0
362

Юлски миг

Изминаващата вече седмица стана време за развоя на събития, които поставиха Германия в центъра на международния политически дискурс. Всъщност самите посочени събития бяха по-скоро от дискурсивен характер, нежели невербални действия.

Ще почна с това, че Доналд Тръмп направи безпрецедентна в историята на НАТО демонстрация, като почти обърна с главата надолу дневния ред на срещата на върха на алианса и се държа като герой от класически уестърн, който влиза в бара, отваряйки вратата с шут, а на излизане стреля в полюлея.

Но не самият стил на поведение на американския президент беше толкова интересен, а съдържанието на едни негови думи. Тези, с помощта на които Тръмп посочи Германия като емпиричен доказателствен материал, като пример за това, какво пречи на НАТО и на доброто и правилно функциониране на организацията.

Да, дойде моментът, в който американският президент определи на всеослушание  Германия като страна, която е директно и едва ли не тотално зависима от Русия по линията на природния газ. Разбира се, Тръмп имаше предвид предстоящото в най-близко време изграждане на „Северен поток 2“.

Часове само след появата на това рязко твърдение на американския държавен глава в използваната от него социална мрежа, от Вашингтон дойдоха и официалните заплахи за тежки санкции срещу петте европейски компании, участващи в проекта. Заплахи за гарантирано съгласие от страна на Конгреса с един такъв пакет от мерки. А предупрежденията за предприемане на сурови наказателни действия заради „ Сверен поток  2 “ съвсем не са от вчера. Ще припомня, че в последната година те бяха отправяни официално нееднократно.   

Лошото в тая работа е там, че Тръмп е прав. И то не само за себе си. През последните вече две години написах за Портал Култура пет или шест статии, в които заех силно критична позиция към проекта „ Сверен поток 2 “ .

В качеството си на какъв ли? На европейски гражданин, живеещ във времена, в които всевъзможните опити на Путинова Москва за задушаваща преса върху Европейския съюз и неговото същество са всичко друго, но не и безобиден епизод в геополитическата сапунена сага. Точно като европеец и със съвестта си на европеец съм изразявал в тези свои колонки несъгласието си с крайно егоистичния като мотивация проект за втора тръба през Балтийско море от Русия за Германия. В някои от въпросните мои текстове защитих официалната всъщност позиция на Европейската комисия, изразявана не веднъж недвусмислено пред широката публика от Жан-Клод Юнкер, съгласно която управлението на този стратегически проект трябва да се предаде в ръцете на Комисията и респективно,на Съюза.

Да си спомним, че Комисията стигна във връзка с казуса до изработването на политика по отношение на „всички тръби на газопроводи, влизащи или излизащи от Европейския съюз“.

А Тръмп наистина е прав в случая. И при това прав по силата на убедителни аргументи.

Дали не знам, простете, че заеманата от настоящия американски президент позиция по въпроса е плътно обвързана с амбициите на големи американски компании за пласиране на техния втечнен газ в Европа? Пласмент, от който печалбите ще бъдат баснословни.

Да, но подобни ще са и печалбите на „Газпром“ и на неговите европейски партньори, които печалби се очаква да дойдат от удвояването на тръбопровода под Балтийско море.

И точно затова Доналд Тръмп има пълното право да попита: „ Ако сме си верни един на друг стратегически съюзници, ако сме в един и същи отбранителен съюз с такава точно история, защо вие предпочитате да разделите парите на своите народи с нашия противник, а не с нас, вашите приятели? “

Несъмнено към „ваши приятели“ в себеописанието си Тръмп би добавил и „ваши защитници“.

Последната характеристика е предмет на интерпретация за негово си ползване. Употребата на ключовия термин е безспорно важна, значима, та дори релевантна в настоящия момент, тъй като служи за стабилна основа при заетата от американския държавен глава поза в рамките на дебата относно днешния ден на НАТО и неговото бъдеще.

Но всъщност понятието „защитници“ дори не е притрябвало кой знае колко много на Тръмп, за да може да докаже той успешно критичната си теза. Достатъчен му е и вече станалият традиционен избор на германските правителства да работят целенасочено и усърдно за построяването на  „Северен поток 2“. Защото тази последователност предоставя, съгласно закона за достатъчното основание, поставянето на въпроса, кой на кого е по-верен съюзник на практика.

Та нали Германия беше и е толкова официално убедена в смисъла от икономическите санкции срещу Русия заради анексията на Крим. Нали точно Германия е така отдадена, искайки да се облече в европейскост… до сами края на тази дума. Същата тази Германия, загрижена правителствено, а в съчетание с редица неправителствени организации и неправителствено, с мониторинга върху нивото на демократичност в днешна Русия и с проблема за човешките права и върховенството на закона там. И нали Германия и германското гражданско общество подкрепяха Майдана така отблизо и така искрено…

Затова ли тъкмо Доналд Тръмп се учудва на някои не-съюзни действия от страна на Германия и негодува срещу тях?

И при това си позволява да се радва на едно двойно предимство. На удвояване, което идва от факта, че неговата политика върви и се движи под лозунга за величието на Америка и за възстановяването на нейното велико върховенство в света.

Ще рече, Тръмп е програмно и манифестирано егоистичен и оправдан управник. В смисъл, че е репрезентативно предан на егоистичните интереси на избралата го нация още от времето на представените от него обещания.

И тъй като ние, европейците, не можем да си позволим този егоизъм, и то не само на репрезентативно ниво, но и по принцип, ние, европейците сме по дифолт в слаба позиция спрямо президент като Доналд Тръмп. Знаем го, защото това е човек, декларирал ясно, че възнамерява, днес, да бъде егоист в името на страната си, човек, основал претенцията си за доверие и власт на този свой лозунг. В Европа не си даваме пълното правото да говорим така за себе си.         

Иначе целеустремените до роботика приказки на Тръмп срещу НАТО и в частност срещу Германия го разкриха, за досаден вече път, като съпричастник на Путин и негов манекен. 

И така дойде Хорст Зеехофер, човекът удовлетворил се от съвпадението, донесло му заедно с това 69 години и 69 екстрадирани афганистанци…  

Всичкото това говорене е за Германия.

Проблемът май е в това блуждаене, което чака своето обнадеждаване отвъд историята, отвъд паметта, но и заедно с нея. Такава, каквото няма да вреди.     

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияВойната на молива
Следваща статияМексикански трафик – хроники, част II