15 минути

Яна

Борис Николов
02.10.2013
3623

jana2

Този път в рубриката за късометражно кино е представен филм, в който селекционерът Димитър Радев открива свобода на актьора от желязната хватка на режисьора, ненатрапени изводи и тишината на въпросите.

Яна, 12 мин., 2012 г.

Участва Вероника Хуберова

Режисьор и сценарист – Борис Николов

Този път предложението ми в рубриката за късометражно кино е филмът „Яна” на режисьора Борис Николов. Интересно e да видим филм, сниман в Прага, докато Борис е учил кинорежисура в Prague Film School, и да открием разликите с филмите, снимани в България. Борис е учил една година в Чехия, преди това е завършил филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ. Освен това този филм е първият от представените в рубриката с такова интернационално участие: оператор – швед, осветител – португалец, асистент-режисьор – нигерийка, художник – чехкиня, best boy – индиец.

Не искам да си помисля, че мога да пропусна актрисата във филма Вероника Хуберова, защото тя ми направи страхотно впечатление с изпълнението си в ролята на Яна. Мисля, че Борис е ударил бинго с нея – няма и следа от театралничене, от преиграване, от актьорска суета. Имах усещането, сякаш момичето не знае, че са включили камерата, толкова е естествена. Борис Николов потвърди, че Вероника има вече десетина пълнометражни филма зад гърба си, талантът й е оценен от чешките киноматографисти и биографията й на актриса расте главоломно с всяка година.

Сега филмът на Борис с нейно участие се бори за признание във фестивалните програми за късометражно кино по света. Вече има и няколко награди.

Опитът на Борис в Прага включва още: два филма за два семестъра, 12 000 евро преведени по сметката на училището, дузина запознанства с момчета и момичета от цял свят с амбиции в киноизкуството, няколко думи и фрази на чешки… и полъх на синьо.

jana1

Когато режисьорите искат да постигнат ефект едновременно на отдалеченост, маланхолия и драматична остра чувствителност, картината придобива по-наситен син оттенък. При Борис виждам и други прилики с доброто кино на Европа: усещането за свобода на актьора от желязната хватка и внушенията на режисьора, ненатрапените изводи, тишината на въпросите, които постепенно изплуват, докато следиш филма. Психологическо кино, което следва ритъма на сърцето, без да поставя диагнози и да налага еднозначни отговори.

Темата във филма на Борис е провокирана от истинска история, на която той е станал неволен свидетел. Реших да добавя нови щрихи в тази сложна тема за насилието, любовта, самотата и страха с няколко реда от разказа „За любовта” на А. П. Чехов.

„Альохин разказа, че красивата Пелагея била влюбена в готвача, но понеже бил пияница и с буен нрав, не искала да се омъжи за него, съгласна била да живеят така. Пък той бил набожен и религиозните му убеждения не позволявали да живеят така, настоявал да се оженят и не искал другояче, ругаел я, когато бил пиян, и дори я биел. Когато се напиел, тя се криела горе и ридаела. Альохин и прислугата не излизали от къщи, за да я защитят, ако се наложело. Заприказваха за любовта.

– Как се заражда любовта – каза Альохин, – защо Пелагея не обикна някой друг, който да отговаря повече на нейните душевни и физически качества, а обикна именно Никанор, тая мутра – тук всички му викахме мутра, – доколко в любовта са важни въпросите на личното щастие, е неизвестно и може да се разглежда така, и така. Досега за любовта е казана само една неоспорима истина, а именно, че – „тайна сия велика ест”, а всичко друго, писано и говорено за нея, не е било решение, а само поставяне на въпросите, които са си оставали нерешени.  Обяснението, което ти се струва, че подхожда за един случай, не подхожда за десетки други и според мен най-добре е да се обяснява всеки случай поотделно, без да се опитваме да обобщаваме.”

Димитър Радев

 

borisБорис Николов е роден на 31 юли 1986 г. в София. След като завършва гимназия с преподаване на чужди езици, влиза в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, където учи филмова и телевизионна режисура. По това време заснема документалните късометражни филми „Александър” и „Клас Пантомима” (номиниран за Наградата на София през 2007 г. и обиколил фестивалите, насочени към хората с увреждания), както и игралните филми „Любов Алангле” и „Мъртво вълнение” (награждаван няколко пъти, включително и с наградата на Кодак за Най-добър български късометражен филм на Международния филмов фестивал „В Двореца”, Балчик, 2009 г.).

Неговата 33-минутна мрачна фикция „Услугата”, базирана на кратък разказ от Алек Попов, е приета много добре от публиката и получава приза за най-добър сценарий на Международния студентски филмов фестивал „Ранно пиле” в София и наградите за най-добър български късометражен филм на годишния преглед на НАТФИЗ от 2011, за операторско майсторство от фестивала в Попово, както и голямото признание – второто място в класацията на Kodak за късометражно кино в Европа (Kodak European Short Film Contest 2011). Филмът участва в програмите на международните фестивали в Мюнхен, Клермон-Феран, Триест, Съчуан, Тел Авив, Клуж, Париж, Прищина, Биариц, Варна и др.

Борис създава в копродукция първия сезон на телевизионния проект БунтArt, който се излъчва както онлайн, така и по БНТ веднъж седмично в продължение на една година и печели една локална и две международни награди за телевизия.

През 2012 г. Борис се установява в Прага за една година. Дипломира се с отличие в практическия курс по кинорежисура в Prague Film School. Там заснема два късометражни игрални филма „Яна” и „Буря пред затишие”. „Яна” вече получи първите си награди за най-добра режисура на студентски филм и най-добър студентски филм на международния фестивал в Честър, Пенсилвания през 2012 г. Последната завършена работа на Борис като режисьор са четири епизода от българския телевизионен сериал „Къде е Маги?” по bTV.

 

Борис Николов
02.10.2013

Свързани статии