на Румяна Узунова, а той съдържа поне още толкова документи, колкото има в хартиения му вариант. И второ – и това е важното! – като доказателство за работата, свършена „тайно и полека” от един текст на Махиел Кийл. Текст, непреведен на български до 2002 г. (защо ли?!), а оказал се само 4 години след публикуването му на английски език оръжие на жертвите на едно многогодишно систематично насилие у нас. Текст, който е пример как една научна позиция застава между манипулацията и насилията на властта, от една страна, и потърпевшите от тях – от друга, и така посрамва властниците и заклеймява делата им. Колко историци могат да се похвалят с такива плодове от работата си? А дай Боже всекиму такава за труда отплата!

Не познавам Махиел Кийл. За мен той е единият от двамата османисти, за които знам (другият е Антонина Желязкова с писмото ѝ до Института за балканистика при БАН през същото това лято на 1989 г.), че не просто описват историята, не просто вървят по следите ѝ, а я и правят. Поемайки храбро всички рискове, които придружаваха това им поведение.

Уви, днес има тенденция у доста „млади” историци у нас да намират за досадно постоянното – според тях – връщане на М. Кийл към официалните (все още!) и масови възгледи за ислямизацията в българските земи и разгорещеността и гнева му срещу тези възгледи. За тях като че ли научната обективност се получава само при разделянето на обекта на изследване от контекста му, включително от политическия му контекст. В техните очи отгласите от битката на М. Кийл [1] за историческата истина, срещу националистическото ѝ и патриотарско изкривяване у нас, е недостатък, повторение, слабост на неговите текстове. Според тези хора като че ли науката се прави заради самата нея, т.е. „наука заради науката”, преведено на груб всекидневен език: науката съществува, за да имат те своята успешна научна кариера.  

На нас, обаче – тези, които помним случилото се, тези, които все още се срамуваме, тези, които проклинаме слабите си тогавашни сили, на нас Махиел Кийл ни е нужен. И днес, както и тогава.

Така че, накрая, публикувам този текст, за да покажа, че когато един човек се занимава с история по естетически или морални причини – защото се занимава не с историята на своя род и край; когато се занимава с история добросъвестно, с научна порядъчност и плам за истината, тогава той няма как да не осъди насилията, предизвикани или прикривани от властническото ѝ изкривяване, т.е. няма как да се срамува, че е вършил и политическа работа. Защото той е бил, или се е оказал, или е станал Гражданин по свободна воля.

За всичко свършено от Махиел Кийл Втората българска република му дължи благодарност.

А всички ние му благодарим… за примера!

Лиляна Александриева е съставител на сборника с репортажи и интервюта на журналистката Румяна Узунова „Някога, в 89-а”.

–––––––––-

[1] Книгата на проф. Махиел Кийл „България под османска власт. Събрани съчинения“ (Изд. къща „Тендрил“) събира всички научни публикации на известния османист, свързани с историята на България през османския период. Представените в български превод негови статии улесняват достъпа на професионалните историци и любознателната широка аудитория до значимите публикации на проф. Кийл, които съдържат както масиви с демографски данни за множество селища в България, така и наблюденията му върху развитието на ислямската архитектура и изкуство през епохата на османското владичество.